Пеещата тръстика Георги Драмбозов
/ брой: 27
Попитах веднъж моя приятел Георги Драмбозов какво е закодирал народът в думата "дранбоз" и той тутакси отговори: тръстика... И не се учудих, защото безпогрешно е посланието, което е заложено в неговата природа. Автор е на 20 книги, но не броят на заглавията го издига в очите ми като доказан поет, а поетичните му сетива, от които е изтъкана цялата му същност.
Бързам да кажа, че авторът на "Кръстопът на музите" стои като жури на поетичния кастинг в нашето вече прагматично време. Перото му е написало много ритмични текстове не само на родния език, а и на руски. За доказателство показвам стихосбирката му "Северная муза", която е класически образец на песнопойка, издадена в 3000 тираж.
След обществената промяна в Източна Европа преди 30 години бях чичероне на един главен редактор на московско голямо литературно списание и го попитах какво правят техните поети при новите условия, а той ми каза: Издават си стихосбирките сами по 300 екземпляра и ги раздават помежду си... Точно това се случи и при нас. Но ето че Драмбозов, тази пееща тръстика, е написал стихове и на руски, пращайки ги към голямата поетична аудитория на славянството. Това двуезично перо е казало в "Петербургский триптих": "Мосты разводятся,/ ночь белая как сон..." Тънката стихосбирка е побрала 25 лирични песни, излетели като птици от свищовските брегове на Дунав и полетели на Север, защото само поетическите крилати слова не признават никакви граници.
На моето внимание, естествено, е и новата книга на този поет "Апология на тъгата". Тъгата е най-лиричното сетиво. Не мога да не цитирам поне една строфа:
Тъга, тъга, признателно ти се покланям! -
отвъд чертата ще те взема аз,
ти ме покръсти за лирическо познание
тук долу, под нозете на Парнас.
Тъкмо на това място - кръстопът на музите - пеещата тръстика изпява тъгата си. А какво по-красиво човешко чувство от тъгата на Поета.
Георги Драмбозов ще гостува на Файтона в клуб-кафето на НС на БСП, ул. "Позитано" 20, на 11 февруари от 18 ч.