Кой е Исус Христос - легенда или реална личност

Разказите за Рождество Христово са тази част от евангелието, в която изследователите на библейски текстове се чувстват най-неуверено: в римските хроники от времето на Октавиан Август, а и в староеврейските писания на Йосиф Флавии изобщо не се говори за раждането на Исус Христос, а апостолите Матей и Лука се разминават по въпроса в много детайли. Но и днес, когато за Рождество в древните ръкописи се откриват малко сведения, а в евангелските текстове учените намират все нови противоречия и неточности, продължава дискусията кой е Исус Христос - Син Божи, митологизиран образ или реална историческа личност, социален реформатор, почитан от масите и ненавиждан от богатите. Теологическата визия и научното изследване продължават да се развиват паралелно.

Ангелско благовещение

При Матей се съобщава благата вест на Йосиф от Назарет, а при Лука - на Дева Мария. След Рождеството в Назарет Матей изважда напред трима влъхви (след II  век от н.е. те се превръщат в крале, а до VII век броят им се движи между 2 и 12 души) и пътеводната звезда, докато Лука предпочита овчари и обор във Витлеем.
Ангелът на Лука известява: "Благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци. Защото днес в града Давидов (Витлеем) се роди Спасител, който е Исус Христос... И с ангела се яви многобройно войнство небесно, което славеше Бога...".
Редица изследователи отбелязват, че езикът на Лука е не толкова библейски, колкото имперски. Ученият Реймънд Браун го нарича "...христология, изобразена с езика на имперската пропаганда на Рим". Други смятат, че е подражание на една от социалните титли на римския император по онова време: "...Син на Бога, Господар, Спасител, донесъл мир на света!".
Никой от апостолите

не говори за пътеводната звезда

освен Матей: "...Звездата изгря от Изтока и се появи над Ерусалим, тръгна на юг към Витлеем и накрая спря над една къща...".
Такава звезда действително е имало - била комета. Кеплер се занимавал с това твърдение и го доказал. Патриотичният елит в Галилея и Юдея обаче го свързва с раждането на Месия, който ще поведе борба с Римската империя. За Матей било теологично важно това да бъде Христос. Някои изследователи твърдят, че Христос имал кръвна връзка с династията на цар Давид, също надарен с месианска мисия и по логиката на приемствеността даряват с нея Христос: "...Звезда ще изгрее над Яков и цар ще се издигне!"
В книгата си "Раждането на Месията" Реймънд Браун отбелязва и "теологическата прогресия" на идеята за божествено зачатие. Първите християни вярвали, че Исус става Син Божи след Възкресението; Марко, автор на едно от най-ранните евангелия, внушава, че този момент е настанал след кръщаването в река Йордан, а по времето, когато са писали Лука и Матей, християните започнали да вярват, че е бил Син Божи преди раждането си.
Днес има автори, които твърдят, че Христос е

плод на незаконна връзка

на цар Ирод Антипа (потомък на Давид) и Дева Мария, която произхождала от древен еврейски род. Когато римляните заточили Ирод Антипа, за да бъде спасен, едва 12-годишен, Христос бил изпратен да живее при есеите, така наречените "чисти последователи на Мойсей". Сектата се състояла предимно от мъже и макар че в общежитието имало и брачни двойки, половият живот бил сведен до минимум. Подборът на съмишленици ставал чрез идването на нови вярващи или приемането на малки деца за отглеждане и възпитание.
За есеите е характерен аскетичният начин на живот, високата нравственост и етичност, превърнати в самоцел. Както и ритуалното къпане - 7 пъти на ден! Есеите възглавяват най-голямото въстание срещу римляните (73-76 г. от н.е.) и разполагат с бойни отряди "Въоръжените ангели".
С есеите Христос пътешествал в земите на Вавилон, Персия, Индия, посетил Хималаите и Тибет, където усвоил редица езотерични знания и когато се завърнал в Юдея, даже по най-високите критерии бил съвършен екстрасенс. Вижданията му за справедливост, любов към ближния, изгонването на търговците от храма, споровете с книжниците и фарисеите, проповядваните социални реформи, подриват устоите на юдейския елит и римския ред ("Пакс романа"). Неговото учение - християнството  - бързо завладява империята.

