Всичко е под контрол - подслушва се и се записва

Във време на широко разпространен надзор, подкрепящи и противопоставящи се на режима се следят едни други в атмосфера на непрестанна параноя, която поражда и някои сериозни отклонения в идентичността и поведението. Не са ли те всъщност просто актьори в телевизионен сериал?
В двадесет и две кратки сцени пиесата на младия френски драматург Фредерик Зонтаг "Под контрол" описва един свят, където реалността и фикцията не могат да бъдат разграничени ясно и където политиката и забавлението са неразривно свързани. Главната героиня в пиесата на Зонтаг, написана през 2009 г., е жена, която изведнъж решава, че целият й живот не е нищо повече от телевизионен сериал, който без нейно знание снимат от доста време. Като резултат от това колкото реално, толкова въображаемо, а може би не, усещане, започва да й се струва, че нищо от това, което е смятала за истинско и реално, не е съвсем такова. А то може би наистина не е.

Всеки разпитва всеки - Евгени Будинов и Иван Петрушинов

Режисьорът Младен Алексиев вижда света на героите на Зонтаг като мрачно сиво-черно пространство, където всичко и всички са наблюдавани, подслушвани, записвани и разпитвани. В двойственото сценично пространство, изградено от сценографията на Евгения Сърбева, почти всичко е дублирано от своя виртуален образ. А и действащите лица в тази многозначна история, развиваща се на границата на реалното и сънуваните кошмари, съществуват поне в два образа - реален и мултиплициран от записващите устройства. Ирини Жамбонас е жената, която мисли, че животът й е сериал, Илка Зафирова е жената, която се бори за деня на сълзите и жената с пушката, Светлана Янчева е блокираната жена и жената, която се бори против деня на сълзите, Христина Караиванова е жената, която вярва. А Иван Петрушинов, освен разпитващ, е и мъжът с пушката и преводачът, Емил Котев е този, който в крайна сметка успява да ви разтревожи, и човекът, който сам се надзирава, Пенко Господинов е мъжът, който се оказва там случайно, а Евгени Будинов и Александър Кадиев са говорителите на невидимия управник.
Ако борците за справедливост и свобода бяха така добре организирани като противниците си, човешката история щеше да изглежда по друг начин. Ако милионите хора бяха излезли на улиците, за да защитават основните си права, нямаше да се стигне до законите за следене и контрол през последните години. Задача на всеки гражданин е да проверява редовно дали там, където на етикета пише свобода, вътре наистина има свобода - такива са идеите и внушенията на тази удивително съвременна и всеобщо значима пиеса.