В пластовете на историята могат да се намерят съдби и събития, сияещи с непомръкваща слава. Едно от най-обаятелните и лишени от дискусионност и двузначност исторически имена е на Константин Величков. Той по чудо оцелява в страшните месеци след окървавеното Априлско въстание от 1876 г. Преживяванията си описва блестящо в автобиографичната повест "В тъмница".
Роден е в Пазарджик през 1855 г. и през 1874 г. завършва френския лицей "Галатасарай" в османската столица. Завръща се в родния си град, става учител, но е избран и за председател на местното читалище "Виделина". Участва в подготовката на Априлското въстание, но е предаден, заловен, изтезаван и осъден на смърт от властите. "В тъмница" на Константин Величков и днес е едно от най-достоверните свидетелства за зверствата на поробителя. Ала не само в това се изразяват приносите на Величков за националната ни свобода. Намерил убежище в Българската екзархия в Цариград, там сътворява картата на бъдещата Санстефанска България. Записва се и участва като доброволец в Руско-турската война. След като е дал приноса си за освобождението на Отечеството, заминава за Париж и учи две години в Сорбоната. Избран е за депутат в Източна Румелия и е назначен за директор на просвещението в автономната област.
Тези и много още любопитни и любородни факти откриваме в новото обогатено издание на книгата "Нестихващ огън" от Продрум Димов, издадена от издателство "Българска книжница". Написаното не звучи строго научно, нито е прекалено повествователно. Звучи публицистично, тревожно и съкровено, защото съдържа слова на признателност, но и на гняв към институции и персони, които с нихилистично бездействие са неглижирали значимостта на този велик български възрожденски деец.
Продрум Димов извайва характера и приносите на Величков посредством поредица статии и очерци, публикувани през десетилетията в местния и централния печат. Не забравя да посочи онези изследователи, които заемат първенстващо място за увековечаване образа на заслужилия български революционер и интелектуалец. "Нестихващ огън" е необходима книга, защото буди нашите лениви сетива и моралното ни съзнание с възхита проследява криволиците на един живот, изпълнен с опасности, лишения, тревоги, болести, отчаяния и несгоди.