Сцената ми дава голяма свобода

Тигран ТОРОСЯН е роден на 10.07.1983 г. в Ереван. Завършва НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" в класа на проф. Пламен Марков, специалност актьорско майсторство за драматичен театър. От 2005 до 2008 г. е актьор в ДТ "Гео Милев" - Стара Загора, където отива с голяма група от класа си, като завършва академията. От 2009 г. е в трупата на театър "Българска армия", откъдето получава покана. Тук участва в доста спектакли, сред които "Железният светилник", "Кръщене", "Както ви харесва", "Колко е важно да бъдеш сериозен", "Завещанието на целомъдрения женкар". Най-новото представление, в което играе Тигър, както приятелите го наричат, е "Декамерон" по Джовани Бокачо, режисьор е Диана Добрева, сценография и костюми - Нина Пашова, музика - Петя Диманова, хореография - Татяна Соколова, стихове - Данушка Матова. Следващите премиерни представления са на 18 и 29 януари 2013 г. Младият актьор получава номинация за "Аскеер 2008", категория "Изгряваща звезда" за ролята на Учителя Алхонон в постановката "Тайбеле и нейният демон" от Исаак Башевис Сингер и Ева Фридман, реж. Пламен Марков. Има награди за "Мъжка роля" от Зимния фестивал на професионалното изкуство "Сцена, палитра, слово", 2008 - Пловдив: За ролята на Ланс в "Двамата веронци" по Шекспир, реж. Калин Ангелов. Награда за "Изгряваща звезда" от същия фестивал за ролята на Джим О`Конър в "Стъклената менажерия" от Тенеси Уилямс. Номинация "Икар 2005" за "Дебют" за ролята на Джон в "Изрод" от Джон Легизамо, реж. Атанас Атанасов. Годишната награда на НАТФИЗ за 2005 г. "Най най най" бе присъдена на най-силно изявилия се студент от съответната специалност от завършващия випуск.

Цитат:
"В театъра се вижда големината на един актьор"

- Участвате в класиката "Декамерон", която Диана Добрева режисира. Какви са впечатленията ви от работата с екипа?  
- Това е новата премиера в театър "Българска армия", в чиято пиеса за първи път работя с Диана Добрева. Имахме много хубав работен процес, екипът е млад, лесно се разбирахме, почти всеки мина през всички роли и накрая се оформи разпределението. Мисля, че се получи доста интересен спектакъл и си заслужава да се гледа. Досега салоните са пълни, а няма нищо по-хубаво от това - да се играе на пълен салон.
- На каква възраст е публиката? Има ли млади хора? Как си обяснявате интереса?
- Идват зрители на всякаква възраст. Това е класика и мисля, че е интересно да се види как е поставена, освен това "Декамерон" се учи в училище...
- Какви са възможностите за един млад артист, който иска да се реализира у нас?

Снимка Иван Дончев
"Колко е важно да бъдеш сериозен"

- В провинцията не е трудно, защото, като завършиш, можеш да си намериш работа в някой от театрите там. Младият актьор обикновено не се задържа дълго време в провинцията, което улеснява до голяма степен намирането на работа. Това според мен е много полезно, защото в тези театри бързо се натрупва опит. После в София става по-лесно. Другото е да имаш шанс и късмет да те забележат още в началото и да започнеш в софийски театър. Но тогава според мен стартът ти трябва да е висок, за да можеш да оцелееш. Защото рискът е много голям да останеш незабележим, като тръгнеш веднага от София.
- Но тук има повече театри, следователно и повече възможности, докато в страната - само по един драматичен и един куклен театър...
- Да и точно затова там е по-лесно, защото нямаш конкуренция и можеш да правиш всякакви експерименти със себе си. Много е важно да разбереш какви възможности имаш. А в София не можеш да си позволяваш толкова да експериментираш, гледаш да заложиш на нещо сигурно, за да бъде гарантиран успехът ти.
- Смятате, че по-добрият вариант е младите да минат школата на провинциалния театър...
- Аз съм доволен от работата си в Стара Загора, защото в рамките на 4 години пробвах най-различни роли, влизах от пиеса в пиеса и натрупах голям опит. Освен това пътуваш и по околните градчета и имаш време наистина да работиш върху себе си, да се усъвършенстваш. Ако в академията трупаш знания, то мястото да ги покажеш са първо извънстоличните театри, след това - столичните. Неслучайно преди години е имало такава практика, задължително да се играе и трупа стаж в страната.
- Актьорството ли е нещото, с което сте искали винаги да се занимавате?
- Искал съм много неща да правя, но сега някак си не мога да си представя по друг начин да живея. Не мога да си представя, че ще работя като зъболекар, архитект или адвокат...
- Какво ви дава сцената?
- Актьорството ми дава голяма свобода на действие, на мислене. Можеш да изразиш свободно мнението си, като, разбира се, внимаваш, защото все пак актьорът в един момент се оказва поучителен човек. Показваш разни сцени как стоят в живота и доста хора гледат и си казват: това и на мен ми се е случвало, виж как те постъпиха в тази ситуация! В този смисъл актьорът е като учител. Показва на зрителите истини и ценности, и хубавите, и лошите страни в живота.
- Може ли един млад актьор да се издържа само от театър? Търсите ли други ангажименти?
- Зависи. Парите никога не са достатъчно, дори да си милионер пак няма да стигат. Снимах се в сериала "Седем часа разлика", но за съжаление го спряха... Очаквам да участвам в един филм на Дюлгеров през февруари-март. Иначе имам две представления извън театъра - едното е моят моноспектакъл "Изрод", и в "Белградска трилогия" със сдружение "Реплика", създадено от актьори от класа на брат ми (Ованес). Играем тяхно дипломно представление с режисьор Ивайло Христов, с него повече обикаляме из страната.
- Ако може да избирате, какво предпочитате - кино или театър?
- Работи ми се в кино, защото то е доста по-различно.
- Казват, че мястото на добрия артист е в театъра, където най-добре се вижда талантът му...
- Да, защото в киното можеш да пробваш няколко пъти, докато не се получи, или да се използва някакъв кинотрик, за да изглеждаш по-органичен и уверен в ситуацията. Тук не е необходимо да се подготвяш кой знае колко за роля и по-бързо се работи, отколкото в театъра, където няма лъжа и измама. Имаш право на един-единствен дубъл и това е. На сцената наистина се вижда големината на един актьор, защото е живо изкуство, което се случва тук и сега. Нямаш право на грешка и не можеш да излъжеш публиката.
- Искате ли да работите в друга държава?
- Засега не. Мисля, че има още доста неща, които трябва да науча като актьор тук. Не съм преуспял в сферата си, за да кажа, че в България вече ми е тясно и да ходя някъде другаде. Но в случай че отвън ме поканят да снимам, бих се навил с огромно удоволствие...
- Какво ви се играе през новата година?
- Бих искал да участвам в интересни проекти, ето сега работим върху "Ромео и Жулиета" - до болка позната на всеки история, затова е много важно как ще я интерпретираме...