Учебникът ли?
/ брой: 170
В парламента пак текат спорове дали по всеки предмет и клас да има само един учебник, както предлага БСП. Не е вярно, че това ще ограничи конкуренцията, както пледират десните, защото си остава процедурата издателствата и авторските екипи да се състезават помежду си, просто накрая се избира най-добрият - който според оценяването в най-голяма степен отговаря на учебната програма и има най-добра приложимост в практиката.
Проблемът обаче е другаде. И се отнася най-вече за учебниците по основополагащите за личността предмети история и литература. Най-добрият учебник по история например може да бъде избран в нормална държава, в която животът на хората не зависи изцяло от политическата власт. Но в България, в която от години управляващите налагат силово своите щения по всяка тема, един учебник, избран от министър, означава тотален идеологически диктат. Помним какви диви скандали се вихреха неотдавна с новите учебници по история за VII и Х клас - в МОН ръцете на уважавани историци извиваха хора, свързани с "Америка за България" и крайно десните бесни. Сакън да не се промъкне дума за фашизма у нас, за Белия терор, за Червена армия или за добрини при социализма. Само благодарение на това, че се одобряват повече учебници, все пак в някои от тях се промъкнаха няколко букви истина. А ако беше един учебникът?!
Проблемът не е в учебниците, а в новия идеологически диктат над образованието, бетониран и с учебните програми. В средното училище не се допуска политика, гласи законът. Е, и? Но какво искате да е в държава, в която фашизмът бе оневинен, а социализмът бе обявен за престъпен със силово наложени в НС закони - и повече от 10 години никой не поиска дори да отмени това идеологическо безобразие. В резултат историята е скопена, литературата е каша, в която Смирненски и Вапцаров са изгнаници. Не учебникът е проблем, проблемът е в диктаторската практика на десните управляващи. Тя ще продължи - с един или с 10 учебника - ако този народ ѝ позволи.