Първи сведения за личността

на Христос учените забелязват в знаменитите Кумрански свитъци, намерени от туареги в околностите на Мъртво море. Неизвестно как свитъците се озовали в Дамаск, но през 1948 г. били предложени за продажба на търг в Ню Йорк и купени от новата държава Израел за 250 хиляди долара. Вероятно никой от арабските източници не си е представял каква идентификация дават те на новата еврейска държава.
Ново доказателство за съществуването на Христос са намерените през 2007 г. в Северна Йордания тънки оловни пластини, върху които се разказвало за живота и смъртта на някакъв месия. Проф. Филип Дейвис, специалист по библейска история в Шефилд - Англия, смята че те са автентични, първо доказателство за живота и дейността на човека, представял се за Христос.
От 2008 г. голяма американска експедиция, водена от професорите Норман Холд и Роберт Айземан, снабдена с най-нова техника, проучва кумранските пещери с надежда да открие неизвестни данни за живота на Христос сред есеите, евентуалните му кръвни връзки с цар Ирод Антипа, както и неизвестни досега детайли около самото Рождество Христово.
Друг известен изследовател - Щефан Ердман, се връща още по-назад във вековете, намира "странни аналогии" между Мойсей и египетския фараон Ехнатон и между Исус Христос и фараонът Тутанкамон. Приема, че тогавашните книжници "подправили" двамата фараони и ги направили евреи, което ако е вярно, преобръща Авраамовата религия и обяснява редица противоречия в Стария и Новия завет.
Реймънд Браун и други изследователи смятат, че дейността на Христос и разпространението на християнството

разтърсват Римската империя

и катализират третото, най-голямо, въстание на Ерусалим срещу римското господство. Военни ръководители на въстанието били двама души от сектата на есеите, подкрепени от първосвещениците и отрядите на "Въоръжените ангели" и вдъхновявани от идеите на Исус Христос. 
Обсадата на въстаналия град продължила три години (73-76 г. след н.е.). След завземането му Тит Веспасиан заповядва Ерусалим да бъде опожарен и изцяло разоран, а жителите му продадени в робство на гладиаторски школи, както и да бъде намерен "подбудителят на бунта" Исус Христос.
900 бойци от "Въоръжените ангели" успяват да пробият обсадата и да се укрепят в непристъпната скалиста планина Масада, където продължават да се съпротивляват още три години (76-79 г. след н.е.) и накрая, за да не се предадат живи, с викове "Христос!" се хвърлят в хилядаметрова пропаст!
Днес "Масада" е военен ритуал - всяка година бойци от бронетанковите сили на Израел полагат клетва за вярност.
През 1949 г. със съдействието на читалище "Виделина" - Пазарджик, в изучаване на загадката "Христос" се включва и никому неизвестният български изследовател Стефан Юруков. В неговото есе "Последното евангелие" той застъпва становището, че задачата на Христос била да създаде религиозно-политическо единство на евреите в нов верски съюз. Юруков смята, че в Галилея

обожествяването се приема добре

и именно затова тук Исус е обявен за Син Божи. И струпалите се маси единогласно викат: "Осанна и Алилуя на Сина Давидов, който идва в името на Бога". Титлата "Син Давидов" е подсилена с израза "Син човешки", произнесен за първи път от месианския пророк Давид. Като съзнават въздействието на израза над евреите и чужденците, които очаквали този месия, евангелистите го употребяват повече от 80 пъти в Новия завет.
Юруков съсредоточава вниманието си главно върху държавно-творческото начало на учението на Христос и не се спира на религиозните аспекти. Това е нещо ново, оригинално, и макар твърде спорно, може би е мъничкият принос на българина Стефан Юруков в световната христология.


Духовният водач на човечеството

Раждането на Исус

И нека децата дойдат при мен

Когато земният и небесният мир се слеят