Западът коленичи пред Хитлер, а обвинява Сталин

Няма нищо безспорно в 1939 г. И всеизвестният факт, че Втората световна война започва през тази година с нападението на Хитлер над Полша на 1 септември, се оспорва от някои учени, които твърдят, че началото й е поставено с разделянето на Чехословакия през 1938 г., други го виждат в испанската гражданска война през 1936 г., а трети - още в 1931 г., когато Япония окупира Манджурия. А споровете около случилото се зад дипломатическите кулиси в тая зловеща година, 1939-а,  и днес не стихват. Яростните русофоби у нас се надпреварват да внушават, че войната започва заради Сталин,  който се прегърнал с Хитлер, сключвайки мирен договор с него. СССР бил нападнал и окупирал поляците вследствие на тоя достлук, после финландците и т.н. Не се и споменава дори, че големите западни държави и общо 10 страни в Европа сключват договор с Хитлер доста преди това. Забравят се дори думите на върлия антикомунист и русофоб Чърчил, който е категоричен, че руските армии са били длъжни да влязат в завзетата от Хитлер Полша, за да отдалечат бъдещата  фронтова линия от свои стратегически райони. Подминава се с пълно мълчание и фактът, че когато съветските войски минават границата на Полша на 17 септември, тя вече не съществува като държава и е размазана под немския ботуш. 

Днес ви предлагаме със съкращения едно интервю и три неизвестни у нас документа, които хвърлят повече светлина върху случилото се тогава, най-вече по отношение на дипломатическите усилия на СССР да предотврати войната. Но напъните на големите западни държави да насочат нацисткия удар към Русия им изиграва много лоша шега. Особено висока цена за своето късогледство заплащат Франция и Полша, както и ред други европейски страни. Нищо не натрапваме на никого, всеки читател може сам да си изгради свое мнение по споровете.

Сергей Иванов:  СССР не намери поддръжка от Европа за създаване на антихитлеровска коалиция 

Из интервю с председателя на Настоятелския съвет на Руското военно-историческо общество  

(Пресслужба на президента на РФ) ТАСС

5 юли 2019 г.       

- Пред 80-годишнината от началото на Втората световна война на Запад пак звучат гласове, че отговорност за започването на войната носи не само нацистка Германия, но и СССР - един вид, "пактът Молотов-Рибентроп" е дал зелена светлина на Хитлер. Как ще коментирате?

- Западните коментатори кой знае защо забравят какво доведе до подписването на съветско-германския договор през 1939 г. И че преди това се е състоял Мюнхенският сговор - когато Англия и Франция през септември 1938 г. дават на Хитлер да разкъса Судетската област на Чехословакия. А вече в средата на март 1939 г. нацистка Германия - пак без да срещне съпротива от западните държави, завзема цялата територия на Чехия, създавайки от Словакия марионетна държава. В този период Москва единствена от всички велики европейски държави не изцапва ръцете си с договори с Хитлер. 

Но какво е трябвало да направи след това? Трябвало е да осигури своите национално-държавни интереси, да спре по-нататъшното движение на агресията на Хитлер на изток - към което впрочем така са се стремели Англия и Франция. В Москва са знаели, че следващата жертва на Хитлер ще бъде Полша, а след това Прибалтика. А това би означавало изход за германските войски към съветските граници, при това - в непосредствена близост до Ленинград, Минск, Киев, Одеса - много важни политически, индустриални и културни центрове на СССР. Москва прави по това време максимум усилия, за да създаде коалиция срещу агресора, но не намира разбиране в Лондон и Париж. Съветско-германският пакт от 1939 г. става отговор на мюнхенския сговор. Ако нямаше Мюнхен, нямаше да има и съветско-германски договор за ненападение. Ако се съди по архивните източници, в този момент в Кремъл са смятали по-вероятно събитията да се развият по сценария от Мюнхен: Англия и Франция да принудят Полша да отстъпи на Хитлер "Данцигския коридор" и тогава няма да има война. Сега, след 80 години, ние знаем, че Хитлер не е поискал да бъде сговорчив; не по-малко решително е било настроено и полското правителство, което "гордо и високомерно", както се изразява в мемоарите си Чърчил, отхвърля всички германски щения. Но през август 1939 г. събитията са могли да се развият по различни сценарии. Именно затова формулировките в секретния протокол към съветско-германския договор са толкова неопределени - "в случай на териториално-политическо преустройство…" Сталин се е стремял да не се обвързва със задължения пред Хитлер. Всъщност,  подписвайки договор с Германия, СССР поема само едно задължение - да не напада Германия в  продължение на 10 години. Толкоз. 

- Полша става първата жертва на агресия през Втората световна война. Защо Москва се е отнасяла така пренебрежително към Варшава, която е могла да стане съюзник на СССР срещу нацистката заплаха - известно е, че В. Молотов нарича Полша "уродливото дете на Версайския договор"? 

