Странични ефекти

Ударите на руската и сирийската авиация срещу "Ислямска държава" станаха тези дни център на вниманието на политици, анализатори, журналисти от всякакъв калибър. На традиционно глобалисткия в подобни случай подход естествено убягват някои не толкова очевидни странични ефекти.
Часове след началото на ударите световните агенции разпространиха новината: "Вашингтон осъди Москва за извършването на въздушните удари в Сирия, обвинявайки я, че е хвърлила "бензин в огъня" на гражданската война в страната". Подминаваме нововъведението "бензин в огъня", вместо традиционното "масло в огъня". Самите САЩ толкова масло наливаха и наливат в огъня на серията войни в Средния и Близкия изток, като се почне от Афганистан, мине се на два пъти в Ирак, Либия и самата Сирия, че очевидно се е попривършило.
САЩ организираха преди година коалиция, включваща Франция, Германия, Катар, Саудитска Арабия, Турция и Великобритания, за борба с "Ислямска държава". Както се изрази Алексей Пушков, председател на Комисията за външна политика към долната камара на руския парламент, "тази коалиция се преструва една година, че бомбардира "Ислямска държава". Потвърждение на думите му е появилата се неотдавна информация в "Ню Йорк таймс", че "десетки американски специалисти в разузнаването се оплакват, че техните доклади за войната срещу "Ислямска държава", водена главно от САЩ, се "разкрасяват". Независимо дори от това "разкрасяване", официален Вашингтон прогнозира, че на коалицията ще й трябва вероятно десетилетие, за да се справи с "Ислямска държава". А ето че същият този Пушков обяви, че въздушните удари на Русия в Сирия ще продължат 3-4 месеца.
Закономерно възниква въпросът #КОЙ може да е заинтересован от десетилетно протакане на епичната война с "Ислямска държава" на водената от САЩ коалиция. Ами който може да спечели от това протакане, придружено с разкрасените информации за несъществуващи успехи. Този "някой" е могъщият американски военнопромишлен комплекс, включващ 5 големи компании, които изпълняват финансирани от държавния бюджет военни поръчки. Ясно е какви многомилиардни ще са "пропуснатите ползи", ако руските удари решат проблема за 3-4 месеца. Покрай втората война, която САЩ водиха в Ирак, тези компании изпълниха поръчки за около 800 млрд. щ.д.
Другото голямо негодувание срещу руската операция в Сирия дойде от Рияд. И тук обяснението трябва да се търси в отговора на въпроса какви интереси на Саудитска Арабия в случая ще бъдат накърнени. Основното противоборство в ислямския свят, поне в този регион, е между двата клона на исляма - сунити и шиити. От едната страна са сунитите на Арабския полуостров начело със Саудитска Арабия, плюс Турция. От друга - шиитите, чиято главна крепост е Иран, подкрепящ сирийските алауити, клон на шиитския ислям, към които принадлежи ръководната върхушка и самият президент Асад. Създадена и свързана с Техеран е и ливанската военизирана организация "Хизбула", чиито бойци се сражават на страната на правителствените сирийски сили. Несъмнено руските удари по позициите и силите на ислямските екстремисти обективно ще дадат някакво предимство на шиитски Иран в съперничеството му със сунитски Рияд.
Ако Вашингтон и Рияд имат своите основания да недоволстват от руската инициатива в Сирия, то Стара Европа отново изпадна в незавидната роля на безличен хор, пригласящ на тенора отвъд океана. Държавите, участващи в скалъпената от САЩ коалиция, излязоха с декларация, осъждаща действията на Москва. "Хористите" са Франция, Германия, Великобритания, споменатата Саудитска Арабия, военният колос Катар и също сунитска Турция. А би трябвало поне канцлерът Меркел, която неблагоразумно покани стотиците хиляди бежанци на гости в Германия и те се отзоваха, да изкаже дълбока благодарност на Путин за това, че се създават предпоставки за по-бързо прекратяване на кръвопролитията в Сирия. Е, направи го, макар и през зъби... Каза, че краят на кризата в Сирия може да дойде само с помощта на Русия. Тогава няколкото милиона сирийци, които мизерстват по лагерите в Ливан, Йордания и Турция и поглеждат към Европа, биха се завърнали по родните места и бежанската вълна към Европа и главно към Германия ще секне.