Златните слънчогледови морета
Разсъждения в сезона на поскъпването на олиото
/ брой: 202
Те - златните слънчогледови морета, съпровождаха пътя ми тази година, когато прекосих с железница надлъж България. Очите ми се къпеха в тяхната ярка хубост, в тяхната лятна топлота и си мислех с надежда: "Дано вече да са намалели изоставените земи и ниви у нас!"
Чудна култура е слънчогледът! Хем е много необходима и полезна, хем е приказно красива. Самото име категорично показва най-характерната негова особеност - "гледа Слънцето"! Личицето на слънчогледа, грациозно поддържано от високото му стебло, се обръща всеотдайно и любовно винаги към огнения небесен диск, реагира на неговото движение и така цялата нива, цялото море от златно жълто "се движи" през деня. В тъмата на вечерта слънчогледовото поле застива, заспива, за да събере сили за следващия ден, когато отново ще се върти по пътя на животворното слънце.
Поети и художници са попадали в обръча на неговото обаяние
и са го възпявали, рисували... И винаги творците ще са подвластни на неувяхващата прелест на това емблематично растение.
Родината на слънчогледа е далече от нас - в Северна Америка. И днес там се среща в диви форми това чудно растение. Счита се, че местното индианско население отдавна е използвало течността от това забележително маслодайно растение за мазане на своите коси и тела. От жълтите му листенца пък са получавали естествени бои за оцветяване на облекла.
В Европа слънчогледът е пренесен късно - през 1510 г. Отначало е засет като декоративно растение в градина в Мадрид. После се сее заради семките му. Едва в началото на ХIХ век се отглежда като маслодайна култура - първо във Воронежка област, Русия, откъдето и в Европа почва да се сее за добиване на масло. В България идва след освобождението ни от турско. А като земеделска култура се налага едва през 1917 г. - това е годината, в която се е родила моята майка. Тя ми е разказвала, че това й е направило много силно впечатление, когато учила в земеделското училище. Дълго време мама имала "мираз" - наследство от баща си, една нива. След като се омъжила и заживяла в Пловдив с татко, тази нива се сеела със слънчоглед. От нея семейството получавало олио, слънчогледови семки за люпене и кюспе на пити - отпадъчен продукт от люспите, с който сме хранили кокошките, мисирките и прасето, които сме отглеждали в дъното на големия ни двор в Кършияка, където съм се родила.
До освобождението у нас се използвала мазнината на свинската мас, на маслото от кравите, биволите, козите и овцете. Дървеното олио - от ядките на орехите, и зехтинът от маслините, като течни мазнини, идват от другите страни. Сега имаме, освен олиото от слънчоглед, и олио от царевица, от соя, от рапица, от гроздови семки, от лен... Но слънчогледовото олио си остава най-разпространената, най-масово употребяваната течна мазнина. Каквото и да приготвяме в кухнята си - било салата, било ястие или сладкиш, първото, за което се хващаме, е шишето с олио! Затова от неговата цена зависи и семейният ни бюджет.
А цената на олиото у нас расте ли
расте! Само да не му хрумне на земеделския ни министър и при слънчогледа да въведе някакъв стандарт, че тогава едва ли и олиото ще е достъпно за хората с ниски доходи! Гледам обширните златните слънчогледови морета край железопътните ни линии и се питам: "Няма ли олиото при тия големи насаждения да стане с цена по-ниска, че да почувстваме облекчение ние, домакините?" Питам се още и защо олиото става все по-рядко, все по-леко, та чак не прилича на мазнина?
Чела съм, че най-големите производители на олио в света са Китай, Русия, Аржентина, Франция, Украйна, Австралия, но знам, че и България е сред страните с най-висок рейтинг като производител и селекционер.
Слънчогледовото олио е с висока хранителна стойност. Нали знаете колко засища любимата ни филийка, намазана с олио и поръсена със сол и червен пипер? А слънчогледовото олио е и с добри вкусови качества. Е, трудно се намира студено пресовано олио от слънчогледови ядки, още по-трудно се намира нерафинирано олио. То има лек дъх, по-нетрайно е, но е много по-здравословно. Защото олиото се пречиства, рафинира по химически начин. А олиото за нас, хората, ни е много необходимо и полезно. То формира нашия добър холестерин. Съдържа доста витамини, от които най-важният е витамин "Е" - мощен антиоксидант, минерали - магнезий, селен. Богато е на лецитин, на омега 6 и омега 9-мастни киселини, затова диетолозите казват, че олиото предпазва и от рак. Добре въздейства на имунната и сърдечносъдовата ни система. От него се приготвят и различните маргарини, майонези, сапуни, лакове, безири. Слънчогледът се отглежда още и като фураж - за силаж. Сее се и селекциониран нисък, разклонен - за декорация.
Като се любувах на ширналите се големи площи, засети със слънчоглед, си припомних, че това е земеделска култура сухоустойчива и не толкова трудоемка и капризна. После научих, че тя премахва тежките метали от почвата. Затова
замърсените територии около избухналите ядрени централи
се "оздравявали" със слънчогледови насаждения. Дано да е така, защото ние, хората, станахме лоши стопани, само експлоатираме земята, малко се грижим за нейното съхранение и обогатяване! Излъчването на жълтите багри носи усмивки, усилва оптимизма и надеждата у човека. Дано да е добро предзнаменование и за нашето утре!