На фокус
Съдебната реформа - мъртва, преди още да е зачената
Паролата е: минимум правни норми, максимум нравственост
/ брой: 165
Странно е това момче, оглавило Министерството на правосъдието. Едва седнал на министерския стол, и веднага се зае да реформира най-консервативната част от системата на държавно управление, проявявайки при това завидна енергия. Къде ли не ходи, с кого ли не разговаря - все с тази дълбоко лелеяна надежда, че ще успее в своите, външно погледнато, добри намерения.
Предварително ще кажа, че Христо Иванов няма да успее в своите начинания. Липсват му някои безусловно необходими качества, между които основно място заема професионализъм.
Погрешно се смята, че Иванов е юрист. Обстоятелството, че е завършил Юридическия факултет, още не го прави юрист.
Юрист се става с годините
след натрупването на опит, извличан от практиката в различните области на правораздавателната дейност. (Юристът не е като математика, който е толкова по-добър, колкото е по-млад). Той самият никога не е участвал в правораздаването. Специализирал е във Fulbright/Hubert Humphrey Fellowship Program,[2] Washington College of Law, във Вашингтон, САЩ, в областта на правото на национална сигурност и процедурите по съдебни назначения в САЩ. От 2002 г. до 2006 г. е независим консултант по проекти на международни институции, програми за международна техническа помощ и частни клиенти, свързани с оценка на законодателството и утвърждаване върховенството на закона. Не е бил съдия или прокурор, бил е вписан като адвокат, но по-късно е заличен от адвокатските списъци. Защо? - Остава неясно.
Иванов очевидно не знае как функционира правосъдието, не познава неговата нервна система, няма представа кои са неговите уязвими места, които трябва да се поставят под особена закрила, за да не се срине изпълнението на поставените му отговорни задачи. Правосъдието е най-деликатната, най-чувствителната част от целия държавен апарат, поради което изисква постоянно и, ще кажа, нежно внимание. Обществото се нуждае от хляб, но не по-малко се нуждае от справедливост. Правосъдието е, което ще му осигури справедливостта, без която то ще се чувства мъртво тяло. Правосъдието е храм на нравствеността и значи и на справедливостта.
Христо Иванов не е, за съжаление, и социално изградена личност. Добре натрупаният социален опит би му позволил да види, че проблемите на съдебната система се коренят не в нейната правна уредба, а в социалните недъзи на капиталистическо общество (каквото е нашето общество).
Днес господства не моралът, а парите
"Богат е", казва, пък го не пита колко е души изгорил живи..." Пороците на господстващата обществено-икономическа система преминават във всички нейни подсистеми, включително и в подсистемата на съдебната власт. Никакви правни реформи не могат отстранят корупцията, проникнала във всички държавни органи, включително и в органите на съдебната власт. Всяка дейност в държавата се е превърнала в бизнес, т.е. източник на основни или допълнителни доходи. Направете справка в Сметната палата и ще установите, че много съдии и прокурори живеят явно не с едната заплата. Проектираното от М. Кунева Национално бюро за борба с корупцията само ще докаже безсилието си пред мощта на парите. Няма такива пречки, които парите да не могат да преодолеят, за да стигнат накрая до своя адресат. Те ще го намерят дори и в леглото му.
Вече четвърт век се радваме на демократично избрани правосъдни органи и вече четвърт век ние нямаме нито един осъден за корупция държавен мъж. Разиграват евтин театър при Слави Трифонов, шумно издигайки искането си за нова Конституция и нови закони. Но колкото са по-шумни, толкова те са по-безсъдържателни.
Кажете ми наистина - при каква Конституция главният прокурор г-н Цацаров ще се осмели да привлече към отговорност г-н Бойко Борисов за извършените от него престъпления. Както и да промените Конституцията, самият г-н Цацаров няма да се промени, което в най-голяма степен обезсмисля и промяната в Конституцията. Ако г-н Цацаров остава същият, тогава няма никакво значение, че Конституцията не е същата. Всъщност Цацаров е конституцията.
