Жената, изтъкала пояс за земното кълбо

Асфалтът свършва изведнъж. Впрочем свършва не е точната дума, защото завива на друга страна. А в правилната посока започва една тясна разбита уличка. Личи си, че някога е направена запечатка и е подготвена за асфалтиране, но още по-ясно си личи, че вече никога това няма да стане. От двете страни на уличката се редуват дворове, оградени с телени мрежи. В тях се кипрят къде по-малки, къде по-големшки къщурки. Видно е, че повечето хора са ги правели със собствените си ръце. Някои домове приютяват местните жители целогодишно, а други са просто сезонни вилички.
Така изглежда една от многото махали на село Туден, което е на 5-6 км от Годеч. Наблизо минава границата със Сърбия, там някъде се извисява и старопланинският връх Ком. Тук се вие и река Нишава, преди да премине в Сръбско. Околността е известна с това, че през различни векове тук са изградени повече от 100 манастира. Черквата в Туден е над 400-годишна. Скоро й направиха ремонт, от който никой не е доволен. Някои от манастирите са действащи, други са пустеещи.
На уличката, за която говорим, се намира и домът на Диана Крумова. Фамилията й по баща е Панчева и нека да я запомним.

Баба Диана произхожда от известния панагюрски род

а пък нейна стринка е сестра на Ильо войвода. Роднини са и с Райна Княгиня. Родовата памет разказва още и за Василия, която е прабаба на Диана. Тя е известна с това, че е убила турски изедник и 12 години до Освобождението го е крила някъде в мазето.
Дребничката, слабичка женица е неочаквано енергична. Ще я видите навън как почиства и подрежда цветята. В долната част на двора още си личи малка лехичка, от която стопанката тази година набра няколко шепи зелен фасул и толкова грах. Така е, когато няма вода за поливане, колкото даде небето - толкова. Като гледате как замахва с мотичката, трудно ще определите нейната възраст. А тя през декември навършва 90 години. Родена е на 20 декември през далечната 1921 г.
Всички комшии я познават, но малцина знаят, че тя е известна знатна тъкачка. Нейните станове са изтъкали толкова коприна, колкото да се опаше цялото земно кълбо. Това още навремето са изчислили специалистите. Когато говорим за 60-те години на миналия век, Диана Крумова силно се вълнува и показва своите "скъпоценности". Това са няколко изрезки от вестниците "Работническо дело", "Отечествен фронт", "Вечерни новини" и някои други, в които пише за нейните трудови постижения. След изрезките показва и парче копринен плат, който тя някога е изтъкала. Гордее се, че е

кавалер на "Народен орден на труда"

- сребърен. Била е представена за златен, но като безпартийна са я удостоили с втората степен.
Професията си на тъкачка Диана усвоява в родния си град в известната първа Българска хавлиена фабрика. По-късно идва в София и работи в "Българска коприна", цех "Малчика". Когато я обявяват за ударник, я избират и за делегат на VI конгрес на профсъюзите, от който пази пожълтяла снимка. На нея я виждаме, седнала сред делегатите в зала "Георги Кирков" на Партийния дом. Пак по това време е удостоена и със званието "Златни ръце". Още една снимка пази баба Диана. Това е неин голям портрет, който е направен по правителствено разпореждане. Известно време заедно с портретите и на други челници в труда са красели стените на правителствена приемна, в която държавните ръководители са посрещали чуждестранни делегации. Диана пази и жилетката, с която е на снимката. От любопитство я молим да я облече и я снимаме с нея в днешно време.
Очевидно най-ярките спомени от живота й са свързани с нейната професия. Не са малко

36 години зад стана

Днес е лесно да се разказва, но тези успехи, за които говорим, са плод на много труд. Някои дори са изстрадани. Радостта и усмивките понякога са предшествани от сълзи. Така се е случило, когато на нейната машина започва да се тъче коприната "Кадрил". Диана обяснява, че това бил един сложен плат и станът не искал да тръгне. Опитала какво ли не. Около нея сновали началници и специалисти, а кадрилът не ще и не ще да се завърти. В един момент, как й хрумнало на Диана и тя не знае, но взела парче парафин и с него натрила основата. Като по чудо станът заработил и тя вече не си спомня колко хиляди метри от тази коприна е изтъкала. Не е крила от колежки тайната на успехите. Напротив - гордее се, че в тъкачеството е оставила много свои ученички.
От време на време съседки и приятелки от разбитата уличка в Туден се събират на женско парти. Всяка носи нещо, което е приготвила с двете си ръце, всяка иска да се похвали с домашния си специалитет. Диана е

всепризнат майстор на баницата

Тайната е, че никога не използва готови кори. Сама замесва тестото, сама ги разточва и реди в тавата. И понеже го прави с голямо желание, сетне всички си облизват пръстите. Ако е недоволна от нещо, това е, че според нея брашното вече не е хубаво. Самата тя обича да си хапва месце. Казва, че от постните манджи много бързо се огладнява. Когато я посещават внуци и правнуци, винаги им приготвя една забележителна супа. И тук има секрет - в тенджерата слага всички зеленчуци, с които разполага. И още нещо - снаха й Виктория поддържа винаги богата колекция от подправки. Баба Диана слага в супата от всички бурканчета по малко.
В семейството на Диана всички са работници. Съпругът й Никифор се е трудил в системата на БДЖ и по-точно в ЖП "Георги Димитров". Синът й Крум дълги години работи в картографията и ръководи отпечатването на карти. Сега и той е пенсионер и повечето време е около майка си. Една от красивите туфи хортензии в двора стопанисва лично той. Там е аранжирал каруцарско колело като символ на движението и амфора като символ на вечността. Едната правнучка Габриела е като дядо си Крум - висока и стройна, такъв им е джинсът. Сега е в ХII клас на Немската гимназия и още не е решила с какво ще продължи. Другата правнучка е още бебе. Към всичко това нека да прибавим и красива каракачанска овчарка, която обича всички, но познава лошите хора от раз. И тогава става страшно.
Макар че никога не е членувала в политически партии, тя не е далеч от политиката, интересува се от всички събития. Умее точно да оцени кое е справедливо и кое не е полезно за народа. И по време на избори

никога не се колебае да пусне червената бюлетина

Това е съвсем естествено, като се вижда какво е цялото семейство - трудови хора, на които не са чужди левите идеи. По тази тема е била обиждана от съседи, може би неволно. Но не е човек, който лесно прощава. Сама казва, че някои работи трудно й минават, но не таи злоба. Напротив - често ще я видите за отмора да прескочи до някой съседен двор, да си поприказва с комшийката, да споделят кой какво готви и кой какво плете на внуците.
Не може да се каже, че в Туден привечер слънцето потъва в реката, защото то се скрива зад Балкана. Ще чуете крави да мучат, ще чуете хлопатари на овце, кучета ще се разлаят, петел ще кукурига - селска работа. Но тук въздухът е по-чист отвсякъде. Затова и местните, и виладжиите еднакво обичат този край. Ех, да имаше и кой да оправи разнебитената уличка и да стабилизира тока...