- Трябва добре да се знае предвоенната история: неприязънта между Москва и Варшава е била взаимна. Освен тежкото наследство от съветско-полската война през 1920-1921 г., през целия период 1920-1930 г. Полша води активна антисъветска пропаганда, имало е и провокации по границите. Именно Полша една от първите сключва с Хитлер договор за ненападение през 1934 г. Нашето разузнаване докладва, че поляците са разработвали дори планове за съвместно с Германия настъпление срещу СССР. А как постъпва Полша след сключването на мюнхенското съглашение? По израза на Чърчил тя действа като "хиена": откъсва от Чехословакия част от суверенната й територия - Тешинска област, т.е. фактически е станала съучастник в разделянето на Чехословакия. След всичко това какво са могли да мислят в Москва за позициите на Варшава? Враждебността на полската държава и нейния елит към нашата страна изиграва зла шега на самите поляци, когато те се оказват пред лицето на агресията на нацистка Германия. 

- Упрекват СССР, че след договора от 23 август 1939 г. е станал "съюзник" на Германия. Най-често се позовават на т.нар. освободителен поход на Червената армия на 17 септември и на названието на договора от 28 септември 1939 г. - "За дружбата и границата". Какво мислите по този повод?

- Реално действията на РККА на 17 септември са били наистина "освободителен поход" в Западна Украйна и Западна Белорусия. Ще напомня, че през 1921 г. Полша откъсва тези територии от Русия, която е изтерзана от гражданската война - тогава под предлог "борба с болшевизма" Варшава се опитва да окупира колкото може повече земи и по възможност да възстанови "Жеч Посполита от море до море". За тогавашна Полша Западна Украйна и Западна Белорусия са били по същество колонии. И към украинците, и към белорусите тогавашната полска държава се е отнасяла като към "говеда" - работни скотове. Вие погледнете документите за това как са живели украинците и белорусите под гнета на полската държава: унижения, затворени национални училища, ополячване… И ярки прояви на антисемитизъм. Неслучайно след началото на операцията на РККА на 17 септември украинците и белорусите започват масово да дезертират от полската армия…

Що се отнася до отношенията на СССР и Германия, никакъв "съюз" между тях не възниква в резултат на договореностите от август-септември. Избутвайки своите граници на запад, СССР изнася фронта на бъдещата война, отдалечава го от жизнените центрове на СССР с 300 и повече километра. С това СССР ограничава апетитите на Германия за придвижване на изток.

Антигерманският характер на съветската акция на 17 септември е бил разбираем например за самия Чърчил. В изказване по радиото на 1 октомври 1939 г. той заявява: "Това, че руските армии е трябвало да застанат на тази линия, е било съвършено необходимо за безопасността на Русия  срещу нацистката заплаха. Както и да погледнем, тази линия съществува и е създаден Източен фронт, който нацистка Германия не се осмелява да атакува". В този смисъл всичко, което става между СССР и Германия, е било само временно  примирие преди решаващата битка. Най-умните и далновидни хора на Запад са разбирали това още тогава…

- Какво ще кажете за версията, поддържана днес от редица историци, включително в Русия, според която Червената армия сама се е готвела да удари Германия през лятото на 1941 г., но Хитлер изпреварил Сталин? Нали на западните граници на СССР е била съсредоточена огромна групировка съветски войски, а нормална отбрана РККА не е имала, както след това показа настъплението на вермахта?

- Това е фалшиво твърдение. При това достатъчно старо - за пръв път тази т.нар. версия изрича министърът на пропагандата на Третия райх Йозеф Гьобелс веднага след нападението над Съветския съюз. Руските и западните историци отдавна разобличиха тази нацистка лъжа. Без да навлизам в подробности, бих искал да посоча само една цифра: в началото на 1941 г. СССР е харчил една трета от произвеждания в страната цимент за построяване на отбранителни линии на новата западна граница (т.нар. линия на Молотов). Ако имахме намерение да нападаме, щяхме да харчим тези ресурси за нещо друго… 

Министерство на външните работи на Съюза на ССР

Съвършено секретно

Нашите предложения към Англия и Франция от 17 април 1939 г.

Публикува се за първи път

Като смятаме предложението на Франция за приемливо по принцип и продължавайки мисълта на г-н Бон, а също желаейки да поставим солидна база под отношенията между трите държави, ние се опитваме да обединим английското и френското предложения в следните тезиси, които предлагаме за разглеждане на британското и френското правителства:

1. Англия, Франция, СССР сключват помежду си съглашение със срок 5-10 години за задължението да оказват незабавно един на друг всякаква помощ, включително военна, в случай на агресия в Европа срещу която и да е от договарящите се държави.

