Примерът на Павлик Морозов
/ брой: 26
Като Раймонда Диен се хвърли БСП да защитава агентите-дипломати с досиета, отсече в национален ефир подвизаващият се като министър на външните работи Николай Младенов, наричан все по-често еничар на тази власт. Не че го питаха точно за това. Но тази тема той не я подминава никога. Тя е гордостта, радостта, удовлетвореното му его на победител. И в парламента в петък той със свещенна ярост се нахвърли връз "черния" социализъм - таз мрачна епоха. Епохата на възхода на собственото му семейство.
Не е нужно да бъде припомнян смисълът на въпросния закон за разкриването на досиетата - прекратяването на търговията с информация от нечистоплътни лица. Но е страшно важно да не забравяме, че от инструмент на политическа целесъобразност този акт се превърна в инструмент на саморазправа с хора, служили на и за страната си. Пък и кой ли уважава държава, която не само хули, но и предава, че и продава своите? Макар че простичко ясно е - не се гордеем, а продължаваме да навикваме публично с пълен глас у нас и по света своите разведки. Поставяме под въпрос самото съществуване на разузнаването, чиито достойни професионалисти, поради капацитета и заради опита си, за добро или не съвсем, допринесоха за членството ни не само в ЕС, но и в НАТО. А за статута на разузнаването днес властта се представя за "силно загрижена", просто за да овладее службите, естествено...
Надявам се, и най-чувствителните български политици ще си признаят - те не се оказаха на нивото на изискванията на новото ни време. Всяка държава пази ревниво секретите си, все едно кога са придобити - преди 9 септември, преди 10 ноември или онзи ден например, и само България обрича на провал всички бъдещи действия на разузнавателната ни служба. А реваншизмът към опита и знанията на "старите" просто е за да бъдат нагласени свои хора в една от най-важните за всяка страна, най-отговорна обществена и държавна сфера - дипломацията.
Та за Раймонда Диен. Силно се съмнявам министърът Младенов да знае коя точно е тя (между другото, много красиво навремето си момиче) - френска общественичка, член на Френската компартия, легнала на релсите през 1950 г. пред пълен с танкове и оръжия влак, за да ги спре и да не стигнат до целта си - да убиват. С единствените думи, казани на тези релси: "Няма да съм палач, мразя войните!"
За нашите новопокръстени властници повече подхожда обаче "примерът" на Павлик Морозов, дете, предало баща си, само и единствено за да се хареса на властта. Не във Франция, а в СССР през 1931 г.
А иначе никоя власт по света не уважава предателите, задокеанската - също. Ползва ги и ги захвърля. Примери бол.