Празникът на раждането, или как го отбелязват по света

Празнуването на рождения ден е традиция, чиито корени отвеждат в далечното минало, във времената на езическите вярвания. В древността се смятало, че именно на датата, когато се е появил на белия свят, човекът става най-уязвим и особено беззащитен пред злите духове, които се опитват да му навредят и дори могат да откраднат душата му. За да се предпази рожденикът, с него се е събирала цялата рода и приятелите му, създавайки по този начин положителна енергия, която да го защити от негативните сили с добрите пожелания и подаръци. А празничната торта със свещи и намислянето на желание може да се приемат за своеобразен олтар в чест на езическите богове.


Исторически данни сочат, че древните египтяни са първите, които започват да празнуват рожден ден, като преди това на тази дата не се отдава голямо значение. По-късно традицията стига и до други народи. Правото да се отбелязва датата на раждането обаче принадлежи само на фараоните, царете и техните наследници, но само от мъжки пол. Денят, в който на бял свят се пръква момиче, дори не се записва. Но след определено време и жените се присъединяват към престижния обичай за вдигане на тежки празненства по случай рождения ден. Първата представителка на нежния пол, възползвала се от тази привилегия, е царица Клеопатра II, живяла през II век до н.е.
Тъй като доста време хората не използвали календари, не е имало как да отбелязват и рожден ден. А и животът на някои отделни индивиди не се е ценяло толкова високо, че в негова чест да се устройва празник. С разпространението на християнството тази традиция е почти забравена. В някои религии земният път на човека се приема като нещо грешно, затова не се смята за необходимо да се празнува и рожденият му ден. Пренебрежението към този празник се засилва и от негативното отношение към езическите традиции.
Едва към XII вeк църковните служители започват да записват датите на раждането на енориашите, както и на тяхното покръстване. И хората започват да отбелязват тези дни като празник. В началото подобна привилегия е дадена само на аристокрацията и богаташите, но постепенно традицията се разпространява и сред обикновените хора, вкючително сред жените и децата.
Една от първите страни, проявила демократичност в това отношение още през ХIII век, е Германия. До ден днешен там за рожденика още от сутринта се приготвя празнична пита (или торта), която се украсява със свещи. Броят им съответства на годините на рожденика, но има и една допълнителна. Свещите горят през целия ден, като внимателно се следи тези, чийто огън е готов да загасне, навреме да се подменят с нови. И само след празничната вечеря виновникът за тържеството има право да ги духне, като предварително си намисли желание.
По-късно примерът на Германия е последван и от други европейски държави. И в съвременния свят всеки народ има свои обичаи, свързани с отбелязването на рождения ден. Любопитен факт е, че се наблюдават доста съществени разлики в отношението на някои народи към празнуването на тази дата.
В Русия например рожденият ден не само че се отбелязва по много тържествен начин, но е и един от най-любимите дни в годината. Малко известно е, че преди XIX век той не се празнува, като по-голямо внимание се обръща на името на човека. Именно този ден, определен от църковния календар, хората отбелязват с голям замах. Гостите се посрещат със специални обредни хлябове, а в чест на именяка се изпълняват любимите му песни. Едва през ХХ столетие по подобен начин започва да се чества и рожденият ден.
Голяма част от населението на доста европейски страни и до днес се отнасят към датата, на която са се появили на белия свят, едва ли не равнодушно, пренебрежително и апатично. Тези хора обикновено не обичат да честват рождения си ден по никакъв начин, дори изпитват страдание и предпочитат приятелите и колегите им дори да не знаят за него.
Великобритания обаче все още пази някои традиции, свързани с датата на раждането. Гостите биват отрано известявани за отбелязването на събитието - цели два месеца преди самия ден. Ако поканата пристигне по-късно от този срок, гостът има правото да откаже да присъства на тържеството, като предпочете по-отрано планирани събития. На самия празник е прието да се правят предсказания за съдбата на рожденика. А на трапезата - в някое определено ястие (най-често това е тортата), някой от гостите може да открие монета - символ на бъдещото богатство. Всички жители на Англия, доживели до 80, 90 или 100 години, получават поздравително писмо лично от самата кралица.
В Дания с голям трепет се отнясят към деня на раждането на дете. Тогава щастливите родители окачват на прозорците на дома си знаме, като по този начин съобщават на съседите и минувачите за радостното събитие в семейството си.
В Холандия всяко дете, празнуващо рожден ден, получава от учителя си ярка хартиена шапка. Задължително е да почерпи съучениците си с най-различни лакомства, а столът на виновника на тържеството се украсява с разноцветни ленти, цветя и балони. С особен замах холандците отбелязват така наречените коронни години от живота си: 5-ата, 10-ата, 15-ата, 20-ата и 21-вата.
В страните на Латинска Америка също много тържествено се празнува 15-ият рожден ден на момичето в семейството. Тогава девойчето танцува първия си валс - в началото с баща си, а после с младите си приятели, кандидати за сърцето й.
В някои държави именно навършвайки 15, тийнейджърките получават правото за сефте да се пременят с обувки на високи токчета. Подобна традиция съществува и в САЩ, само че там момичетата отбелязват по много специален начин sweet sixteen - сладката 16-годишнина.
Рожденият ден е почитан празник и в Гвиана. Там виновникът на събитието се облича в екстравагантен костюм, с който и посреща гостите си. Най-важното ястие на тържествената трапеза е кокошка, приготвена с ориз.
Кубинците също обичат да отбелязват рождените си дни. Тогава всичко трябва да е в изобилие - и гостите (като не е задължително те да са много близки на празнуващия), богато подредена маса, силна музика и хубави дрехи.
Повечето жители на мюсюлмански държави празнуват датата на раждането си доста рядко. Може да се каже, че арабите нямат обичай да организират големи тържества по повод появата си на бял свят. Коранът обаче не забранява отбелязването на този ден, затова някои мъже събират приятелите в двора на къщата си и ги гощават с традиционни ястия от източната кухня.
В Канада пък върхът на носа на рожденика се намазва с масло, за да се хързулнат по този начин всички несполуки от живота му. А в Англия е прието празнуващият да се подхвърля във въздуха толкова пъти, на колкото години става, плюс още веднъж - за късмет. Подобен обичай съществува още в Ирландия и Израел.
Африканските рождени дни пък не се отбелязват всяка година. В племето гала тържествата по този повод се организират веднъж на 8 години, а при народа кукуйю дори по-рядко - през 13 лета, като обаче е задължително празнуващият да засади смокиново дърво. Специалистите обясняват редките чествания с факта, че в някои части на континента народите все още нямат понятие за време, не използват календар, а сезоните практически не се сменят.
В Северна Африка пък е прието рожденият ден да се празнува само два пъти през живота - веднъж при появата на човека на бял свят и когато достигне възрастта на пророка Мохамед (52 години).
Но може би едни от най-ощетените хора по отношение на отбелязването датата на раждането живеят в Япония. Там изобщо не е прието рожденият ден да се празнува по какъвто и да било начин. Честити се само на родителите, които се поздравяват с годишнината от извършения от тях подвиг - появата на отрочето им. Децата все пак празнуват рожден ден, когато навършат 3, 5 или 7 години. Тържеството се нарича Сити-го-сан, отбелязва се в определени дни, едно е за всички деца и може изобщо да не съвпадне с истинската, лична дата на раждане. Подаръци в Япония е прието да се поднасят само когато човекът навършва 60, 70, 79, 88 и 99 години.
Така или иначе, рожденият ден е нещо особено за хората. Датата на появата на бял свят бележи нов етап в живота. И как точно ще бъде отбелязан този празник, по какъв начин, с кого, дали ще се спазят определени традиции или обичаи, характерни за страната, в която живее, е изключително право и личен избор на всеки.


