Вярвам, че в нас ще победи човечността

Елена Корнеева е родена през 1980 г. в гр. Сасово, Рязанска област (Русия). Завършила е Рязанския държавен университет "Сергей Есенин", специалност биология. Има издадени няколко стихосбирки: "Всичко това в сърцето си пазя"(2001), "Разговор на душите"(2002), "Забравена истина"(2011), "Ще се роди новата заря" (2012), "Разстояния" (2014), "Сближаване" (2015), двуезичната (с преводи на английски език) "Между два свята" (2013). По нейни стихотворения са написани много песни. Авторка на поетично-музикални аудиосборници. Има издадени книги и в жанра на съвременната проза: "Диханието на живота" и "Авторът на живота", написани като дневник на практикуващия психофизиолог.

"Нашите общи славянски корени и самобитност не трябва да позволяват да ни разделят. "
 

- Елена, ти си организатор на фестивала "Световни дни на поезията на ЮНЕСКО в Русия", който премина с голям успех през април в Рязан. Какви са впечатленията ти от него?
- Организацията на всяко мероприятие, при това международно, е сложна. Но именно в такива случаи става ясно кой е вярвал в теб и те е поддържал и кой е смятал, че ще се провалиш. Благодарна съм на Александър Навроцки (директор на Международния фестивал "Световни дни на поезията на ЮНЕСКО", б.а.) и на целия мой отбор, че от самото начало на мероприятието до самия му край бяха с мен.
Смятам, че най-важното бе общуването между различните творци. Това е неповторим процес, при който чрез взаимното докосване до духовността и традициите ставаме по-богати, по-ярки, по-интересни. Което е необходимо за всички.

- Защо се зае с организацията на този фестивал? Как се роди идеята и беше ли трудно нейното осъществяване?
- Идеята да се проведе XVI фестивал "Световни дни на поезията на ЮНЕСКО" в Русия се роди покрай мечтата на главния организатор Александър Навроцки да посети Русия и знакови за руската и за световната литература места: Константиново - родното село на Сергей Есенин, и музея-имение "Ясна поляна" - родното място на Л. Н. Толстой. Оказа се, че това не е било само негова мечта, но и мечта на много други поети и писатели. А дори и на възрастен човек му се иска понякога да влезе в ролята на истински вълшебник, който да сбъдне човешка мечта. Затова се захванах с реализацията на такова мащабно мероприятие. Когато се движиш към набелязаната цел и полагаш максимум усилия, знам, че задължително ще се получи. В моя живот няма леки ситуации, за което съм благодарна на Господ. По този начин продължавам да работя над себе си и да се развивам в необходимите направления.

- Какво е според теб значението на такива фестивали?
- Поетичният фестивал - това е преди всичко живото общуване: на автора с читателите, на поетите един с друг. Това значи обмен на чувства, нови впечатления. Благодарение на нашето литературно наследство на този свят винаги ще се появяват хора, които не само ще го разбират, четат и разпространяват, но и чрез своя талант са готови да го умножават, разширяват, обновяват. Талантливите хора рядко имат подкрепата на чиновниците, затова на творците им е нужна взаимна подкрепа и разбиране, взаимопомощ. Когато сме заедно, ние сме сила и тогава е без значение какви граници ни разделят на картата. Главното са откритите един към друг души. Общи алманаси, творчески вечери, преводи на стихотворения, идеи - това е резултатът от такива фестивали.

- Да поговорим за поезията. Има ли тя място в съвременния живот, или сме станали по-практични и по-материални?
- Благодарение на поезията аз съхранявам своето жизнелюбие. Имам възможност да изразя чувствата си, да увлека хората чрез интересни образи, чрез красив стих. Светът на поезията ми помага да плувам дори при буря, когато човек, разочарован от днешния ден, често потъва. Докосвайки се до прекрасното - природата, децата, любимите хора, не е възможно да останеш равнодушен, а значи и винаги има място за вдъхновение и истински чувства. Мисля, че и в съвременния живот винаги ще се запазят такива ценности, като дружба, любов, творчество, възможност да бъдеш истински човек.

