Поморие, моя Венеция
/ брой: 191
"На двайсет километра от Бургас
сияеше едно градче пред нас,
едно градче със себе си заето -
Поморие се казваше градчето..."
Едва ли има някой българин над 40-годишна възраст, който да не знае прочутия шлагер на Стефка Берова и Йордан Марчинков. Градчето в последните години е толкова презастроено и пренаселено, че текстът на песента, в който се разказва за "улички домашни, под слънчев смях и под смокини прашни", въобще не звучи актуално.
В Поморие, а и не само там по Черноморието, се изляха стотици милиони в хаотично и грандоманско строителство, което по никакъв начин не отговаря на инфраструктурата - улична, водоснабдителна, канализационна, почти за всичко, което се сетите. За никого не е тайна, че този район има огромни проблеми и със замърсяването на крайбрежните води.
И добре, че до голяма степен еврофондовете успяха да позакърпят положението в тези райони, защото нещата почти бяха стигнали до катастрофични мащаби.
Въпреки огромните инвестиции обаче, включително и в многомилионните проекти за т.нар. водни цикли, при всеки по-силен дъжд тези градчета остават под вода, а улиците се превръщат в пълноводни канали, на които могат да завидят и Венеция, и Амстердам, и Копенхаген.
Поморие, в което само преди няколко години бяха наляти над 96 млн. лева за воден цикъл по ОП "Околна среда", се превърна в поредния символ на това престъпно безхаберие. Наводнени домове, реки по улиците и хора, които се чудят как да спасят имуществото си - това беше картината в градчето "на двайсет километра от Бургас". Време е вече прокуратурата да спре да си бърка в носа, а да разпореди тотални проверки на всички подобни проекти, които вместо да решават огромни проблеми на хората, създават нови и нови...