Седми Нобелов лауреат защитава БАН

Нобеловият лауреат Ричърд Робъртс, получил висшия световен приз за физиология и медицина през 1993 г., е седмият нобелист, който издигна глас в защита на БАН. Това е ученият, който организира международна кампания на учени в защита на българските медсестри в Либия от варварството на либийските власти.
Преди новогодишните празници Робъртс се включи под номер 7011 в международната петиция на учени от водещи научни институции и университети от 86 страни в света срещу разформироването на БАН и срещу тенденциозно орязаните бюджетни средства за академията, които не покриват заплатите на изследователите в нея за два месеца през 2010 и 2011 г. Петицията в интернет - www.science.nauka2010.com, e инициирана от Гражданското движение за защита на науката и образованието в България, обединяващо учени от БАН и Софийския университет "Св. Кл. Охридски". В нея се протестира срещу финансовото задушаване на двете водещи в научните изследвания български институции, както и срещу намеренията за отнемане на автономията и ликвидирането на БАН като Национален научен център с подчиняването на академичните изследователски институти на чиновническо-бюрократичния апарат на МОМН и други министерства. Останалите шест нобелисти, подписали петицията, са в областта на физиката, а сред световните имена на математици в подписката има и петима лауреати на най-престижната световна награда по математика - Филдсова награда.
През ноември 2006 г. Робъртс, подкрепен от 113 Нобелови лауреати, написа Отворено писмо до Муамар Кадафи с настояване съдът в Либия да допусне до разглеждане научните изследвания, доказващи, че инфекцията от СПИН се е появила преди пристигането в болницата на българските медсестри. Тогава Робъртс в своя статия цитира думите на нобелиста физик Фредерик-Жолио Кюри, отправени към ген. Де Гол: "Г-н президент, вие имате алтернативата да оглавите държава със силна наука или държава, която не е независима!" Тези дума са в сила и в ситуацията на днешна България, подчертаха организаторите на петицията.
Те питат: "Колко Нобелови лауреати трябва да подкрепят протеста на българските учени, за да разберат днешните български управляващи, че некомпетентната, безотговорна и арогантна политика на министрите Дянков и Игнатов дискредитира тях и България пред световната общественост. Пореден скандал "Румяна Желева", но вече в световни размери - това ли трябва да се случи?!"

Руснаците в България

Справочната книга "Русские в Болгарии" е резултат от проект на Централната библиотека на БАН за изграждане на база данни, посветена на руската емиграция и диаспора в България в периода след Освободителната война 1877-1878 г.
Проектът се разработва от 2005 г., а от 2008 г. има финансовата подкрепа на фонд "Русский мир" (Москва). Юбилейният справочен алманах "Русские в Болгарии" е издаден през 2010-а в печатен вариант, има го и на интернет страницата (rusmir.cl.bas.bg). Той е разделен на три части, като първата обхваща над 700 био-библиографски персоналии на лица, родени в Русия и живели повече от 3 години в България. Втората част е "Хроника на културната и литературната дейност на руската емиграция от 1919 до 1940 г." В третия раздел са представени с описания и снимки над 130 паметника на руските военни чинове, загинали за свободата на България. Изданието е допълнено с общ показалец на имената и географски индекс.
Авторският колектив е Даниела Атанасова, Никола Казански, Петър Първанов и Галина Петкова. Главен редактор на изданието е Динчо Кръстев. При предстаянето на книгата бе показана една от най-ценните книги от фонда на Централната библиотека на БАН - уникалното издание "Византийские эмали. Собрание А.В. Звенигородского. История и памятники византийской эмали (1892)". То е подарено на БАН от автора - световноизвестния византолог акад. Никодим Кондаков, който през 1919-1923 г. живее в България, където е професор в СУ и чуждестранен член на БАН.

"Умни прозорци" пестят енергия

Игра със светлината, преминаваща през не съвсем обкновено стъкло, може да помогне на шофьорите да избегнат заслепяващото слънце в очите, когато са на път, без да ползват неудобните сенници над предното стъкло. Научният продукт, създаден в Централната лаборатория по слънчева енергия и нови енергийни източници при БАН, носи интригуващото техническо название "умен прозорец" ("Smart windows"). Технологията, съдадена от екип на проф. Костадинка Гешева, представлява нанасяне върху стъкло на тънкослойни оптични покрития, с което се постига т.нар. електрохромен ефект - изменение на оптическото пропускане при подадено напрежение. Слоят се оцветява в приятно син цвят, а ако се обърне полярността на напрежението, той изсветлява, възвръща първоначалната си прозрачност. Така шофьорът може сам да затъмни стъклото си при силна слънчева светлина, като подаде напрежение от акумулатора, и да го върне в "нормален" вид, когато пожелае.
Такива стъкла вече се използват в автомобилостроенето в САЩ - "Дженерал мотърс" произвежда серии леки амвтомобили с електрохромни прозорци. В момента обаче цената на "умните процорци" е 800 долара на квадратен метър, докато нашите учени търсят варианти при своята разработка да намалят цената до около 150 долара, което би позволило масова употреба на "умни стъкла".
Освен в автомобилостроенето, потъмняващи стъкла се използват и в стъклопакетите на дограмите при строителството на т.нар. нискоенергийни сгради, за чието отопляне през зимата и охлаждане през лятото е необходима по-малко енергия от обикновено. Прозорците се оцветяват в приятно синьо и позволяват според климатичните условия да се пести енергия в помещенията. 