- Трудно ли е да си поет днес?
- Да пишеш стихотворения и да си поет - това са две различни неща. Поетът - това е човек, който вече не може да съществува извън света на поезията. Той не може по друг начин да мисли и чувства. Ако човек като мен е погълнат изцяло от света на поезията, то и животът трябва да бъде интересен и увлекателен за другите. Ти си постоянно пред очите на хората, а това значи, че трябва да бъдеш пример за останалите, за подрастващите, трябва да умееш да подкрепяш, да бъдеш наставник дори ако се наложи.

- Кога започна да пишеш?
- Беше в училище. Аз бях отговорник в класа и тогава моята класна Галина Филатова ме помоли да привлека мои съученици за участие в областния конкурс "Екосказ". Но тогава не можах да мотивирам никого и трябваше сама да напиша стихотворение на екологична тематика. За мое учудване се оказах сред призьорите и трябваше да пътувам до Рязан за награждаването. Но аз най-вече се притеснявах, че нямам написано друго стихотворение. След като получих наградата, започнах сериозно да се интересувам от поезия, да определям вкуса си и да развивам своите възможности.

- Сега как си изкарваш хляба? Едва ли с поезия...
- Животът ми е разнообразен. По професия съм психофизиолог, педагог, кинезитерапевт, инструктор по лечебна физкултура и масаж, биолог изследовател, психокоректор и т.н. Открих своето призвание по време на студентските си години - да възвръщам здравето на хората - и то си остава водещо в моя живот. Търсена съм като специалист, при мен идват за консултации и възстановителни курсове от цяла Русия и от чужбина. Аз знам, че когато има проблем, обезателно има и решение. Затова се търсят и намират пътища и възможности за справяне с проблема. Интересно ми е да работя със слабо изучени болести, защото по този начин откривам нови хоризонти. Човешкият организъм е уникален, ние нямаме нищо излишно, така сме създадени от природата. Възстановяване на изгубени функции, онкологични и генетични заболявания и други - с това се сблъсквам всеки ден. Аз съм готова да споделя с всекиго натрупаните знания. Проблемът е, че голяма част от тях не само допълват традиционните знания за света, физиологията, медицината, но и ги обръщат надолу с главата, като променят представите ни за нас самите, за собствените ни възможности. Аз съм учен, който търси начин да стигне до сърцевината на нещата, но получавайки отговори на своите въпроси, си задавам нови. Най-важното е да вярваме в човешките възможности. Да вярваме, че човек може да бъде здрав, да се стараем и да не се предаваме. Да не отпускаме ръце, колкото и да ни е тежко, защото нашето старание винаги ще бъде възнаградено.

- Остава ли ти време да пишеш? Кога? Какво те вдъхновява?
- Вдъхновението винаги ще намери своето изражение, по всяко време на денонощието. Това е естествена потребност на организма ми, равносилна на сън. Затова пиша навсякъде - дори когато съм обкръжена от децата, приятелите. Пиша в самолета, в колата, сред природата. Обичам живота, красотата, детската непосредственост. Обичам да давам радост и надежда - това са изворите на моето вдъхновение. Като всеки нормален човек, аз обичам и това е най-забележителното нещо, което има в живота. Само любовта има способността да преобразява нас самите и обкръжаващото ни пространство.

- Какви са твоите творчески проекти?
- Те се раждат при запознанството ми с нови интересни или даже уникални хора. Старая се да съм активна, да създавам на другите хора условия за творческо развитие. Винаги съм била за съвместното творчество. Имам творческо семейство, което расте с всяко ново мероприятие, и се гордея с него. Новите проекти - това са преди всичко нови книги, нови музикално-поетични аудиосборници, творчески вечери, концерти...

- Може ли славянската душа да обедини славянския свят и да бъде алтернатива на глобалния свят?
- Вярвам, че в нас ще победи човечността, ще победят тези ценности, които ще позволят на нашата цивилизация да продължи да съществува на Земята. Нашите общи славянски корени, умението да чувстваме, нашата самобитност не трябва да позволяват на недоразуменията и проблемите да ни разделят. Изкуството, в това число и поезията, е призвано да обединява, да премахва границите между страните. Защото дори и времето е безсилно да унищожи истинските шедьоври!