Внимание! Джендъризъм!
Заливат ни с идеология, която иска да заблуди масата хора с фалшиви ценности
/ брой: 103
Рада Коджабашева
Без никакво съмнение джендъризмът е политическа идеология. Всяка политическа идеология има за цел да заблуждава масата хора като й внушава някакви ценности.
Част от тази заблуда е понятийният апарат, думите, с които се описва. Разбиране на тези две неща, ценности и думи, е от есенциално значение за осъзнаване на целите на процеса, който една идеология изгражда. Той винаги цели да утвърди определена политическата система.
Ценностите са основната причина за човешките потребности, мотиви, цели, интереси, а следователно и действия. Една от ценностите, от които джендъризмът изхожда са правата на човека и по-специално "забрана на дискриминация", описана в чл. 14 на от "Конвенция за защита правата на човека и основните свободи" от 1950 г. на Съвета на Европа, (чиято емблема е спирала обратна на часовниковата стрелка). Този член изисква правата и свободите, изложени в Конвенцията, да се осигурят без всякаква дискриминация, основана на пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически и други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имущество, рождение или друг признак. Другата ценност е по-интересна. Знаем, че джендъризмът е ексклузивно творение на Западната цивилизация. (За уточнение, западната цивилизация е 12 % от населението и 1/7 от цивилизациите на Земята, ако изходим от разграничените от Хънтингтън седем цивилизации - западна- католическа, православна, ислямска, латиноамериканска, японска, китайска, африканска.)
Западната цивилизация, изградена на база на християнските ценности,
стана площадка за развитие
на безрелигиозно общество
(факт забелязан още от Солженицин по време на пребиването му в САЩ), в което човекът е повече от Бога и в неговите възможности е да определи всичко. Тази особеност е източникът на индивидуализма, който е единственият ресурс, единственото гориво на капитализма в смисъла на неговата обусловеност от стремеж към постоянна прогресивна печалба. В комбинация тези две ценности - индивидуализъм/ безрелигиозност и защита от дискриминация отварят широко поле за прокарване на идеи, които в зависимост от дълбочина могат да преформатират човешкото съзнание до дълбоки психически зависимости, съмнения, лудост.
Най-добра формулировка на тази тенденция виждаме в обръщението на Светия Синод през 2018 г., по повод на Истанбулската конвенция. Светият Синод е обезпокоен за бъдещето на християнската цивилизация, защото социалния пол и джендър идеологията дават "ново разбиране за човека - самовластен, без Бог, самоопределящ пола си , което е път към морален разпад и вследствие психофизическо унищожние".
Изглежда нелогично да се прави, предвид, че хората са работна ръка и пазар, но ако се замислим за броя на хората на планетата, паралелното развитие на изкуствения интелект, роботизацията и доказаната вече сила на човешката енергия, породена от различни емоции, то всичко си идва на място. В човешката история няма народ без религия, най-малко защото хората имаме нужда от вяра, която да поддържа волята ни за добруване - трите основи на човешкия живот - вяра, воля, добруване. Ако се отнеме религията хората ще загубят вярата, с което и волята и добруването ще стане невъзможно. Хората ще станат суровина. Последствията са ясни, ако мога да перифразирам - не мисля, следователно не съществувам, не съществувам - следователно не правя проблем.
