От редактора
За езика и бедните духом
/ брой: 94
Преди дни попаднах на любопитен материал: участници в масов лекоатлетически маратон се натровили със сапун. Причината? Помислили сапунчетата, обвити в цветна обвивка и с надписи на английски, за енергийни десертчета, каквито спортистите използват по време на такива състезания. Просто китайците не знаели английски език. Нищо, че по-голямата част от продукцията на световните фирми излиза с надпис "Made in China".
От родителите си съм научил, че знанието на чужди езици е богатство.
Може ли обаче то да ни превърне в герои от "Криворазбраната цивилизация"?
Загледайте се в уличните реклами у нас. Вижте надписите на фирми, магазини, кафенета... Преобладаващата част от етикетите дори на българските стоки (докато въобще ги има) са на латиница. Заслушайте се в леещите се от екрана слова на представители на т.нар. хайлайф, превърнали се в модел на подражание. Вслушайте се в разговорите на децата си. Да използваш англоезични думи в речта си се смята за модерно.
Къде е чистият, звучен български език? Този, който ни завещаха нашите възрожденци? Този, който ни съхрани през пет века робство?
И кой ще ни опазва днес, когато се топим като нация? Но няма защо да се чудим - състоянието на езика е свързано със състоянието на обществото и държавността, целенасочено разрушавани през последния четвърт век.
От години се говори за Закон за опазване на българския език и българската азбука. Само че не се получава. Дали заради безхаберие, дали заради нечии интереси...
В повечето цивилизовани страни обаче държат на езика си, имат и съответните закони, които се спазват.
Днес Китай е световна икономическа сила. Едва ли е сериозен проблем, че някого го е заболял стомахът, защото не е прочел надписа на сапунчето.
Ние не сме икономическа сила. Истината е, че икономиката ни едва крета. Но нашите ученици стават все по-неграмотни и пишат все по-зле на български.
Защото все криво разбираме цивилизацията.
Един от най-тъжните вицове, които чух неотдавна, е съветът да не си татуираме нищо на кирилица - след 10 години никой нямало да разбере какво е написано.
От родителите си съм научил, че чуждите езици са богатство. Но само когато ги използваш, за да общуваш със света. А при такова общуване най-важното е да имаш национално достойнство.
Иначе си беден, много беден.