През следващите 2-3 г. няма да покрием критериите за еврозоната

Мисля, че по технически критерии през следващите 2-3 години няма да успеем да влезем в еврозоната. Това каза икономическият експерт Стоян Панчев.
"Забелязвам поскъпването в магазините. Тази тенденция не е нова. Въпреки излезлите данни за инфлацията в България, които показват, че тя е ниска в момента - 2,2%, трябва да отбележим, че това е промяната на ценовото равнище спрямо декември 2023 г. Цялото натрупване на висока инфлация в предишните години остава. Тоест, дори да имаме такова относително ниско число, сравнено с 2022 и 2023 г., увеличението на цените оттогава остава. Има натрупване във времето, което се вижда от всеки, когато отиде в магазина", каза той пред Нова телевизия.
По думите му измерването на инфлацията става с индекс, в който различните части от потребителската кошница имат различна тежест. "Разбира се, храната има голяма тежест, защото очевидно е основна част от потреблението ни. Това е и един от начините да се види една страна колко развита е. Когато по-малка част от потребителската кошница е храна, значи си в по-развита страна. България, за съжалени, не е богата страна, защото една трета от потребителската кошница е храна", подчерта Панчев.
На въпрос ще успеем ли да изпълним критерия за инфлацията и да влезем в еврозоната той посочи, че "това ще зависи от Европейската комисия и най-вече от ЕЦБ". "В момента формално не изпълняваме критерия с 0,14% пункта. Имало е случаи, в които при такова неизпълнение са сменяли част от страните, които са референтни, тоест спрямо които се смята инфлацията. Имало е случаи, в които дори с по-малка разлика страни са чакали години след това да влязат в еврозоната", коментира Панчев.
"Ситуацията е по-неприятна от гледна точка на критериите - най-вече с инфлацията. Защото най-вероятно тя ще тръгне нагоре в България с данните от януари. Видяхме големи скокове на цените на храните, скок в цената на електричеството, на парното, на телекомуникационните услуги - тенденцията в българската инфлация не е да пада, а да се качва в следващите месеци. Напълно възможно е тази дупка от 0,14% да се уголеми. Дори да подадем сега искане за извънреден конвергентен доклад, ще ни бъде даден един период на наблюдение, който ще е няколко месеца напред. Предвид тенденциите, които виждаме на този етап, ако, да кажем, този период е март 2025 г. спрямо март 2024 г., почти сигурно ще излезем извън критерия. Тоест, не са ни положителни тенденциите. И самите документи за влизане в еврозоната казват устойчиво изпълнение на критерия, а не в един конкретен месец. Инфлацията ни е по-скоро далеч от изпълнение", посочи той.
Съвсем друг извод правят експертите от Института за пазарна икономика. Според тях данните показват, че вратата е отворена за еврото от 1 януари 2026 г. Към декември 2024 г. средногодишната инфлация в България е 2,6%, докато в трите страни с най-ниска инфлация в Европейския съюз е 0,9% в Литва, 1% във Финландия и 1,1% в Италия, става ясно от данните на Евростат, върху които се основава анализът на Петър Ганев от ИПИ. Според договора от Маастрихт критерият взима средното от трите страни с най-ниска (по дефиниция е „най-добра") инфлация – в случая това е точно 1%, и добавя 1,5 пункта. Така критерият е 2,5%, тоест, отклонението на България е 0,1%.
Има решение на парламента, с което страната се задължава до две седмици след формалното изпълнение на всички критерии за членство в еврозоната да отправи искане за извънредните оценки. Реалистичната дата за членство в клуба на страните с единна европейска валута е 1 януари 2026 г.

32 млрд. лв. от еврофондове сме усвоили през 2024-а

България е получила близо 32 млрд. лв. от европейските фондове през 2024 г., съобщи главният икономист в ИПИ Зорница Славова. Най-много от усвоените средства са похарчени в София - 6,2 млрд. лв., като най-големите суми са изплатени по проекти, свързани с разширение на метрото в столицата. Следват област Пловдив с 1,6 млрд. лв., където най-скъпите проекти са за водите, водоснабдителната и канализационната мрежа, и област Бургас с обходния път и модернизацията на обществения транспорт в града.
Спрямо населението усвоените евросредства средно за страната са близо 5000 лв. на човек. До края на 2024 г. всяка община в страната е усвоила поне 500 лв. европейски средства на човек, а първенците - над десет пъти повече.