ВАЛЯ: Пея със сърце и душа

Певицата ВАЛЯ зарадва почитателите на народната музика с дългоочаквания си албум, озаглавен "Фолклорна огърлица". Изненадата предлага 16 песни от различни фолклорни области. Сред тях са популярните "Не се карай, стара ле мале", "Елено моме", "Девет планини", "Охридското езеро". Освен познатите хитове, място в албума намират и четири нови песни. Една от тях е "Дъще моя" - изцяло дело на изпълнителката, в размер 9/8. Останалите са "Руска си вода налива", "Залюбих, мамо, три моми" и "Зайди, зайди", в която участва братът на певицата като гост музикант. В първия си албум от 2001 г. - "Искам всичко", изпълнителката включва известната тракийска песен "Седнал ми Дамян да яде", последвана от още много записи на народни композиции и цели програми. От 22 години е на професионалната сцена. С лекота изпълнява разнообразни стилове музика. Освен фолклор, в репертоара й има и шлагери от българската естрада, и поп-фолк, западни евъргрийни и др. Печелила е първи награди от конкурсите "Пирин фолк", "Тракия фолк" и "Охрид фест".

"Обръщам внимание на малките неща, които носят неподправена радост"

"Всяка моя песен е като бисерно мънисто"

"Българинът е преживявал много трудности и вярвам, че и с тази ще се справи"

- Валя, защо нарекохте новия си албум "Фолклорна огърлица", който явно се откроява от останалите ви проекти? Звучи като истинско бижу за народната музика и верните й почитатели.

- Да, албумът е нещо много хубаво, което успях да подаря на почитателите ми и на слушателите на народната музика. Това е моя мечта от години, която осъществих преди около два месеца. Албумът ми се появи на музикалния пазар точно на 24 декември - в навечерието на един хубав празник, а именно Рождество Христово. Излизането му беше нещото, което успя да стопли душата ми. Името му дойде от това, че всяка моя песен е като бисерно мънисто, което нанизвах през годините в огърлица и се превърна във "Фолклорна огърлица". В албума има песни от различни фолклорни области, които изпълнявам още от началото на моята кариера. Много композиции не успяха да влязат в него, но ще намерят място в следващия.

- Срещнахте ли трудности при правенето и издаването на новия албум? Колко време ви отне създаването на песните, сред които има и изцяло ваши авторски?

- Песните събирах през последните няколко години, но, преди да излезе албумът, направих нови четири, това са "Руска си вода налива", "Зайди, зайди", "Залюбих, мамо, три моми" и "Дъще моя", която е по моя музика и текст. Тази песен се роди много странно, при неприятна ситуация. Един ден, прибирайки се от участие, както си пътувахме в колата с моя озвучител, щеше да ни удари микробус. Доста се уплаших и от самия стрес започнах да си тананикам някаква мелодия, която след това стана музиката на песента в размер 9/8. Не зная как се получи, но ми дойде музата. На следващия ден на един дъх написах и текста.

- Това е прекрасен дългоочакван подарък за меломаните, наистина, особено като се има предвид в какви времена на изпитания живеем. КОВИД кризата как ви се отразява? Не осуетява ли музикалните ви планове? Имате ли изяви сега?

- Ситуацията в момента наистина е тежка, но понякога си казвам, че може и да е по-лошо. КОВИД кризата на мен самата не ми се отразява добре, защото съм свикнала да съм сред хората, но се опитвам, както се казва, от лимона да направя лимонада. Обръщам внимание на малките неща, които носят истинска радост. Така за първи път от 13 години насам посрещнах Новата година с моята дъщеря, защото винаги на този ден веселя хората и съм на участие някъде. А колкото до музикалните ми планове, не съм спряла да мисля за нови неща, дори вече имам нова песен, която отново е по моя музика и текст, и работя по нея. Надявам се, че всичко скоро ще се оправи. Истината е, че трябва да сме силни, но българинът е преживявал много трудности, вярвам, че и с тази ще се справи.

