Акценти
Талисманът, който не разбраха...
Зад определението "липса на художествени достойнства" на едно произведение днес много често се крият политически мотиви
/ брой: 120
Боян БОЙЧЕВ
Не си спомням изпит по български език и литература, независимо дали за седми или дванадесети клас, когато ученици и родители да са били доволни от темата за есе/интерпретативно съчинение или от текста за преразказ. Тази година не прави изключение, само че този път под ударите на злобата, завистта и вулгарната политкоректност попадна не само текстът, но и самият автор.
Действително, разказът "Талисманът" на Красимир Бачков, който преразказваха седмокласниците тази година, можеше и да мине само с традиционното мрънкане (колко е труден за преразказ, видите ли!), ако не беше излязла наяве политическата позиция на автора. Един бърз поглед към профила му във фейсбук и всички соросоиди - писатели, журналисти и какви ли още не, гракнаха, че не отговаряла на правилната линия. Защо разказ на писател като него, хулещ НАТО и Европейския съюз и призоваващ за излизане от тях, стига до подрастващите? Освен това бил и учител! Така ли ще ги възпитаваме: в евроскептицизъм и антиатлантизъм? Макар че в самия разказ няма никакви политически послания, а само състрадание към едно дете в инвалидна количка...
Но върхът беше гостуването в предаването "Култура.БГ" по БНТ на Емануил Видински и Радослав Бимбалов. Толкова много помия се изля през екрана... Със самочувствието на недостижими литературни корифеи те успяха да охулят и автора на текста, и МОН, и българското училище, и 9 септември, и в. ДУМА... И сред всички изговорени слова за слаби художествени достойнства на разказа, за липса на критерии, в предаването се стигна до ключовия момент, обясняващ всичко - политическите възгледи на автора (при това учител!) били притеснителни.
Човек има правото да харесва или не творчеството на даден поет или писател и оценката често пъти е доста субективна. Да, въпросният текст не е най-гениалното творение. И това си има обяснение. Писан е по поръчка, специално за банката с текстове за изпита след седми клас, по предварително зададени критерии. Всеки писател знае колко трудно е това. Още повече, че на учениците бе предложен в редактиран вариант и под друго заглавие (оригиналният разказ се казва "Обсидиан"). Не може заради това да бъде охулван даден писател. Целта на текста след седми клас не е да разкриеш художествени достойнства, а да покажеш умения по български език - да преразказваш правилно с всичките изисквания, да спазваш книжовните норми при писане... Още повече това са деца, които преживяха две години пандемия, а да преразказваш онлайн някак не се получава добре, не мислите ли? Иначе прекрасни класически разкази има включени в учебната програма по литература, където вече говорим за литературен анализ.
И понеже стана дума за учебна програма, как биха реагирали въпросните апологети на либерализма, ако там бе останало например стихотворението "Червените ескадрони" на гениалния Христо Смирненски, по което учениците да пишат есе? И как би разстроило русофобските чувства на господата да се напише интерпретативно съчинение по "Москва" (пак на Смирненски)? Или да се анализира пламенната публицистика на Ботев? От години знакови творби на класици на българската литература са отхвърляни, преиначавани, премълчавани заради политически възгледи. Спомням си, преподавах Вапцаров, когато ученик се изцепи от задния чин: "Тоя защо го учим, като е мръсен комунист?"
Между другото, Красимир Бачков не е случаен автор, както се опитаха да го изкарат. Утвърден през годините писател, има издадени книги със стойностни разкази, романи, носител на литературни награди, редактор в сп. "Антимовски хан". Да, не е в светлината на медиите, не е сред натрапените "модерни" автори, не разчита на масирана реклама и чужди грантове, не следва "правилната" политическа линия, не е защитник на неолибералните ценности (каквото и да значи това лишено от смисъл понятие) и поради тази причина не е чест гост на културни предавания.
Както не са гости на такива предавания много талантливи автори, създали стойностни произведения, но останали днес в забрава само защото върху творчеството им някой е сложил клеймото "соцреализъм".
Вината на Красимир Бачков беше, че засегна соросоидите, които са "вечно в прожекторите и новините", и те скочиха като ужилени... Да жилят...
Удобното оправдание "липса на художествени достойнства" днес много често скрива политическа разправа с автора на дадено произведение заради възгледи, неотговарящи на "светлото евроатлантическо бъдеще". Извинете, но това не ви ли намирисва на тежка диктатура, на обикновен фашизъм?
Казват, че днес имало свобода на словото. Но за какво е тя, когато няма чуваемост?!
В разказа момичето оздравява благодарение на талисмана. Ала има случаи, когато и талисман не може да помогне...