ИДИОТ

Божидар Томов

Аз съм наследствено обременен. Баща ми беше идиот, а майка ми - глупачка. Даже не я наричаха патка, за да не се явяват протести от името на защитниците на природата. И как да не е глупачка, когато се е омъжила за идиот като баща ми. Имам и две сестри, при тях положението е същото, но за момичетата няма значение. От тях не се иска нищо особено, ако са естествено или изкуствено руси. Не е ли редно, питам, парламентът да забрани със закон на такива като моите родители да правят деца. Ето, например, аз не мога да не извършвам престъпления. Не че го искам, но някак си ми идва отвътре. Наследствено ми е. Нещо сякаш ме ръчка под лъжичката и ми вика: "Отиди и извърши някакво престъпление!" На мое място вие какво бихте направили? Особено ако баща ви и майка ви са... Казах вече какви. В училището за бавноразвиващи се бях отличник. Леле какъв скандал беше, когато влезнах в университета! Баща ми се разкрещя:
- Мислех, че ще станеш шефиор, а ти...
Още не бях извършвал престъпления, а исках да стана кандидат на науките. И като станах, взех да съжалявам, че не съм шефиор, защото в онези години, ако караш голям камион, те пускаха да пътуваш в чужбина. И там имаше шанс да продадеш някъде камиона с луканка - първо продаваш луканката на кило на някой площад във Венеция, да речем, а после камиона го продаваш на някакви мароканци в Париж.
Иначе престъпленията ми бяха ужасяващи. В училището за бавноразвиващи се крадях кифлите на другарчетата си. В университета преписвах на изпитите. Аз и дисертацията си преписах от една стара книга, но това не се забеляза. Макар че научният ми ръководител беше автор на книгата:
- Великолепно, великолепно! - викаше той на защитата на дисертацията, което ме усъмни сериозно - той тази книга може и да я е написал, но не я е чел.
Днес ужасно искам да закарам един ТИР с луканка до Венеция и да продам първо луканката, после камиона, но не ми дават шефиорска книжка заради медицинското. В медицинското ме изкарват кретен. Кретените не ставали за шефиори. Кретените не са виновни, че са се родили от такива родители като моите. И после цял живот да тънат в някакви научноизследователски институти. В този институт нищо не правя, в два провинциални университета също нищо не правя, а само чета лекции и карам студентите да ме черпят цигари, пък аз срещу това да им пиша четворки. Ето, и това си е престъпление.
Сега вече не съм кандидат на науките, а доктор - така е по новому. Един мой съсед ме помоли да го излекувам от алкохолизъм и аз го излекувах. Това също беше престъпление, като се има предвид, че съм все пак доктор по филология. И му взех на съседа пари - 7 и 40, защото в момента на окончателното излекуване, трябваше да си платя тока. Съседът ми си плати, когато му мина алкохолизма и ме пита дали баща ми не е бил идиот и майка ми глупачка. Не можех да скрия истината. Същата вечер той дойде у нас с бутилка ракия и от входа се развика:
- Наздравичката, докторе! Кога сме най-зле така да сме!
Да му имам оптимизма. Но му го нямам. И нямам още много други неща. И никога няма да ги имам. Понеже не знам дали ви казах, но съм наследствено обременен. Тя и жена ми така мисли, но ме нарича котенце, с което много ме утешава. А аз се възмущавам: как жена ми може да бъде такава чак глупачка. С кой акъл съм се оженил за нея?