Стъпваме върху къщи на 8000 години
Кв. "Слатина" лежи над най-ранното селище, откривано досега на територията на София
/ брой: 150
Изследването на останките от праисторията е може би най-сложното археологическо занимание - не толкова атрактивно за страничния наблюдател като паметниците от тракийско или римско време, без злата, крепости и некрополи, но не по-малко интересно със сведенията за това как на дадено място се е зародил животът, кои са и как са живели първите жители, с какво са се занимавали. Това е особено важно за Югоизточна Европа, където преди много хилядолетия са се заселили хора, дошли от Средна Азия - първите европейци, които след това са проникнали към вътрешността на континента. Едно от най-ранните селища на древни скотовъдци и земеделци по нашите земи се намира в столичния кв. "Слатина" на метри от трамвайната спирка при обръщалото на т.нар. селски рейсове, от лявата страна на комплекса на БАН.
Проф. Васил Николов, бивш директор на Националния археологически институт с музей на БАН, един от най-известните праисторици на Балканите, проучва селището от 1985 г., когато при преустройството на тогавашната околовръстна железница се откриват останките на праисторическа къща с площ 117 кв. м. Още тогава става ясно, че толкова големи неолитни къщи никъде в Европа не са откривани. Проф. Николов прави опити да продължи разкопките, но през 90-те години, когато безпаричието се стоварва върху науката у нас, проучването е почти символично. Едва през 2013 г. със съдействието на Столичната община по програмата "София - културна столица на Европа" се оказва възможно да се изследва по-голямо пространство от селището. То е било разположено на площ от около 300 дка, но голяма част от него попада под застроени в годините терени. През сезона миналата година екипът стигна до заключението, че е открил 4 неолитни къщи, много от находките вече са в Музея за история на София. Къщите са били изгорени още в древността и затова изпечената от огъня глина е запазила останките, по които днес "прочитаме" данни за живота в древността, обяснява д-р Деси Такорова от екипа на проф. Николов. Преди два месеца тя е защитила докторската си дисертация. Вчера - в последния ден на тазгодишните разкопки, докато групата очакваше идването на дрон за заснемане на обекта преди зазимяването му, тя посрещаше случайни гости - жена бе довела внучетата си "да видят разкопките", искали да станат археолози, като пораснат...
Да се чуди човек колко открития за живота на древните могат да бъдат направени за един сезон. Когато това лято екипът продължава проучването, за изненада дори на проф. Николов се оказва, че къщите са не 4, а две, но - огромни. Вече категорично са датирани към края на VІІ хилядолетие пр. Хр. Едната е почти изцяло разкрита - заема площ 150 кв. м, втората може да се окаже и по-голяма, когато я доразкрием, смята Васил Николов. Всяка от къщите се състои от три почти еднакви помещения, във всяко от които има по една пещ и много зърнохранилища - археолозите пресметнаха вчера, че разкритите хранилища за зърно (цилиндрични съдове) са вече 34. До пещите има малки площадки, на които се е приготвяла храната, намерени са хавани са смилане на зърното, предмети от кост, шила, каменни брадви. Древните са използвали зърно от лимец, ечемик, леща, грах, а в зърното са слагали бобови култури, които са използвани като набухватели за хляба. Така че още неолитните хора са правели хляб с "мая" и изобщо не е вярно, че маята била открита някъде в Западна Европа в по-късни времена, категоричен е проф. Николов.
От останките на терена личи, че къщите са били строени с колове, обвити с глина, около които са издигани отвесно стените, а покривът е бил от слама и бамбук. В къщата се е намирало всичко, с което човекът живее - единствено животните са оставяни отвън. Васил Николов има хипотеза, че къщите са били изгаряни нарочно. Според вярванията на древните къщите и предметите имат душа, също като човека. Ако се появи проблем в семейството, ако стопаните измрат или пък има епидемия, къщата трябва да бъде изгорена, за да се освободи душата й (както при погребването на човека) и да се слее с всички други души в космоса. А след това върху мястото може да се строи нова къща.
Едно от най-интересните открития от това лято обаче е архитектурата на къщите - едната стена е не права, а... дъговидна. Изисквали са се добри строителни умения, за да може да бъде изградена така. Към къщата в по-късен етап е прибавено по-малко помещение за стопански цели, може би за запазване на зърното като в склад, показва проф. Николов. Но по протежението и на трите помещения в къщата, разкрита вече до гол под, ясно личи улей по средата, около който подът е пропадал. По това пропадане проф. Николов стига до извода, че под голямата къща минава ров, който в още по-ранен исторически период е ограждал първото възникнало праисторическо селище, което след това се е разширявало. В неолита подобни ровове са служели не за отбрана на селището, а са имали магически и обредни функции - те са пазели селището, в тях са се принасяли жертви в чест на Великата богиня майка и на нейния син (Бога). На обекта засега култови предмети не са намирани, но е възможно те да са в по-дълбоки пластове. Когато къщата е строена на това място и са засипали рова, хората са съзнавали проблема с пропадането, затова и стената е дъговидна - следва кръга на рова, показа вчера проф. Николов. Тук няма двуетажни къщи, те се появяват в края на ранния неолит - около 5700 г. пр. Хр., както е в Стара Загора или в Мурсалево, обяснява ученият.
"Черешката на тортата" обаче е идеята на проф. Николов на терен откъм юг на обекта, който принадлежи на БАН, да се изгради праисторически парк и в него да се направи възстановка на неолитна къща - така, както е изглеждала в древността. В нея ще се влиза, децата ще могат да видят как е стривано зърното върху хромела, как е печен хлябът, да пипнат древните сечива, обяснява Васил Николов и добавя, че Столичната община обещава всяческа помощ за тази идея. Въпросът е да се постигне максимална историческа достоверност в съчетание с достатъчно атрактивност за посетителите, казва археологът. Аз лично съм виждала подобна реконструкция на неолитна къща от приблизително същата епоха в разкритото от проф. Ахмет Йоздоган древно селище в Ашаг пинар до град Къркларели (Лозенград) в турска Странджа. Вътре - с восъчни фигури на мъж и жена от неолита, с макети на нощвите и пещта, с жив "огън", витрина с общ макет от дърво на цялото селище и пр. За такова социализиране на археологическите обекти за привличане на туристи обаче трябват много пари и доверие към учените. Турската държава ги дава. Нашата - не. Въпреки това има надежда, че праисторически парк в "Слатина" ще има!
Снимки Благовеста Цветкова
Проф. Васил Николов
д-р Деси Такорова