Коварният рак на маточната шийка

Една от коварните "женски" болести е ракът на маточната шийка (РМШ). Подмолният злокачествен тумор умело се крие и единственият начин да бъде своевременно разкрит и разобличен до преди 15 години оставаше годишният профилактичен преглед с вземане на цитонамазка. Медицината вече има още едно оръжие - ваксината. Но всичко това не бива да приспива съзнанието на българките. Защото ръстът на заболяването у нас е тревожен и затова ще продължаваме да цитираме числа от статистиката. В ДУМА неведнъж сме писали за причините, поради които в последните 40 години тройно се увеличи смъртността от РМШ, и едната от тях е отсъствието на скрининг. По-зрелите дами си спомнят, че в младостта им от работното място се осигуряваха задължителни годишни прегледи. Уви! За дъщерите и внучките им няма такива предимства и затова трябва те сами да се погрижат за здравето си. Тревожно е, че у нас сега средно 43 жени на ден се диагностицират с рак на маточната шийка. Поне една българка дневно умира от заболяването. За жалост най-висок е процентът на заболели сред 30-44-годишните. Затова е важно да се обърне внимание на всяко вагинално кървене след секс или извън очаквания месечен цикъл, или след менопауза. Болка и дискомфорт по време на полов акт, вагинално течение с неприятна миризма също може да са признак на болестта. Затова прегледът с цитонамазка ще помогне за своевременно откриване и обезвреждане на... врага. 

Съвременната медицина с помощта на фармаиндустрията дават шанс на младите дори никога да не срещнат заболяването. У нас ваксинопрофилактиката на РМШ вече е достъпна и за момичетата на 10-11 г. Досега момичетата, навършили 12-13 г., можеха да се ваксинират. Новата възможност е благодарение на удължаването на Националната програма за първична профилактика на РМШ до 2024 г.

Според специалистите, за да има успех профилактиката, ваксинационният обхват трябва да достига до 70-75% от момичетата в тази възраст всяка година. Тоест от родените около 30 хил. момичета годишно от даден набор, държавата би трябвало да осигури финансиране за около 21 хил. в съответната възраст. 

"Момичетата се заразяват с човешкия папилома вирус (HPV), предизвикващ РМШ, при първия или следващите сексуални контакти. Пикът на инфекцията е между 16 и 20 г.", обяснява доц. д-р Илия Карагьозов. За развитие на предракови промени на маточната шийка минават от 5 до 7 г., а след още толкова се развива рак на маточната шийка. Той е категоричен, че освен ваксините, МЗ и държавата трябва да решат най-накрая кога ще започне национален популационен скрининг за РМШ, защото последиците от това заболяване са разрушителни. ДУМА припомня, че споменатата програма съществува от около 10 години, а в началото интересът към нея бе голям, но впоследствие някои непроверени и недостатъчно ясно опровергани от здравните власти съобщения накараха хората да се отдръпнат от ваксинацията. А това очевидно нанася щети на децата ни. В немалко развити държави срещу човешкия папилома вирус ваксинират и момчета. "Ракът на маточната шийка е само върхът на айсберга. Има достатъчно данни за връзката му и с други злокачествени заболявания и при двата пола, като рак на ларинкса, на ануса, и др. Проблемът с HPV е много голям", припомня доц. Карагьозов по време на уебинар, посветен на проблема. "Делът на ваксинираните започна от 36% в началото, после падна до 5-7% и сега е 15-20% годишно", казва д-р Радосвета Филипова, държавен експерт в МЗ. Тъжна констатация за родители, каквито са българските - толкова силно загрижени за здравето на децата, че дори в пандемията от КОВИД-19 често категорично отхвърлят и носенето на маски от подрастващите, и извършването на антигенни тестове, защото били инвазивни, докато в австрийски училища последното е задължително два пъти седмично, а при отказ - детето остава на онлайн обучение.  

"Необходими са всички информационни канали, трябва да се обясни важността на проблема и че съществува решение", категоричен е доц. д-р Любомир Киров, председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари. Според д-р Станимир Хасърджиев - изпълнителен директор на Националната пациентска организация, ваксинопрофилактиката по принцип трябва да бъде застъпена много по-широко в образованието. Той е категоричен, че е необходим и добре структуриран национален скрининг.