При Враца откриха мъж на 8000 години

Останки на мъж на възраст около 8000 години откри археологическият екип на Георги Ганецовски от Регионалния исторически музей във Враца. Антропологическият анализ е показал, че човекът е бил на около 35 години и е открит в четвъртия поред гроб, който експедицията разкрива от 2002 г. насам.
Ранноенеолитното селище е до с. Оходен в местността Валога, на около 25 км северно от Враца. То е датирано към началото на VI хилядолетие пр.Хр. Новоразкритият гроб се намира на около 6 м от култовото съоръжение, където през 2004 г. археолозите намериха скелет на жена. Всъщност досега разкритите гробове са четири, като първите три бяха на жени - на момиченце на 5 години, девойка на 15 и на жена, която е била погребана на вързаст около 25-30 години, разказа Георги Ганецовски за ДУМА. Археолозите са решили да дават имена на намерените древни предци на населението по тези земи. Самото откриване на толкова древни представители на цивилизацията, познаваща земеделието и промишлените занаяти, е със световно значение. Новият човешки индивид получи името Христо, вероятно защото е близък до Христовата възраст.
Тъй като става дума за много ранен период - началото на новокаменната епоха, не можем да говорим за оформянето на некрополи, отговори на въпрос на ДУМА Георги Ганецовски. Некрополите са се появили няколко столетия по-късно, уточни той. Става дума за раннонеолитно селище, чиито обитатели са били погребвани в пределите на самото селище. По онова време почитанието към рода е било много силно. По думите му обаче има нещо, което отличава обекта при с. Оходен от подобни ранни селища - погребенията все пак са били обособени в сакрален сектор на селището, в североизточната му част. 
Скелетът е намерен в овална гробна яма в поза полухокер по гръб с глава на север и сгънати наляво долни крайници. Лявата ръка е изпъната до тялото, а дясната е поставена върху слабините. Черепът е запазен в много добро състояние. Обърнат е наляво към слънчевия изгрев, описват в музея. За пръв път от 2002 г. насам до Христо са открити и гробни дарове. При женските гробове скелетите са намерени, посипани само с култови натрошени съдове, част от обредите на древните, според чиито вярвания натрошените съдове символизират разчленяването на тялото след смъртта. В гроба на Христо обаче са били намерени и цял керамичен съд, обърнат с дъното нагоре, и дълъг кремъчен нож. Керамичният съд доказва, че мъжкият гроб се отнася към по-ранната "монохромна фаза" на новокаменната епоха (началото на VI хил. пр.Хр). Аналогия на подобни погребения има по поречието на р. Морава и затова сега можем да проследим заселването на териториите между р. Дунав и Стара планина, което е станало много по-рано, отколкото се смяташе досега, коментира Ганецовски. Самият той е специалист по праистория.         
Гробната яма е опакована в гипсово корито и преместена в музея във Враца, без да се наруши цялостта на скелета. Освен това антропологичните анализи са показали, че мъжът принадлежи към европеидния тип индивиди, докато Тодорка например е представителка на средиземноморския антропологичен тип. От това различие пък можем да съдим, че в тази ранна епоха представители на население от различни територии вече са общували активно, а не са живели в затворени обшества, както се смяташе, обяснява археологът.
В праисторическото селище са открити и останките на две жилищни постройки, датирани съответно към двете последователно съществували селища на това място в края на VII началото на VI хил. пр.Хр. Особен интерес предизвиква малка медна стопилка. Тя доказва, че първите земеделци започват да добиват мед близо 1000 години по-рано от времето, което се приемаше досега в науката. Според Ганецовски оттук нататък проучването ще става все по-интересно.
В момента екипът проучва праисторическо селище при с. Борован, което принадлежи към същата земеделска цивилизация като това при Оходен, но е малко по-късно - от времето на разцвета й.