Звънецът бие!

Родители на тумби обикалят книжарници и хвърлят плахи погледи на цените на учебни помагала и училищни принадлежности. Разпитват се едни други, не трябваше ли учебниците след VII клас да са безплатни за всички и недоумяват заради уточнението, че това ще се случи през другата учебна година. Други ровят в сайтове, форуми и се допитват до ръководствата на училищата как да се сдобият с обещаната еднократна помощ от 300 лв. за ученици, записани в I, II, III, IV и VIII клас, и нужно ли е да си доктор на науките, за да схванеш правилата и стъпките в тази процедура. Истерията бавно, но сигурно достига до онези, които имат късмета децата им да попаднат в школо със задължителни униформи... Едно е ясно - кошницата за 15 септември трябва да е пълна на всякаква цена.
Това е картината в много семейства дни преди първия учебен ден. Някой очакват 15 септември в тържествено настроение, други са претръпнали и с притъпени емоции, трети гледат с облекчение на последния първи учебен ден на скорошния абитуриент в българското средно образование.

Като всяка година част от семействата се подготвят отрано и купуват тетрадки, химикалки, учебници, сборници, раници, дрехи, за да избегнат хаоса в първите дни след 15-ти. Други залагат на сигурното и очакват конкретни напътствия от учители и администрация, за да са сигурни какво точно трябва да купят. Докато родителите на мъници от първите класове почти екзалтирано разгръщат всяка тетрадка с широки и тесни редове и дълбокомислено преценяват дали моливът да има гумичка или не, други са оставили порасналите си тийнейджъри сами да пазаруват каквото се сетят.
Цените отново изненадаха родителите, тръгнали по квартални книжарнички или големи книжни центрове в моловете. Прилични тетрадки малък формат по 40 листа се оказаха по 2,50 лева, а в голям формат най-евтините са по 5 лева. Минимум десет са нужни за задължителните предмети, а отделно за домашна работа или друга дейност, целяща да вдигне нивото на знания на всеки малчуган. Следват химикалки, моливи, гуми, острилки, флумастри, пластилин, пастели, бои, четки и всякаква друга училищна "посуда", която е добре да се умножи поне по две, защото на всички тези пособия им поникват крила и те непрекъснато изчезват - я в чужда раница, я зад шкафове.
Раницата също е важен атрибут особено на фона на честите тревоги колко точно тежи. Някои избират с колелца, други залагат на маркови, трети смятат, че и евтината ще тежи точно толкова, колкото и скъпата. 100 лева е средната цена за прилична чанта без екстри.
Родителите на деца до VII клас са пощадени да отделят пари от семейния бюджет за учебници, но той все пак значително изтънява заради нуждата от учебни тетрадки, безброй помагала и сборници. Още в началното училище се случва класният ръководител да изпрати преди старта на учебната година инструкции да се носят по 100 лева още на 15-ти за общо закупуване на допълнителни тетрадки и сборници.
Средно 300 лева излиза пък комплектът учебници за гимназиалните класове, като около една трета от сумата отива за книги по езиците. Все още не е влязло в сила решението на депутатите учебниците за гимназиалната степен да са безплатни, като това ще стане от учебната 2024-2025 г. Комплектите ще се осигуряват за сметка на държавата и ще струват 80 млн. лева. Предложението бе на БСП и беше гласувано окончателно от депутатите без дебат преди месеци. Затова и тази година търговията с учебници втора употреба върви с пълна сила и на борсите могат да се купят помагала на 70% от коричната. Там всеки може да продаде старите си книги на 30% от първоначалната цена. Някои училища сами си организират подобни борси, като учебниците дори излизат по-евтино, тъй като няма посредник.  
Родителите водят борба и на друг фронт - този за получаване на помощ от 300 лева за ученици в първи, втори, трети, четвърти и осми клас. След смяната на правилата около процедурата през август те се объркаха още повече къде да ходят и какво да носят. По последна информация отпада изискването за удостоверение, че децата от втори, трети и четвърти клас са записани в училище. Проверката ще става по служебен път.
За учениците от първи и осми клас обаче остава изискването да бъде представено удостоверение, понеже за тези класове има предварително класиране и записване. Удостоверението всъщност е необходимо, ако семействата искат да получат помощта преди началото на учебната година. При липса на такова, помощта може да бъде изплатена след 15 октомври, след като АСП получи по служебен път данните за реално записаните от Министерството на образованието и науката. Заявленията за еднократна помощ за ученици се подават най-късно до 15 октомври.
Докато се вайкаме, колко струва ученик в България, се оказва, че положението не е по-розово и в други европейски държави. В Италия например подготовката на ученик излиза 1200 евро. Увеличението на всичко необходимо за учениците е с 10% повече от миналата година. За раница, химикалки, моливи, несесери и тетрадки всяко семейство харчи средно с 50 евро повече, отколкото през 2022 г. Разходите за учебниците в зависимост от нивото на образование са между 300 и 700 евро за ученик, което е допълнителен разход от средно 45 евро за ученик. Дано не ги стигнем италианците...

57 000 първокласници ще чуят за първи път училищния звънец на 15 септември. През миналата година първокласниците бяха същия брой, а през 2021 г. - с 2000 повече. През  учебната 2017-2018 г. те са били 75 465. Окачва се общо учениците да бъдат малко над 700 000.
Децата ще бъдат обучавани от 15 400 учители, които са до 35-годишна възраст и от 12 300 преподаватели над 60 години.
Около 12 500 ще са първокласниците в София тази година. Това е с 300 повече от миналата.


С униформа или не?

Униформата беше задължителна по времето на социализма. Тя се състоеше от тъмна престилка и синя или червена връзка, сако или пола и риза за по-големите ученици. Години след премахването й, униформата започна бавно да се завръща в българското училище. Този път по-красива от скучната престилка, но и много по-скъпа, а осигуряването й е свръзано с проблеми все по-често. Заради това много училища се отказват от нея или я използват само при тържествени случаи.
Униформите не се приемат еднозначно и заради цените им. Много родители всяка есен се оплакват от завишени цени на артикули, които могат да се намерят доста по-евтино, ако нямат съответната щампа или емблема на училището. Затова някои предвидливо купуват подобни на изискваните от школото дрехи и прикрепват елемента, който ги прави част от училищната общност. Други обаче нямат тази възможност, тъй като училището държи те да се закупят от точно определена фирма. Оттам идва и родителското недоволство. Тази година то е особено изявено в НГДЕК, където майки и бащи се оплакват, че една риза излиза близо 60 лева, а блейзер - 106 лв., а жилетката - 66 лв.
С ежедневни униформи ходят и учениците от 119 СУ, в 125 СУ, 4 СУ, 104 ОУ. В 73 СУ пък има само официални тоалети за гимназистите, които често се оказват необличани през годината.