Първи сняг в Абланица

За Данислав Атанасов, на когото всички викат Дидо, всичко в организацията на поредния ловен излет е рутина - той е председател на дружинката в Абланица към Ловешкото сдружение вече 18 години. Сутрешният сбор винаги е на едно и също място - в Ловния дом, строен с труда на ловците в началото на 70-те години. Попълване на документите, раздаване на талоните, инструктаж - все правени безброй пъти неща. И въпреки това и той, и другарите му знаят, че очарованието на лова е в това, че никога нищо не се повтаря, че всеки излет е напълно ново преживяване, и не защото слуката е по-променлива от декемврийското време в Троянския Предбалкан, а защото в гората всеки лов е ново изненадващо преживяване. Така е и за днешния ръководител на лова Пламен Христов, който прекрасно знае всяко вървище, всяко движение на прасетата и почти безмълвно при разставянето на ловците по пусиите само с жестове обяснява откъде ще се появят, определя секторите за стрелба, пожелава наслука.
Небето е снежно, по сухата шума в гората шушнат първите снежинки, когато някъде далеч избухва отривистият лай на гончетата. Не след дълго с огромни скокове преминава сърна, после - още четири, поспират се долу по склона, колкото да се насладим на грацията и красотата им, и отминават. Повече от десетилетие тук не е стреляно по тези горски обитатели, и затова по време и на двете гонки през този ден в Петковското и в Чукарите непрекъснато ги виждаме. Имам чувството, че и те вече са свикнали с олелията на груповия лов на дива свиня и не се безпокоят особено, просто напускат района, докато ловните страсти се уталожат и ловците се изтеглят от гората. Сигурно и кучетата на гоначите Атанас, Пламен, Младен и другите са наясно със специалния им статут на неприкосновени, защото не ги следват, а всеотдайно и неуморно търсят сюриите прасета.
Този ден обаче няма слука, което не помрачава общото настроение, и ловците се шегуват, че след като не сме ги случили из гората, трябва да се отбием в двора на Младен Цонев поне да ги видим - той гледа диви свине, пускат при тях младите кучета да се настървят за истинска работа. Младен е пуснал в природата две маркирани женски, ловците от съседните дружинки са предупредени, макар че кой ли би могъл да види жълтата марка на ухото в суматохата на лова...
Както се и полага, разборът на днешния ден се прави пред кръчмата на площада в Абланица, вътре дамите от местния хор празнуват рождения ден на една от тях и северняшките песни се носят към околните била, първият снежец прави света тих, бял и чист и обещава повече слука през следващия излет..