Ивановците купонясват над 40 пъти

При някои народи именните дни се честват по-тържествено от рождените, при други пък такъв празник изобщо не съществува в календара. При православните християни той има религиозен произход, като дори се нарича Денят на Ангела, както и да се казва именякът.
Не са редки случаите, когато детето идва на бял свят с името си - ражда се на определена дата, известна като Гергьовден, Цветница, Архангел Михаил и много други. Тогава родителите биват улеснени и кръщават детето си на светията, други обаче предпочитат да го нарекат, както са си намислили предварително, въпреки особената дата. Когато детето се кръщава на някой, това означава, че при всяка трудна ситуация може да се обърне към покровителя си за помощ.
Повечето хора празнуват именния си ден веднъж годишно - какъвто е днешният 17 септември. Освен Вяра, Надежда и Любов за здраве ще почерпят и жените с името София. Други хора пък имат повод да купонясват доста по-често. Ивановците например според църковния календар може да празнуват над 40 пъти в рамките на 12 месеца. Специалистите обаче съветват в подобни случаи да се отбелязва като имен ден този, който е най-близо до рождения.
Имената съпровождат хората от появата им на бял свят та през целия живот, смятат се за част от човешката същност. Всяко носи определено значение, характерно само за него, то не е обикновена дума или празен звук. Затова към избора на име трябва да се подхожда изключително внимателно.