2. Англия, Франция, СССР се задължават да оказват всякаква, включително военна, помощ на източноевропейските държави, разположени между Балтийско и Черно море и граничещи с СССР, в случай на агресия срещу тези държави.

3. Англия, Франция, СССР се задължават в най-кратък срок да обсъдят и да установят размерите и формите на военна помощ, оказвана на всяка от тези държави в изпълнение на §§ 1 и 2.

4. Английското правителство разяснява, че в обещаната от него помощ за Полша се има предвид агресия изключително от страна на Германия.

5. Съществуващият съюзнически договор между Полша и Румъния се обявява за действащ при всяка агресия срещу Полша и Румъния, или пък изобщо се отменя, като насочен срещу СССР.

6. Англия, Франция, СССР се задължават, след откриването на военни действия да не встъпват в каквито и да било преговори и да не сключват мир с агресора отделно една от друга и без общо съгласие на всичките три държави…

Предложенията са връчени на английския посланик в Москва Сийдс на 17 април и на министъра на външните работи на Франция Бон, на 19 април.

Вярно. Проверено по инфотелеграма № 549, изпратена в Париж... и подписана от Литвинов (дело 3243, п. 244, фонд на 10-ти отдел, стр. 116-117).

Отговор на съветското правителство на предложенията на английското правителство

8 май 1939 г.

Публикува се за първи път

Съветското правителство внимателно разгледа последните предложения на великобританското правителство, връчени на съветското представителство на 8 май, и стигна до заключението, че те не могат да послужат за основа на организирането на съпротивителен фронт на миролюбивите държави срещу по-нататъшно разгръщане на агресията в Европа.

Мотиви за такова заключение:

1. Английските предложения не съдържат в себе си принципа за взаимност в отношенията с СССР и го поставят в неравностойно положение, тъй като те не предвиждат задължение на Англия и Франция за гаранции за СССР в случай на пряко нападение над него от страна на агресорите, докато Англия, Франция, както и Полша, имат такава гаранция на основание на съществуващата между тях взаимност.

2. Английските предложения разпространяват гаранцията за източноевропейските държави, граничещи с СССР, само върху Полша и Румъния, поради което северозападните граници на СССР от страната на Финландия, Естония, Латвия остават неприкрити.

3. Липсата на гаранции за СССР от страна на Англия и Франция в случай на пряко нападение на агресорите - от една страна, и неприкритостта на северозападните граници на СССР - от друга страна, могат да станат провокиращ момент за насочване на агресията в посока на СССР.      

Съветското правителство счита, че за създаването на действителна бариера за миролюбивите държави срещу по-нататъшно разгръщане на агресия в Европа са необходими най-малкото три условия:

1. Сключване между Англия, Франция и СССР на ефективен пакт за взаимопомощ срещу агресора;

2. Гарантиране от страна на тези три велики държави за централна и източна Европа, намиращи се под заплахата на агресора, включвайки тук Латвия, Естония, Финландия;

3. Без сключването на конкретно съглашение между Англия, Франция, СССР за формите и размерите на помощта, оказвана един на друг и на гарантираните държави, пактовете за взаимопомощ рискуват да увиснат във въздуха, както това показва опитът с Чехословакия.

Нота от правителството на СССР, връчена на посланика на Полша в СССР В. Гржибовски

17 септември 1939 г. 

Публикува се за първи път

Господин Посланик,

Полско-германската война показа вътрешната несъстоятелност на полската държава. В течение на 10 дни военни операции Полша загуби всички свои промишлени райони и културни центрове. Варшава, като столица на Полша, не съществува вече. Полското правителство се разпадна и не проявява признаци на живот. Това означава, че полската държава и нейното правителство фактически престанаха да съществуват. С това прекратиха своето действие договорите, сключени между СССР и Полша. Предоставена сама на себе си и оставена без ръководство, Полша се превърна в удобно поле за всякакви случайности и неочакваности, които могат да създадат заплаха за СССР. Затова, бидейки до този момент неутрално, съветското правителство не може повече да се отнася неутрално към тези факти.

Съветското правителство не може също да се отнася с безразличие към това, че еднокръвни украинци и белоруси, живеещи на територията на Полша, хвърлени на произвола на съдбата, остават беззащитни.

Заради тази обстановка съветското правителство разпореди на Главното командване на Червената армия да даде заповед на войските да преминат границата и да вземат под своя защита живота и имуществото на населението в Западна Украйна и Западна Белорусия.

Едновременно с това съветското правителство възнамерява да вземе всички мерки за това да освободи полския народ от злополучната война, в която той беше хвърлен от неразумните си ръководители, и да му даде възможност да заживее мирен живот.  

Приемете, господин Посланик, уверения в съвършено уважение към Вас.      

 Народен комисар по външните работи на СССР

В. Молотов 

Портал "История.РФ" (От архива на Министерството на външните работи на Руската федерация за 1939 г.)