Памет
Всичко за доброто на Отечеството!
/ брой: 172
Календарът за отбелязване на 140-годишнината от Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. е наситен за почти всички селища в родината. За едни конкретните поводи са повече, за други не съвсем, но все по нещо останало от годините на Възраждането не може да се отмине. За свищовлии податките са в изобилие. В която и област да се отворят летописите за крайдунавския град преди Освобождението, че и след това. И не само като събития, но и като повод за оглеждане в живия живот на людете с тяхната всеотдайност в името на националната кауза: да живеем в свободна България. Лелеяна мечта в годините на турското иго, измеренията на която са свързани с хиляди и милиони човешки съдби.
Приземен в Свищов, историческият календар ни подсказва, че на 21 декември 1847 г. в крайдунавското селище се е пръкнало на белия свят детето от мъжки пол Георги Юрданов Тишев. Човекът, на което съдбата отрежда да стане съпричастен с борците за национална свобода, а впоследствие да се включи в армията на строителите на свободна България. Неговата биография започва със завършване на семинария и духовна академия в Киев (1863-1872). На базата на изявите му по време на обучението, след завършването и завръщането в България е избран за секретар на Антим т, т.е. става служител на Българската екзархия в Цариград. Заради патриотичната си дейност след Априлското въстание 1876 г. Антим І на 14 април 1877 г. е заточен, а заедно с него и секретарят Г. Тишев, в Ангора, Мала Азия. Освободени след подписването на Санстефанския мирен договор, Антим І се установява до края на живота си във Видин, като заедно с това е председател на УС и ВНС, а Георги Тишев се отдава на обществена и административно-управленска на регионално и национално равнище дейност.
В свободна България стартира като чиновник за особени поръчки при русенския губернатор (1878). През същата календарна година го удостояват за окръжен началник в Ловеч. Оттам го изтеглят за губернатор на Търново (1879).
Известно е, че в следосвобожденска България за кадрите на национално ниво не се задържат продължително време на поеманите длъжности. Тази кадрова въртележка се отнася и за Георги Тишев. От Търново отива секретар на І Велико народно събрание, след което става началник на отделение в МВР, като от март до края на ноември 1880 г., в третото правителство на Либералната партия с министър-председател Драган Цанков, Г. Тишев е министър на вътрешните работи. Тъкмо като министър на вътрешните работи е инициатор за приемане на Закона за териториалното деление на България на окръзи, околии и общини. От 1881 до 1883 г. Г. Тишев е член на Държавния съвет, след което последователно е окръжен управител във Варна (1883-1892), в Русе (1892), Пловдив (1893) и София (1894).
Привърженик на Либералната партия Г. Тишев е народен представител в І (1879), ІІ (1880) и ХІV (1908-1910) ОНС. Известно време е председател на Върховната сметна палата. Тишев е дописен, а от 1902 г. и действителен член на БКнД (днешната БАН).
Взелият активно участие в строителството на съвременна България Георги Тишев е и един от инициаторите за създаването на Българското национално дружество "Червен кръст". По различни поводи многократно е награждаван за професионални приноси в служебната си дейност и при обществени изяви. Между отличията той е кавалер на ордените "Св. Станислав" - ІІІ степен (1879), и ІІ степен (1883), "Св. Александър" - ІV степен (1886) и ІІІ степен (1888), "За гражданска заслуга" (1896). Той от своя страна заслужава да се впише в групата на няколкото десетки люде от Свищов, показали своята хуманност чрез дарителство в социалната област и особено на културно-образователното поле. Георги Тишев на 15 юли 1925 г. оставя завещание, според което къщата му на ул. "Паренсов" 9 в столицата се дава на свищовската община за поддържане на народните училища.
Интересно днес, когато на 21 декември 2017 г. отбелязахме 170 години от рождението му, дали може да видим поне една паметна плоча на въпросния адрес. А и има ли знак, че къщата е дарение в полза на образованието. Да не говорим за букет от свежи цветя по повод годишнината му.
След 1911 г. на около 65-годишна възраст Георги Тишев се оттегля от обществена дейност и на 9 април 1926 г., на 79-годишна възраст, се разделя с белия свят. Пантеонът на възрожденската интелигенция се обогатява с възрожденския деец, чийто живот е пример във всичко, което работи за Отечеството.