Нека обърнем внимание и на понятийния апарат. Словото е основният инструмент за масово влияние и има способността да насочва човешкото съзнание, мисли, енергия в определена посока. Джендаризмът идва от английската дума за род, вид, а не от думата за пол. Първоначално се оспорва родовата, видовата принадлежност. Това е един значителен момент в терминологията, които е пряко свързан с човешките потребности. След оцеляването и сигурността, човек се стреми да потвърди своята принадлежност, която го прави по-слабо уязвим на постоянните изменения на околната среда. Затова има род, родина, народ, приРода. Коренът на думата идва от "раждам", тоест родът - това е източникът. Оспорването на рода е краен индивидуализъм или откъсване от източника и съвсем логично прилепване към някакъв друг център на влияние. Но родът е твърде широко понятие, то е изтъкано от редица характеристики на близост, съвкупност, ценност, насоченост, цел, цялост и най-вече общност. Полът от своя страна е индивидуален - мъжки или женски. Оспорването на пола е индивидуалистко поведение, което няма да създаде оспорване на политически, географски, идеологически, финансови, корпоративни и други подобни абстракции, дадености, понятия. Имаш право да оспориш пола си, но не и данъчната система. Можеш да се обявиш за жена или котка, ако си мъж, но не и за данъчно неутрален, ако си данъкоплатец. Там където има род има задължения към общност и те не подлежат на оспорване. А полът е индивидуален - мъжки или женски. Толкова е просто. Оттук се появява и екзотичното понятие "социален пол". Един от
най-разпространените
политически инструменти
на джендъризма е така наречената Истанбулска Конвенция на Съвета на Европа. В член 3, точка "в" се казва, че под "пол" се разбира "социално изградени роли, поведения, дейности и характеристи". През 2016 г. и България влиза в играта с този понятиен апарат и Истанбулската конвенция е подписна от Екатерина Захариева, министър на правосъдието при второто правителство на Б. Борисов, а от името на третото правителство на същия, Цецка Цачева изразява становище в полза на конвенцията и приемане на новото понятие "социален пол " и "социална идентичност". Доколкото в българския политически живот трескаво се търси конституционно мнозинство за изменение на Конституцията, защото (и не само) според решение 13 на Конституционния съд от 27.07.2018 Истанбулската Конвенция е в противоречие с основния закон в страната, то е добре да сме запознати с изискванията на Конвенцията. Оригиналното име на конвенцията е "Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие".
Понятието "жертва" тук е описано като "всяко физическо лице, което е изложено на описаното в букви а) и б) поведение", (виж чл. 3), което означава, че обектът на конвенцията може и да не е жена. В член 12 ясно е написано задължението за премоделиране на ценностната система на обществото, като се предприемат мерки "за насърчаване на промени в социалните и културни модели на поведение на жените и мъжете с цел изкореняване на предразсъдъци, обичаи, традиции и всякакви други практики, основани на идеята за малоценност на жените или на стереотипни роли за жените и мъжете".
Как се определя кое е идея за малоценност, не е описано. В точка 5 на същия член Съветът на Европа стига още по-далеч: "Страните гарантират, че позоваванията на култура, обичаи, религия, традиция или така наречената "чест" няма да бъдат приемани като основания за актовете на насилие, обхванати от настоящата Конвенция". От чл. 18 разбираме, че "предоставянето на услуги не бива да зависи от желанието на жертвата да подаде жалба или да свидетелства срещу извършител", а родителските права според член 31 са ограничени до "страните предприемат необходимите законодателни или други мерки, така че упражняването на право на посещение или родителски права да не застрашава правата и безопасността на жертвата или на децата".
Цитираното до тук, заедно с членовете, в които се
вменява на страните
да финансират НПО-та
и граждански общества с цел обучение в училищна и извънучилищна среда, както и в процеса на взаимоотношения между "жертва" и "насилник" , ясно ни води към всевъзможни интерпретации и права на държавата и признатите от нея НПО-та. Нека не забравяме, все пак, извода на социолога Макс Вебер (авторът на "Политиката като призвание "), че държавата е легитимен източник на насилие. Избраниците ? също. И така, изкоренили всички традиции, обособил социалния пол, Съветът на Европа ще защити жените от насилие, което за Съвета на Европа са "всички актове на насилие основани на пола" (чл.3 от ИК). Има ли друго насилие над жените освен основано на пол?! Или те са подвластни на наказателния кодекс? Ако е така, защо насилие основано на пол е разгледано отделно?!
продължението в следващия брой