Човек получава толкова радост, ако се научи да дарява!

КРАСИМИРА СТОЯНОВА е родена във Велико Търново. Завършва НУИ "Проф. Веселин Стоянов" в Русе с цигулка и АМТИИ в Пловдив с три специалности - цигулка, пеене и музикална педагогика. Дебюта си като оперна певица прави с ролята на Джилда в "Риголето" от Верди в Софийската опера (1995), където през следващите 4 сезона участва в "Сватбата на Фигаро", "Идоменей", "Милосърдието на Тит" от Моцарт, "Еврейката" от Халеви, "Гуарани" и "Фоска" от Гомес. След успешен дебют във Виенската щатсопера през 1998 г. е ангажирана в ансамбъла на театъра, където от 1999 до 2003 г. е щатна солистка, а от есента на 2003-та до момента е постоянен гост-солист. Пее в Метрополитън и Карнеги хол в Ню Йорк, "Ковънт гардън" и Роял Албърт хол в Лондон, Миланската скала, Дойче опер и Концертхаус в Берлин, Музикферайн и Концертхаус във Виена, и много др. През 2007 г. е обявена за "Музикант на годината" от предаването "Алегро виваче" на БНР. През 2009 г. е удостоена със званието "Камерзенгерин" - най-високата титла в Австрия, присъждана на оперни певци, през 2014 г. - със "Златно перо" за принос към българската култура и изкуство, през 2015 г. - с почетното звание "Доктор хонорис кауза" на АМТИИ в Пловдив. Носителка е на орден "Златен век" - огърлие. През 2020 г. е обявена за "Почетен гражданин на Русе".

- Госпожо Стоянова, открихте 25-ото издание на Европейския музикален фестивал в София, организиран от "Кантус фирмус", с песенен рецитал с пианиста Людмил Ангелов с шедьоври от Рихард Вагнер, Густав Малер и Рихард Щраус. Програмата специално подбрана ли бе за този форум?
- За откриването на 25-ото издание на Европейския музикален фестивал бяхме поканени с Людмил специално с тази програма. Ние обикновено обмисляме какви произведения ще изпълним в нашите концерти, така че да се получи едно единно музикално внушение.
- Във Вашето творчество важно място заема камерната музика - жанр, който изисква различна нагласа, отношение и начин на поднасяне. С какво Ви привлича и защо е важно да се популяризира това огромно творчество на именити български и чуждестранни композитори? Как то обогатява музикалната култура и на певците, и на зрителите?
- Камерната музика като цяло е един много сложен дял от класическата и оперната музика. Тя изисква сериозна подготовка, задълбочаване както в техническо отношение, така и от гледна точка на интерпретацията. Този тип музициране е много по-детайлно, по-поетично, излъчва една по-дълбока душевност, защото самите композитори, които са писали камерни произведения, са търсели именно това. В това е и красотата на такъв тип концерти, в звученето има много повече проникновение и спокойствие. Зрителите могат спокойно да затворят очи и само да слушат, няма ненужна зрелищност и шум - само гласът и пианото се леят в тишината. Отделно, можем много дълго да говорим за прекрасните образци на камерната музика като цяло, а в частност искам да подчертая красотата на вокалната камерна музика. Това са малки новели, поетични моменти, които възторгват душите не само на слушателите, но преди всичко на изпълнителите. Тя носи много вдъхновение.
- Пеете на най-престижните оперни и концертни сцени по света, предизвиквате възторга и овациите на милиони хора, но с какво чувство и до днес очаквате срещите си с българските меломани и излизате на родна сцена?
- Срещите ми с нашата публика за мен са винаги много отговорни! Мисля си, че преди изявите съм по-нервна от обикновено, но щом един път започне концертът или спектакълът, се чувствам отлично, защото усещам силно отношението на публиката и как тя приема, откликва на това, което й поднасяме.