Лазер открива рак на гърдата

Може ли да се открие ракът на гърдата в най-ранен стадий, когато на практика все още няма никакви симптоми на заболяването? Може, доказаха учените от екипа на ст.н.с. Лъчезар Аврамов от Института по електроника при БАН. Те изследват взаимодействието на инфрачервено лазерно излъчване с биологичните тъкани. Казано с думи прости - мамографско изследване с лазер може да установи наличието дори на микроскопични патологични образувания в тъканите на млечната жлеза. 
Ракът на гърдата е на първо място по разпространение на онкологичните заболявания в света. У нас всяка година от това заболяване  умират около 1000 жени, при всяка осма жена има риск от рак на млечната жлеза. При ранно откриване на рака обаче лекарите спасяват живота на 90-95 на сто от жените. Новият диагностичен метод за обследване, създаден в БАН, е безвреден и много лесен като манипулация. Целта на разработката е да бъде създаден лек преносим лазерен уред за оптична томография и профилактика на рака. Той може да бъде използван за многократни изследвания без никакви вредни въздействия. Подобен уред за ранна диагностика на рак на кожата екипът на Лъчезар Аврамов създаде преди около две години. До момента новият проект е финансиран от "Сименс", от "Оптела" ООД и Националния иновационен фонд. В Европейското патентно ведомство са приети за регистрация два европатента - на метода и на апаратурата, разноските за които ще бъдат платени от "Сименс". 

Филиал на френския институт "Пастьор" в БАН обучава млади учени заедно със СУ

Институтът по микробиология (ИМ) "Стефан Ангелов" при БАН от няколко години е филиал на знаменития френски институт "Пастьор", известен със създаването на повечето от европейските ваксини. Директорът на ИМ акад. Ангел Гълъбов е член на УС на съдружието "Пастьор", отговарящ за 6-те европейски института на този световен научен център. ИМ сега е базова организация на проект, финансиран от Европейския социален фонд по ОП "Развитие на човешките ресурси". Проектът се реализира успешно в партньорство с Катедрата по обща и промишлена микробиология при Биологическия факултет на СУ. Цел на проекта е ефективното обучение на докторанти и подпомагането на млади учени след докторска защита за реализацията им в приоритетни области на микробиологията.
От основаването му през 1947 г. и до днес основните стратегически задачи на института са (1) изследвания по проблеми, тясно свързани със здравеопазването, изхранване на населението, селско стопанство, хранително-вкусова и фармацевтична промишленост, екология и (2) преподавателска дейност, най-важната част от която е обучението и подготовката на докторанти със солидни знания, умения и компетентност в микробиологичната наука. Катедрата-партньор от СУ освен преподавателска дейност развива и интензивна научна работа в областта на биологията на бактерии, дрожди и гъби, като продуценти на ензими, антибиотици и други биологично активни вещества.
В проекта участват 31 докторанти и млади учени. Те разработват теми, които са особено актуални в световен мащаб, от областите на протеомиката, метаболомиката, геномиката и биоинформатиката. Темите са подбрани от приоритетни направления като микробиологична диагностика на социално-значими бактериални и вирусни инфекции, контрол на храни, получаване на ценни биологично-активни вещества за медицината и хранително-вкусовата промишленост.
От особен интерес за обществото са темите, които включват създаването на бързи методи за доказване на патогенни бактерии в месо и мляко; молекулярно-биологична диагностика на лекарствено устойчивата туберкулоза и рака на шийката на матката; серологична диагностика на псевдотуберкулозата; имуноглобулинови препарати за лечение на септичен шок, нови средства за лечение на грипни инфекции. Активно се работи и върху създаването на биотехнологии за получаване на биогаз, ензими, алкалоиди, аминокиселини, пробиотици и др. с медицинско и стопанско значение. Проучва се микробното биоразнообразие в екстремни условия (български горещи извори и Антарктика) и механизмите на адаптация към тези условия. В областта на микробната екология се правят изследвания, свързани с пречистване на води и почви от химични замърсители и тежки метали. Голямо значение имат изследванията върху метаболизма на млечно-кисели бактерии и дрожди като основа за създаването на нови хранителни технологии.
В процеса на изпълнение на проекта успешно се реализира сътрудничество с водещи европейски лаборатории. Част от темите младите учени работят съвместно с водещи лаборатории от институтите "Пастьор" в Париж и Санкт Петербург (Русия); с Университета в Страсбург, с научни институти в Нант (Франция), Университета в Павия (Италия); ТУ в Дрезден (Германия), Университета в Лиеж и Института по земеделие и рибовъдство в Меле (Белгия) и др. Това позволява младите български учени да участват в престижни международни научни форуми и да работят с модерната материално-техническа база на тези центрове. Докторантите по проекта са включени активно и в обучението на студенти магистри. 
 
Велиана ХРИСТОВА
По материали на БАН