Има ли шанс проектното финансиране?

Учените, работещи във висши училища или в научни организации като БАН, които участват в проекти, финансирани от фонд "Научни изследвания" на МОН, вече няма да получават възнаграждения за работата си по проектите. С парите от фонда ще може да се заплаща само работата на участващи в проекта докторанти или на специално нает по договора персонал. Средствата за възнаграждения ще може да са до 20% от разходите по проекта след приспадането на парите за апаратури. Тази безобразна промяна е записана в

проекта за нов правилник на фонда

огласен в сайта на МОН. Безобразна е, понеже от 2010 г. насам учените, особено в БАН, са срамно ниско заплатени, а след вдигането на минималната заплата до 420 лв. от януари 2016 г. асистентите ще получават колкото чистачките, както ДУМА вече писа. Досега участниците в проект имат право на до 35% от годишната цена на договора, ако поне една трета от екипа са докторанти и млади учени; до 30%, ако докторантите са една пета, и до 20%, ако в екипа няма докторанти и млади учени. Това е поне някакъв стимул за учените в България да кандидатстват с проекти за финансиране от фонда. Ако се премахне и това плащане, правенето на проекти става безсмислено, понеже учените, получаващи 450 лв. заплата, само ще увеличат натоварването си. След като властимащото мнозинство в НС отхвърли предложението на левицата за въвеждане във вузове и БАН на базови заплати от минимум 600 лв. нагоре и след като в бюджет 2016 субсидиите им дори се намаляват, сега в МОН са решили да отнемат и последните жълти стотинки, получавани от изследователите по проекти. Последната надежда да останат учени в България. Тази престъпна стъпка е в пълен разрез с международната практика, навсякъде по света научните проекти носят не само пари за изследвания, но и доходи на техните автори, при това - много пъти по-високи от смешните суми в нашия мизерен фонд с неговите 18 млн. лв. общо на година. 
Отгоре на всичко в проекта за правилник на фонда е записано, че и парите за докторанти ще се изчисляват по "нормативни ставки", определени от МОН и от месечните отчети за свършена работа по проекта в рамките на работното време(!). Никакви такива "ставки" в МОН не съществуват. Докато министерството ги измисли, дори мизерните възнаграждения за младите ще се бавят с месеци.
 
Ще свърши ли безвремието

което продължава с години във фонд "Научни изследвания" след злополучната сесия в края на 2012 г., когато тогавашните шефове в МОН раздадоха незаконно на приятелски фирми близо 8 млн. лв. Правилникът на фонда е приет през 2004 г. и бе променен през 2014 г. заради скандала с опорочения конкурс от 2012 г. Като изключим нонсенса със заплащането обаче, проектът за нов правилник сега дава надежда, че нещо може да мръдне в правилната посока. Проектът е доста подробен (43 стр.), разписва стриктно всички процедури в работата на фонда и на неговите органи, слага ред в досегашния хаос и предвижда за пръв път публично огласяване на кандидатстващите и на одобрените проекти, на решенията по тях, на сумите, отчетите по етапи и оценяването им.       
Най-доброто в проекта е, че разпоредбите на правилника затягат кранчето за изтичане на пари от фонда. Големият порок в конкурсите досега бе, че в тях се допускаха фирми и НПО-та, често регистрирани на домашни адреси, които нямат научен капацитет и ресурс, но наемат за даден проект екип от учени от вузовете и БАН - парите прибират фирмите, които на учените плащат де факто "на частно". Макар че в проекта на новия правилник няма изрична забрана за подобни далавери, в него е записано, че Изпълнителният съвет може да запише в методиката за кандидатстване изискването кандидатът да декларира ресурсите на базовата организация. Разбира се, това "може", трябва да отпадне и огласяването на научните ресурси на кандидата да е задължително, за да пресече реално появата на хитреци, "усвояващи" пари, без да имат капацитет.      
В рамките на вестникарска страница няма как да се изредят подробните изисквания на новия правилник по отношение на кандидатстването, на екипите, одобряването, отчитането на етапите. Слага се ред и за оценителите и рецензентите, като е посочено по колко рецензии може да прави всеки от тях, за да не се повтарят абсурдите от предишни години, когато един човек даваше оценка на 80 проекта например. Интересно е, че шефът на кандидатстващия научен колектив ще има право да посочи до двама оценители, които да НЕ участват при оценяването на проекта. Иначе досегашната структура на фонда се запазва - за оценяването на проектите се създават временни научни комисии, а за контрола за изпълнението на финансираните проекти - постоянни комисии.
Много добра идея в правилника е, че нормативно се въвеждат оценки за резултатите от изпълнението на етапите на проектите и при приключването им - "много добра", "добра", "задоволителна" и "незадоволителна". Авторите на проекти, получили най-висока оценка, ще бъдат отличавани, докато при "задоволителна" парите ще се намаляват, а при "незадоволителна" проектът и финансирането ще бъдат прекратявани. Така най-сетне ще се вижда имат ли финансираните от фонда проекти реален резултат и какъв е той.
Макар проектът да е за правилник, в него има и неправилни неща, които обаче произтичат от несъмнено