Още в детските си години имате подготовка освен по цигулка и пеене, и по рисуване, художествена гимнастика - всичко това какво значение има и как е подпомагало работата Ви на оперната сцена?
- Оперното изкуство е синкретично или, така да се каже, събиращо в себе си много други изкуства и това го прави много богато и интересно. Добре е певецът да е подготвен за всичко това, въпреки че една начална подготовка сама по себе си не е достатъчна, а е необходимо човек да се развива до последния си дъх - било то на сцената, или в живота.
- Може ли да споделите каква е ролята на две личности за Вашата певческа кариера: първото име е на вокалния педагог Стоян Кисьов.
- Моят прекрасен учител Стоян Кисьов ми даде много не само като вокален педагог, но и като човек и наставник за моето педагогическо бъдеще. С неговата присъща човечност и с точния си вокален слух той отгледа много певци. Щастлива съм, че съм го имала в живота си!
- Другото име е Йоан Холендер, една от най-авторитетните личности в оперния свят, най-дългогодишният артистичен директор на Виенската щатсопера.
- Йоан Холендер беше човекът, който ме чу в ролята на Рашеб от операта "Еврейката" от Халеви и ме покани на прослушване в операта във Виена. Той беше от оперните директори, които са бивши певци и импресарии и познават и разбират много добре тази машина, наречена "опера". Това е сложен процес, в който личността на директора е от огромно значение. За съжаление, днес се наблюдава една по-различна действителност, в която оперните директори са просто хора на цифрите и всичко това не допринася особено за развитието на оперното изкуство.
- Една от специалностите, които сте придобили в АМТИИ, е вокална педагогика. Въпреки наситената Ви изпълнителска програма, редовно водите майсторски класове и работите с млади певци. Вашите български ученици Ви боготворят и споделят, че се съветват с Вас освен по професионални въпроси, и за много лични неща. Мисля, че човек, особено който е в активна творческа дейност, не може да отделя време и емоционален капацитет за това, ако няма вътрешна убеденост и потребност да предава опита си и да помага на бъдещи оперни звезди.
- За мен е много важно да работя с младите певци, приемам го като мой собствен дълг! Самата аз си спомням колко ми е била нужна помощ, подадена ръка. Искам да кажа, че на мен много хора са ми подавали ръка, за което съм много щастлива и благодарна. И сега на свой ред искам да отгледам едно ярко поколение оперни певци, които да мислят, да анализират, да могат да музицират, да са стабилни психически, да са отлично подготвени във всяко отношение, да са конкурентоспособни и да са благородни! Много обичам всички тях, с които работя, а и те ме обичат. И да - смея да заявя, че в мое лице намират човек, на когото да имат доверие. А това е много отговорно.

- Някои хора са по-търпеливи, бавно и постепенно се придвижват към мечтания резултат, други са по-амбициозни и решителни, хвърлят се към големи цели и желаят бързо развитие. Какви грешки трябва да внимава да не допусне един млад певец в началото на кариерата си?
- Всички млади хора са по-нетърпеливи, но това е нормално, именно защото са млади, тяхната кръв се движи с друга скорост, те искат всичко тук и сега, както се казва. Но да си ученик също е изкуство, трябва да си готов за това, да си отговорен, да искаш да се учиш, да се променяш, да превъртиш кръгозора си от това, което мислиш, че трябва, към онова, което е правилно и те движи напред. Всичко това е свързано с много моменти на колебание, дори отчаяние, докато ученикът вникне във философията на процеса, и когато един път узнае, че това са нужните колебания в този процес на напредване и развитие, той се успокоява и решително тръгва напред.
Днешният проблем е, че младите имат прекалено много информация, която ги залива отвсякъде, и те губят чувството за стабилност. Прекалено много записи, които те слушат непрекъснато, също не им помагат в опознаване на собственото си творческо "аз".
- Освен таланта и трудолюбието, какви качества на характера и манталитет трябва да възпита у себе си един артист, за да се впише в средите на голямото световно изкуство?
- Музикалност, интелигентност, култура - както обща, така и на поведение, както вече по-преди споменах, непрекъснато развитие в различните области и части на оперното изкуство. Изобщо тази работа върху себе си е неспирна, до края на кариерата трябва да работим първо и предимно върху себе си.

- Вашият творчески път започва като цигуларка, знаете какво значение има качественият инструмент за пълноценната изява на таланта и за разкриването на красотата и стойността на едно произведение. Това ли е една от причините да бъдете дарител на НУИ "Проф. Веселин Стоянов" в Русе, което дава възможност за обновяване и поддържане на музикалните инструменти на училището? Какво е отношението Ви към дарителството изобщо?
- Качественият инструмент е нещо много важно, макар че животът много пъти опровергава тази максима и ни показва, че дори с некачествен инструмент, когато има талант, дух, душевност и правилна насока на развитие, може да се постигне много. Но!!! Няма нужда да се придържаме към този принцип, а да се стараем да осигуряваме на нашите млади музикални таланти всички условия за тяхното развитие, това е дълг!
Много е страшно, ако решим, че всичко, което получаваме в живота, ни се полага. Не! Ние просто трябва да си го заслужим, да дадем от себе си, за да получим. Това е един взаимен процес и в това е сладостта! Наблюдавам, че сме отвикнали да даваме, да даряваме. А е толкова прекрасно! Човек получава толкова радост, ако се научи да дарява! Кой с каквото и както може - тук не става дума непременно за пари. Любов, помощ за някого, чисто човешки, простички взаимоотношения, които да зарадват другия - мисля, че в това е смисълът на живота.
- Програмата Ви за следващите месеци вече е запълнена с изяви по европейските сцени. Кога да Ви очакваме отново в България?
- Радвам се, че през март съм не само в София за концерта ни с Людмил Ангелов в зала "България", но имам участия на Международния фестивал "Мартенски музикални дни" в Русе с два концерта - един солов с пианистката Боряна Ламбрева на 27 март и при закриването на фестивала на 30 март с "Реквием" на Верди. Връщам се отново през юли, когато със Симфоничния оркестър на БНР и маестро Павел Балев ще запишем диск с арии на Моцарт, а през август ще пея "Русалка" на Дворжак на Международния музикален фестивал "Варненско лято".