За имунитета - без спекулации и емоции
/ брой: 20
гл. ас. д-р Чавдар СТОЯНОВ
В правната доктрина преобладава мнението, че имунитетът е институт с нееднозначна юридическа природа, като всеобщо е разбирането, че под това родово понятие са познати редица разнообразни форми на ограничаване на самата юрисдикция на държавата. Една част от тези ограничения имат своите основания в НК, друга - в Конституцията, а трета - в международните договори, по които България е поела като субект на международното право своите ангажименти.
Напоследък общественият интерес към темата нарасна неимоверно, но се чуха и много непрофесионални мнения наред с обективните и научно-обосновани позиции. Имаше и откровени опити за спекулации и политически машинации, зад които прозираха моментни интереси и очакване за бързо реализирани дивиденти, което е твърде съмнително. А обективната истина е, че имунитетът все повече се откроява като институт на конституционното право. Това е институт с богата история, чийто корени са свързани още с появата на държавата, а така също и с динамичното развитие на съвременните сложни международни отношения. Самостоятелното научно разглеждане на въпроса за имунитета винаги е било предизвикателство, но това е необходимо във все по-голяма степен и заради практическата роля и значимост на този институт в съвременния обществено-политически живот.
Имунитетът е сложна съвкупност от права и привилегии, които се предоставят на определена категория лица - в определен обем, поради наличието на конкретни основания. Затова често в правната доктрина имунитетът се разглежда и като улеснение, а не като субективно право, макар че носител на имунитета е конкретно физическо лице. Чрез това улеснение лицето бива подпомагано в реализирането на своята специфична дейност. Ето защо споделям тезата, че имунитетът е "признато и гарантирано от закона освобождаване от отговорност спрямо българската държава на определена категория лица, което се извършва в държавен или обществен интерес". Това реализирано освобождаване от отговорност може да е както по силата на съществуващото национално законодателство, така и според нормите на международното право. Целта безспорно е да се осъществи специфична защита на тези лица. ("Имунитетът по наказателното право", Б. Велчев, София, 2001 г., изд. Софи-Р).
Имунитетите, уредени във вътрешното право, биват: 1) имунитет на народните представители; 2) имунитет на президента и вицепрезидента; 3) имунитет на членовете на Конституционния съд; 4) имунитет на лица от съдебната власт и др. Но с оглед обхвата на имунитета той може да е пълен - за всички престъпления, а така също и функционален - само за престъпления, извършени във връзка със службата на лицето.
Според настоящата Конституция имунитетът на народните представители е уреден в чл. 69 и чл. 70. Според чл. 69 - народните представители не носят наказателна отговорност за изказаните от тях мнения и за гласуванията си в Народното събрание. Те не могат да бъдат задържани, а срещу тях не може да бъде възбудено наказателно преследване - освен за тежки престъпления. Съществува изрично условие - това става само с разрешение на Народното събрание, а когато то не заседава - на председателя му. В Конституцията не се използва понятието "парламентарен имунитет".
Разбирам желанието за засилено политическо противопоставяне, особено с оглед на започващата след няколко месеца надпревара в изборите за Европейски парламент. Но народните представители са с възложени от избирателя особени отговорности. Спекулациите със "свалянето" на депутатски имунитет са особено вредни, защото могат да доведат до хаос и несъобразяване със законовите норми. Темата е деликатна, значима и е необходим обективен анализ, а не използване на клишета, политически заклинания, безплодни емоции и опити за постоянни спекулации.