Внимание! Дебнат ни смъртоносни зарази от Африка

Взрив от заболявания от ебола е регистриран в Западна Африка през февруари т. г., като седмично от нея умират по 57 души. За болестта все още няма ваксина и лекарство. През юни броят на заразените достигна 113 седмично, като 93% от тях умират. Най-разтревожената европейска страна е Англия. В края на май е проведено специално заседание на Министерския съвет, на което външният министър Филип Хамънд посочи, че е необходимо въвеждането на строг контрол върху всички африканци, които влизат в страната.
В Централна Африка периодично избухват епидемии освен от ебола, още от менингококови менингити, малбурска хонорипиона треска, хепатити А и Е, коремен тиф, холера и др. В Южна Африка широко разпространени са хепатит А и В. Чумата, холерата и дизентерията върлуват в цяла Африка, както и няколко вида тиф, от който най-опасен е коремният и паратиф, защото последният е почти неизследван и за неговото лечение няма ефективно лекарство. Широко разпространени са венерическите болести, кожните, като сред тях на първо място е лепрата (вид проказа), а спинът се приема почти като обичайна болест. Все повече се потвърждава хипотезата, че този бич на ХХ и ХХІ в. е пренесен в хората от маймуните. Но странното е, че при маймуните

тази болест не е смъртоносна

и затова сега се правят опити за създаването на лекарство върху основата на маймунски имунитетни антитела.
Всички тези болести са заразни. Те се предават по въздушно-капков път, при допир или полов контакт. За някои от тях африканците по пътя на естествения подбор са придобили имунитет, но остават носители на заразата. Потенциално най-застрашени са страните от Южна Европа, към които се насочват бежански вълни. В началото на юни в Сицилия и Калабрия беше отбелязано масово заболяване от хепатит А и това се свързва с притока на емигранти от Африка. Оказва се, че дори Северна Америка не е защитена. На 1 август АП съобщи, че е открито заболяване на жител на Бостън от ебола.
А какво е положението у нас? До края на юли няма случаи на българи, заболели от "африкански" болести. Това обаче в никакъв случай не трябва да ни успокоява, защото потенциалната опасност съществува. У нас, по данни на Агенцията за бежанците, от началото на годината до края на юни са пристигнали 150 емигранти от Африка, включително от райони, в които върлуват епидемии от целия спектър на болести в Черния континент. Няма система, която по безспорен начин да установи дали сред тях има носители на зарази. Както отбелязах, много африканци са придобили имунитет спрямо някои от тях и дори да им бъдат направени медицински прегледи, ще се окажат здрави,

но те са носители на заразата

При други, които са действително болни, има инкубационен период, през който болестта се развива. Всичко това изключително усложнява обстановката. Към това трябва да се прибави фактът, че значителна част от бежанците преминават нашата граница нелегално. Някои от тях в крайна сметка все пак попадат в бежанските лагери, но има и такива, които живеят в хотели и квартири. В общежитията от отворен тип, каквито съществуват дори в столицата (такова нещо го няма никъде в Европа), те имат право на свободен излаз. Никой от тях не си купува билети за градския транспорт, но мъжете намират пари да плащат на жриците на любовта за техните услуги.

Какво трябва да се направи

за да се предотврати опасността в България да плъзнат опасните и дори смъртоносни болести? На първо място да се ликвидира възможността за нелегално преминаване на нашата граница от бежанци. Тези, които достигат до гранично-контролните пунктове, да преминават през задължителна карантина за период, в който е възможно да се прояви болестта. Такава практика са въвели Италия и Франция, към които също има бежански наплив. Карантината продължава 45 дни. През това време им се правят талони и след това всеки месец задължително се явяват на медицински преглед. Някои ще кажат, че това е скъпо, но се оказва, че не е съвсем така. В тези страни на бежанците не се дават парични помощи (у нас те са в размер на 65 лв. месечно на човек) и със спестените от това средства се плаща хонорарът на лекарите.
В Турция, Йордания, Мароко и Тунис, където има бежански лагери, те са от затворен тип. Настанените в тях нямат право да ги напускат. Почти същото е в Гърция, като при това има особена защита на границите с цел да не се допускат бежанци на нейна територия. Изглежда, че България е най-хуманна в отношенията си с бежанците и въпреки това повечето от тях са недоволни. Има програма за устройването им на селскостопанска работа със заплащане от 600-700 лв. на месец, при положение, че минималната заплата е 340 лв. и за нея се трудят стотици хиляди българи, но досега няма нито един бежанец, който да се е отзовал на поканата да се включи в нея. По телевизията показаха сириец, който с възмущение отхвърля такова предложение, защото в страната си е бил управител на ресторант и иска същата работа в България. Кой го спира? Ние сме страна с пазарна икономика и свободен трудов пазар, на който се предлага и търси работна сила. Но понеже няма шансове да се реализира според желанието си, иска по-бързо да му се уреди статут на бежанец и да отиде в Германия или Швеция. Ако мисли обаче, че там ще му дадат работа като управител на ресторант, жестоко се лъже. В тези страни се търсят лекари и ай ти специалисти, а гастарбайтерите работят като боклукджии. Затова Германия ни връща близо 2000 бежанци, преминали през България, и ние се чудим какво да ги правим. А от юг идват все нови и нови с тенденция притокът им да се засили.

Подписали сме конвенция

и няма как да не ги приемаме. Преките разходи за всеки един от тях ни струват 1100 лв., а заедно с косвените са 1760 лв. месечно (по данни на Агенцията за бежанците). В същото време пенсионер с 40-годишен трудов стаж получава от 180 до 230 лв. и с тези пари си плаща тока, парното, водата, данъците, транспорта, здравните услуги, а бежанецът е освободен от тях.
За кой да се погрижим по-напред? Покрай проблемите от всякакъв характер изглежда, че забравяме или силно подценяваме грижите за опазването на здравето на българите. Ако, не дай, Боже, у нас плъзнат африкански болести, ще стане както по времето на Балканската война. Тогава заразените от турците български войници с холера и дизентерия са дали повече жертви, отколкото в сраженията, затова не сме успели да превземем Чаталджа и да влезем в Цариград. Защото болестите се оказват по-страшни и смъртоносни от снарядите и куршумите.

По света зачестяват бежанските вълни, а никъде по света няма 100% надеждна система, която да засича носителите на заразни болести

Оградата по южната ни граница засега се оказва основна преграда за наплива на нелегални емигранти