Нови книги
Прелиствам времето...
/ брой: 136
Георги Н. НИКОЛОВ
Това е заглавието на най-новия засега лиричен сборник на Петър Андасаров, изграден от няколко взаимно допълващи се части: "А аз от злото оцелях", едноименната "Прелиствам времето", "Музика в бяло", "Отминавани стихотворения - непубликувани в книга". Той е дело на изд. "Захарий Стоянов", С., 2021 г., и в предговора си към него Иван Гранитски отбелязва: "Поезията на този чувствителен творец съдържа и тъгата, и драмата, и катастрофичния ужас на нашата епоха, но в същото време тя излъчва любов, състрадание, всеопрощаваща меланхолия. И като че ли всичко потъва в своеобразната мъгла на нежността, на спомена от лелеяното детство, което е не само индивидуалното детство, а и времето, в което обществото все още е било невинно, неопорочено, неосквернено от ужасите на зрялото съзнание..."
И наистина - по страниците на книгата Петър Андасаров си дава среща с различните щрихи на времето. С неговия подреден и неподредим хаос в човешките пролет, лято и есен и с предчувствието на очаквания финал, към който сме се запътили всички ние. Именно в него, в противоречивата цветна палитра на многоликия делник откриваме и себе си. Търсим смисъла на съществуването си тук, на земята, и разсъждаваме какво да оставим след себе си и с какво добро да бъдем запомнени. По страниците среща си дават градът и селското детство, отминало безвъзвратно назад, но без да бъде забравено и загърбено. В него се срещат милите образи на най-близки люде, съпътстващи личността в предречените й перипетии, върхове и тегоби, които ще преодолява. Те вдъхват и в поета оная нравствена сила, с която крачи под слънцето на дните.
"Прелиствам времето" е своеобразна изповед на поета и човека Андасаров за безсмъртните морални категории, съпътстващи неговата битност: за възвишеното и негативното; за доброто и злото, за любовта. За мястото на отделния човек в хорския безброй и за самотата, която чука на вратата ни в труден за нас момент. Брилянтната метафоричност в стиховете му ги превръща в цветни послания; в споделени откровения за стойностното и мимолетното; за значимото и безсмъртното, съпоставено и противопоставено на сивия делничен миг, отлитащи в сивотата на миналото време. Над всичко и всички, сякаш олтар за изповед и за тиха надежда, че ще ни има още малко сред човеците, е природата. Дар ни от Създателя, за да можем, сравнявайки се с нея, да бъдем мъничко смирени. Да бъдем всеотдайни, да се раздаваме на околните, заслужаващи частичка от личното ни щастие. Да открием собствения си път през енигматиката на съдбата и да го извървим щастливи, влюбени, борбени и красиви. Защото щастие без красота не може да съществува, а самата красота е правото да правиш добрини. Да обичаш без остатък, за да бъдеш обичан безкрай. Да можеш без свян да надникнеш в детските очи и топло да стиснеш протегнатата към тебе ръка на себеподобните... Много са темите в книгата и много въпросите, на които можем да дадем отговор от позицията на собствената си нравствена нагласа.