Книгата
Думи с перо и съвест...
/ брой: 5
Георги Н. НИКОЛОВ
В ръцете на интересуващите се читатели е новият сборник на Банко П. Банков "По реката на времето - отзиви и анализи", изд. "Фастумпринт", С., 2024 г. Сега в него авторът, чудесен белетрист, е събрал над 50 свои критически текста, писани в различно време и за различни творци: някои от които продължават да са сред нас, а други - преминали в измерението на литературната памет. Част от тях - бляскави имена, други - малко известни, но в никакъв случай - незначителни. Всеки от включените писатели с благословеното си дарование е допринесъл за полета на съвременната литература към светли хоризонти.
В сборника "По реката на времето" Банко Банков споделя с нас убедителни, проверени в задълбочения прочит на книгите истини и това е неговото голямо достойнство. Читателят се среща с литературни дарования, изследващи многообразието на живота в цялата му необятност. Авторите са много различни - можем да оприличим всеки от тях на индивидуална вселена, като в тази категория мерките за "голям" и "малък" автор губят общоприетото си значение. Сега те са заменени, в различно време, разбира се, от критериите на Банко Банков за гражданска значимост; за отстояване на естетическите идеали и актуален тематичен подбор; за вярно избран емоционален и естетически път към съзнанието и душевността на съвременника. Ненатрапчиво, ала убедително авторът на сборника извежда върху аналитичния си хоризонт на разсъждения понятието Личност и каква е тя в различните си съдбовни предопределения. Но винаги нееднозначна, диктуваща посоките на общественото развитие, градивна, или завоалирано раздвояваща се пред предизвикателствата на делника, или революционно непримирима.
Трудно се прави коментар върху книга с отзиви и анализи, каквато е и "По реката на времето". Но тя самата е отзвук от хода на българската литература в нейната съвременна периодика. Добронамерено споделени разсъждения върху произведения и автори, показващи задълбочените познания на Банков за процесите и търсенията на пишещите човеци в лоното й - толкова различни като амплоа и толкова българи в същността си, в мислите си и в химна, който пеят пред олтара на националната духовност. Прочитът на сборника показва широкия поглед на създателя му върху културологичната насоченост на нашата писмовност в редящите се един след друг етапи на съзиждането й. А също - философската му широта и задълбоченост в анализа на нечие творческо представяне. Новоизлязлата му книга може да служи за илюстрация как да подхождаме към нечие произведение и писател и къде да го подредим в мозайката на динамично развиващата се у нас (въпреки всичките й безполезни "доброжелатели" и неканени "наставници") духовност. Не се съмнявам, че тя е принос в днешната ни литература, която повдига завесата и на интелектуалното българско утре...