Златен шанс

Конфликтът между Русия и Турция разкрива принципна възможност пред България да "открадне" значителна част от руския туристически поток, избрал южната ни съседка като дестинация. Стиска ли им на властимащите да направят подобна крачка? Имаме ли база и кадри за подобна стъпка? Сравнението между състоянието на туристическия отрасъл в България и в Турция категорично не е в наша полза. Освен икономически, налице са и чисто природни дадености, които не работят за нас.
Егейската брегова линия на Турция, по която са разположени повечето от морските курорти на южната ни съседка, е 2800 км, докато нашата черноморска е 354 км. Активният сезон в Турция е по-дълъг - започва от април и продължава до октомври, докато у нас е от юни до средата на септември. Ние също

имаме предимства

като широка плажна ивица с хубав пясък. В турските курорти на повечето места ивицата е доста тясна и само в някои от тях има пясък като нашия. У нас въздухът е по-свеж, а температурата рядко надхвърля 35 градуса, докато в Турция горещините и температурите над 40 градуса са обичайни.
Съвпадение е, че и в България, и в Турция морските туристически комплекси започват да се строят в края на 50-те години на миналия век. Нашият старт е бил по-успешен от турския. България беше Меката за почивка за тогавашния соцлагер. У нас се изградиха специализирани почивни центрове за деца и младежи, които се посещаваха и от туристи от Западна Европа и други континенти.
Но да оставим спомените и да видим какво е положението днес. С преминаването на туристическия бизнес в частни ръце се развихри стремежът за увеличаване на легловата база. Започна

усилено презастрояване

на Черноморието с хотели за сметка на естествената флора. Апетитите се разпростряха дори върху уникални природни дадености като дюните. Турците правят обратното - строят хотели на пустеещи места и около тях засаждат дървета и друга растителност. У нас има немалко случаи, в които принадлежната незастроена площ към един хотел в най-добрия случай е 2-3 дка, докато в Турция е 30, 40 и повече. Въпреки че водата в Егейско море е много по-чиста, отколкото в Черно, а и по-топла, към всеки хотел има по два, три и повече басейна. При нас този въпрос все още не е достатъчно добре обмислен и реализиран. Обикновено хотелите разполагат с недостатъчно басейни, а част от тях са и недобре поддържани.
Изоставаме в анимационната дейност. В края на тазгодишното лято бях в Бодрум. В хотела, в който бях отседнал, всеки ден в 10 ч. около и в централния басейн се провеждаха занимателни спортни състезания, участниците и зрителите се забавляваха. Имаше аквапарк с шест водни пързалки. Безплатно се ползваха чадъри, шезлонги и дори плажни кърпи. На сенчестите места бяха поставени маси за тенис, имаше тенис кортове, игрища за волейбол, баскетбол, футбол на малки вратички. В специално изградени павилиони желаещите можеха да играят карти, шах, табла или просто да почиват. От 10 до 17 ч. работеха пунктове, в които се предлагаха безплатно кафе, безалкохолни напитки, минерална вода, бира, а в барчетата към хотела - джин с тоник. От 8 до 18 ч. в два павилиона на разположение на почиващите бяха витрини със сладкиши, плодове, салати. На вечеря се консумираха неограничено спиртни напитки. Всяка вечер в амфитеатъра се провеждаха занимателни представления, в които участваха зрителите и получаваха награди. Попадналите на това място оставаха с впечатление, че са се озовали

в рая на изобилието

и безгрижния живот. При това на поносими цени - едноседмичен престой струваше 400 евро, а в сумата влизаха нощувките и самолетните билети. У нас в подобен хотел с тези условия (не знам дали съществува точно такъв) за същото време се заплаща 500 евро, и то без самолетни билети. В повечето случаи шезлонгите и чадърите се ползват срещу заплащане, а в цената се включва само закуска и вечеря.
Как турските хотелиери при това положение са на печалба? Оказва се, че не е сложно и трудно.
Средно платежоспособният турист обикновено се задоволява с включеното в предварително заплатения от него пакет. Не са малко тези, които искат да посетят съседни селища, исторически и природни забележителности, и за тях се организират екскурзии. Например от турския курорт, за който говоря, до Бодрум това струва 10 евро на човек, но до Ефес - 55 евро. Както се казва - за всеки влак има пътници. Разходите на организаторите за тези екскурзии са половината от цената, която туристите заплащат. Екскурзиантите не ползват безплатна храна и напитки, а екскурзоводите ги водят на места, където уж могат да се нахранят евтино. Всъщност се оказва доста скъпо, затова хотелиерите получават част от печалбата. В подобно "евтино" заведение кафето струваше 2,5 евро.
Друг източник за печалба са морските атракции. Половин час разходка с корабче е 25 евро, 10 минути возене на "банан" - също толкова, а ползването на джет - 2 евро за минута. Има всякакви атракции срещу съответните суми, които туристът неосъзнато харчи.
Организират се и шопинг екскурзии. Водят туристите на пазар, като им обещават големи намаления. И това се оказва не точно така, но... Има всякакви начини за печалба, стига някой да се постарае и да помисли. Не е задължително да се гонят космически резултати. Както и не е задължително да се гледа печалбата да отива в един джоб - по-добре повече да печелят, за да имат стимул да разгръщат дейността си. Сравненията с

българските печалбари

са жалки.
България има леглови потенциал да посрещне около 1,5 млн. руски туристи. Ако обаче не подобрим значително качеството на обслужването, изгледите те да дойдат у нас не са големи. Дори официално да бъде наложена забрана на руснаци да посещават турските курорти, да не забравяме конкуренцията на Гърция, Кипър, Малта, а и далечните дестинации.

Заливът Корал - бетонираните дюни

Боклуци по плажа на резерват Камчия в началото на сезона