Не зная какво вие мислите, но аз смятам, че г-н Цацаров е един, общо взето, доста симпатичен човек на средна възраст. Такъв един закръгленичък, пухкав, сладкодумен, но иначе инатлив: "Няма да си подам оставката! Какво ще ми направите?" Нищо не можем да Ви направим, господин Цацаров. Ние имаме пълно съзнание за своето безсилие и за вашата безотговорност (неотговорност). Кой би могъл да ви държи сметка за това, че не видяхте нападнатия с камъни бял автобус, в който се намираха живи хора, а видяхте вдигнатата от един полицай палка в защита на народните представители. Вие си затворихте очите за безобразието, известно като "Мишо Бирата", да не говорим пък за престъпното ви бездействие по разпореденото от Б. Борисов убийство на дребния престъпник Тодор Димов - Чакъра край Харманли. А нека не питам какво стана със списъка на "Красьо Черния", в който са замесени имената на редица скъпи на сърцето Ви политици. Все въпроси, г-н Цацаров, пред които Вие няма как да не стоите в неловко мълчание.
Продължавам да искам да знам какъв трябва да е законът за съдебната власт, за да е невъзможно онова скандално, невероятно, непознато досега в практиката на съдилищата решение на Върховния касационен съд, който отмени постановената спрямо Цветан Цветанов присъда на апелативния съд под предлог, че било нарушено правото му на "безпристрастен съд". Лекотата, с която тези хора пишат абсурдните си решения, показва, че те ни смятат за идиоти, съвършено неспособни на собствени преценки. Кажете ми как е възможно външен човек да прецени дали друг човек се отнася към някого пристрастно или безпристрастно. Та пристрастието (безпристрастието) е вътрешно чувство, което по дефиниция остава непознато за целия околен свят. Същите тези "съдии" могат утре да решат, че и следващото решение на апелативния съд ще е постановено също от пристрастен съд и така... до края на света. Решението на ВКС е цинична гавра с правосъдието, която съвсем не потресе ония от Висшия съдебен съвет.
Те кротко дремят
Продължавам да питам. Какъв трябва да е законът, за да е невъзможно съдията М. Тодорова, която за четири години не е успяла да напише мотивите по едно свое дело, да постанови оправдателна присъда за ония, които оскверниха партизанския паметник пред централата на БСП. "Целта на извършителите на акцията е била да изразят политическа позиция", пише в мотивите си магистратката. Не зная обаче какво би казала г-жа магистратката, ако отида и напиша на входната й врата онова, което мисля за нея. Решението на Тодорова бе по същество политически акт, насочен изцяло срещу антифашистката кауза в България и косвена подкрепа за профашистките организации у нас, които за съжаление все повече набират сили.
Искам най-после да зная с какъв закон ще се изключи възможността политиците - пряко или косвено - да влияят върху решенията на правосъдните органи, след като в най-голяма степен зависят от тях. В едно свое интервю Цветан Цветанов открито заяви: "Всеки ден си комуникирам с много съдии и те ме подкрепят." Но какво толкова има да си говори със съдиите един представител на изпълнителната власт, за да е необходимо всеки ден да "комуникира" с тях. Очевидно, "комуникирайки" със съдиите, Цветанов иска да им припомни кой държи юздите им.
Тук съм, тук съм!
Накрая се виждам принуден да кажа, че г-н Христо Иванов няма да успее в своите добри намерения и защото му липсва необходимата политическа нравственост. Не смятам, че той самият е лишен от нравственост. Но той се намира под влиянието на несъмнено безнравствени хора, които непрекъснато ще подкопават неговата политика. Влязъл в съдружие с такива особи като Георги Близнашки и Бойко Борисов, Христо Иванов няма да може да стигне далеч. Събрал се с такива хора, той няма как да не стане - в една или друга степен - като тях. Отдавна са го казали: с каквито се събереш, такъв ставаш.
Ако иска все пак да подобри в някаква степен функциите на съдебната власт, Христо Иванов трябва да престане да прави безсмислени пъзели от правни норми, а да се заеме с изграждането на кадровия състав на съда и прокуратурата. Проблемите на съдебната система, г-н Иванов, са преди всичко кадрови. Създайте специални школи за обучение на започващите работа в правораздавателните органи млади юристи, внушете им чувството за неподкупност, за безусловна преданост към справедливостта, която всъщност определя и смисъла на правосъдната система. Паролата е: минимум правни норми, максимум нравственост.
Във всички случаи трябва да се сложи край на цялата тази разигравана пред очите ни пантомима, която е толкова смешна, че на човек му става дори малко страшно. Това е някакъв театър на абсурдите, един свят на алогичното, което може да ни поднесе какви ли не изненади.