По гордостта му ще го познаете
/ брой: 128
Всеки човек е затворен в себе си свят или, както би казал Кант, той е "нещо в себе си". За него можем да съдим единствено по проявите му. Още в библията е казано "По делата им ще ги познаете". Но делата са не всякога еднозначни. Това, което за едни е добро, за другите бива понякога точно обратното. Затова си мисля, че за човека можем да съдим сравнително вярно най-вече по собственото му отношение към сътвореното от него. Радост ли предизвикват у него делата му, или болка? Гордост ли изживява той заради тях, или срам? Нравственият образ на човека се обективира преди всичко чрез тъкмо тези две основни чувства: гордостта и срамът. Кажете ми от какво се гордее един човек или от какво се срамува, и аз ще ви кажа какъв е той по своята нравствена природа.
Потънах в такъв род разсъждения, когато се запознах с изявленията на г-н Бойко Борисов по повод срещите му с директора на ЦРУ Леон Панета. От тях лъхаше нескрита гордост, че шефът на най-мощното разузнавателно управление в света го бил потупал по рамото. Няма втори като мен, аз съм пръв и единствен - казваше цялото негово поведение.
Близостта с Леон Панета, тъй силно изявена, била предизвиквала, уверява ни г-н Бойко Борисов, чувството на завист у неговите противници. Не знам доколко това е вярно, но като казах завист, неочаквано си спомних онзи прочут стих от стихотворението на Маяковски за съветския паспорт: "Читайте, завидуйте, я - гражданин Съветското союза!". Както се казва, разни хора, разни зависти. Маяковски ни предлага да му завиждаме за някакъв си паспорт, а г-н Борисов ни предала да му завиждаме за приятелството му не с кого и да е, а с шефа на ЦРУ (тук се става на крака) г-н Леон Панета.
Питам се обаче дали г-н Бойко Борисов може да се смята за приятел на г-н Леон Панета и изобщо на Съединените американски щати. От гледна точка на самия г-н Борисов това не е невъзможно. Не ми се струва възможно обаче г-н Леон Панета, респ. Щатите, да смятат г-н Борисов за свой приятел. Някога се казваше, казва се и сега, че Великобритания нямала приятели, имала само интереси. Тази сентенция важи естествено не само за Великобритания, важи за всяка друга държава и особено за държава като САЩ.
Но ако не е приятел на директора на ЦРУ, какъв тогава трябва да е за него нашият премиер? Би могло да се помисли, че той е просто агент на ЦРУ, но това няма да е вярно. За агент на ЦРУ освен мускули са необходими и някои други качества. (Справка: Джеймс Бонд.) Освен това самият г-н Борисов ни увери, че агент на ЦРУ той не е. Сега нямало такава практика да се вербуват за агенти премиери, президенти и други подобни. Може, от друга страна, да се предполага, че ако би имало такава практика, тогава би било възможно той, премиерът на България, да стане агент на ЦРУ. Тук възникват някои въпроси от политико-нравствен характер.
Някога г-н Борисов е кандидатствал за работа в българската Държавна сигурност, но му били отказали - нямали му доверие. В случая обаче по-същественото е това, че той е искал да влезе в системата на Държавна сигурност, т.е. в една система, работила срещу различни други разузнавателни централи, включително и срещу ЦРУ. Какво всъщност излиза: че г-н Борисов, готов вчера да бъде агент, борещ се срещу ЦРУ, днес е готов да бъде агент на ЦРУ, борещ се срещу всички негови врагове. Възникналите политико-нравствени въпроси са, както виждаме, с повишена трудност. Но ако не е приятел, ако не е и агент на ЦРУ, какъв все пак трябва да е на ЦРУ г-н Бойко Борисов? Отговорът се налага сам по себе си: ами на ЦРУ той е просто марионетка от латиноамерикански тип! (Забрана премиери да бъдат марионетки няма.) И неговата, на г-н Борисов, гордост, гордостта от близостта му с ЦРУ е гордостта на марионетката.