лошия Закон за насърчаване на научните изследвания

(ЗННИ), приет през 2003 г., който регламентира фонда "Научни изследвания". Записано е например, че председателят на Изпълнителния съвет на фонда може да има само един двегодишен мандат, което е непонятно при масовата практика допустимите мандати да са два. Неразбираемо е защо, ако начело на ИС стои добър и можещ учен, той може да го ръководи само две години. В самия закон не е казано почти нищо за функциите на Изпълнителния съвет и на управителя на фонда, нито за ценза му, но новият правилник кой знае защо запазва порочното двувластие, създадено с досегашния правилник. Оставено е положението, че фондът се представлява от управителя (назначаван от министъра за три години), а не от председателя на Изпълнителния съвет, състоящ се от учени, което би било нормалното за структура с научни функции. Още повече, че съставът на Изпълнителния съвет с новия правилник се увеличава на 11 човека при 9 досега. Но именно на управителя, който е административна фигура, отново се възлагат функции, близки до науката, за които той може и да няма квалификация - например да пише годишната програма на фонда, анализа и отчета му. Помним забележката на Сметната палата, че при доскорошния управител Николай Христов писането на отчета за това какво е свършил фондът на МОН по абсурден начин е възлагано на външен изпълнител(!).
В НС всеки момент предстои второ четене на поправки в ЗННИ, внесени от депутата от ПФ Милен Михов. Според изменението на закона управителят на фонда няма да се назначава от министъра, а ще се избира от Изпълнителния съвет. Ако тази правилна поправка бъде приета, очевидно ще се наложи нова промяна в правилника на фонда, но това може да се използва, за да се прередактират функциите на управителя при новия му статут, като част от досегашните му дейности резонно се прехвърлят към Изпълнителния съвет и неговия председател.
Остава в новия правилник и известна неяснота за смисъла на фонд "Научни изследвания". В европейските страни такива държавни фондове се създават за финансиране на проекти във фундаменталната наука и максимум на изследвания с евентуален излаз към приложни резултати. Внедряването обаче на научни резултати и продукти в икономиката и в индустрията особено се поема от фондове, насочени към приложни изследвания с пряк резултат за практиката - какъвто е и у нас съществуващият фонд за иновации към икономическото министерство. Най-честа практика е завършили проекти от научния фонд, чиито резултати може да се приложат в практиката след съответно доработване, да се прехвърлят към иновационен фонд. Това би трябвало да стане и у нас, за да имаме нормален цикъл наука-внедряване-производство. А не от науката да се иска внедряване, което не й е работа. Но и в новия правилник на фонда на МОН са се промъкнали приложни изследвания и "разработки на търговски използваеми прототипи на индустриални продукти". Такива разработки никъде по света не се финансират от научните фондове. За такива проекти  държавата дава 50% от парите, а останалата половина се инвестира от фирма. Това е работа на иновационен фонд. Включването му в правилника на научния фонд създава подозрението, че няма да бъдат изгонени от него фирмите и различните сдружения. Проблемите на фонда в МОН в последните години дойдоха именно от това смесване и неразбиране по същество.    
Към новия правилник на научния фонд е включено и приложение с подробни формули за това как се изчисляват научните приноси, изискуеми от кандидатстващите по проекти учени, вкл. публикации в рецензирани списания с т.нар. импакт фактор. Научните приноси на работещите във вузовете се включват като показател и в рейтинговата система на висшите училища и според замисъла на МОН ще са сред определящите елементи при финансирането на университетите за качество. При това положение напомням нещо, за което ДУМА неведнъж настоява - редно е членовете на управляващия екип на МОН, министърът и заместниците му, както и шефовете в научния фонд да оповестят публично личните си научни приноси според утвърдените наукометрични данни. Не е нормално тези данни да са публични при кандидатите за ректори например, всеки от които ще управлява едно висше училище, а за хората, които управляват цялото образование и наука, да остават скрити.           


Призив
Шефовете в МОН да обявят публично своя импакт фактор за научни статии и цитати, както ги обявява всеки кандидат за ректор