- Имали сте участие в онлайн концерт. Как се прие от публиката? Смятате ли да продължите с домашните прояви?

- Да, това беше при първото затваряне през март-април миналата година. Тогава направих този онлайн концерт от вкъщи, защото усетих, че почитателите ми го искат и са жадни да им пея на живо. Интересното е, че, след като изпях няколко сръбски песни на мои колеги, самите Драгана Миркович и Индира Радич са забелязали изпълненията ми и дори са ги споделили в профилите си в инстаграм и фейсбук. Някой явно им е изпратил моите интерпретации на техни песни и те са се впечатлили, което за мен е голям комплимент! Значими имена са и това може само да ме радва. Този концерт доста зарадва публиката - беше много трудно, знаем, всички бяхме затворени, нищо не работеше и хората се чудеха какво ще се случва в работата и живота им. Може би тогава успях да ги откъсна от лошите мисли за близо два часа, в които се включих на живо и попях. Сега не съм мислила да правя нов онлайн концерт, но, ако усетя, че почитателите ми го искат, ще го осъществя! Аз съм емоционална...

- Съживявате един от дискотечните хитове преди 20 години - "Ласмаги-джасмаги", като правите от него съвременна версия на живота, който живеем днес...

- Да, в момента има такава вълна - да се съживяват стари песни, и реших да направя именно "Ласмаги-джасмаги", защото съм я пяла преди години по заведенията. Записахме я с нов, модерен аранжимент и със съвременен текст, тъй като в стария някои неща не звучат актуално за времето днес. Свързах се с автора на песента Георги Димитров и се разбрахме за правата, след което сложихме и новия текст, който наистина описва всекидневието на българина. Мисля, че песента се прие доста добре, и съм щастлива, че всеки втори в Тик-Ток прави видеа именно с моята версия на "Ласмаги-джасмаги".

- Музиката, животът, ценностите се промениха през този период... Технологиите с лекота замениха живото пеене, живото човешко общуване и дадоха превес на пошлото, екстравагантното, фалшивото... Стана ли по-лесна работата за твореца?

- Аз съм изпълнител от друго време, когато нещата бяха истински. Влизаш в заведението, взимаш микрофона и запяваш на живо, без много да се замисляш - просто пееш със сърце и душа. Или пускаш албум и той се разпродава за кратко време, хората си го купуват и виждаш как в склада вече е изчерпан. А днес всичко се мери в едни цифри. Колко милиона гледания трупаш в ютюб, колко последователи имаш... Всичко това може да се купи и да улесни работата ти, да покажеш, че имаш много почитатели. Но какво истинско печелиш - е въпросът. Аз не съм привърженичка на това фалшиво заблуждаване, защото така залъгвам, първо - себе си, второ - хората. Казала съм си: колкото - толкова, но истинско и реално.

Ако се замислите, защо старите песни остават в съзнанието на хората? Защото те имаха спомени, сегашните нямат ни чувства, ни спомени, ни копнежи... Тъжно ми е също, че младите днес не могат да общуват и да говорят, като че ли нямат нормални социални контакти. Те само чатят и не умеят да разговарят свободно, камо ли да се свалят и танцуват блус.

- Във време на пандемия, предполагам, имате повече дни за себе си и любимите ви хора. Какво обичате да правите заедно? Как се забавлявате?

- Сега свободното ми време е повече и го запълвам с разходки, с приятни вечери вкъщи с близките. Обичам много да чета, наскоро започнах да рисувам, тъй като не съм го правила от години. Купих си нови, професионални материали и творя. Опитвам се да търся щастието във всичко, което ни заобикаля, така някак си по-лесно преодолявам ситуацията. Иска ми се и хората да станат по-добри, да ценят малките неща, да се радват и да бъдат истински щастливи. Защото материалното не е равно на щастие!