Пари за зали или за спорт
/ брой: 92
Стотици милиони се изляха в изграждането на нови зали и футболни терени в България. Не малка част от тях реално са неизползваеми, защото са вдигнати в райони, в които населението е предимно застаряващо.
Или пък т.нар. многофункционални сгради, които също са на загуба. Примери много. Скоро дори ще има още една готова такава зала - "Арена Бургас". За нея бяха инвестирани към 80 млн. лв. Въпросът е кому е нужно подобно съоръжение. След като в Източна България има нови зали в Русе и Шумен, както и Дворецът на културата и спорта във Варна.
Нямаше ли да е по-добре вместо да се хвърлят сто милиона лева за това съоръжение, да бяха изградени редица малки спортни площадки, футболни терени, съоръжения за масов спорт, стрийт фитнес и прочее? Колко повече деца, а и не само, щяха да тренират в тези съоръжения, отколкото ще влязат в "Арена Бургас". Например. И как това помага на общата цел за подобряване на физическата кондиция на младото поколение? Отговорът е повече от ясен...
В случая става въпрос за национална стратегия. За ясен план как бъдещето на България да бъде здраво, стройно, достойно. Как да имаме нормални подрастващи, а не такива, които лежат на дивана в свободното си време с телефон в ръка. Но явно приоритетите на властимащите са други. Важна е далаверата, да заделим някой лев за себе си, пък обикновеният човечец - "кучета го яли".
А далаверата е именно в изграждането на тези спортни бази. Част от тях обаче са абсолютно безсмислени, защото съоръженията се строят в обезлюдени райони. След като медии, неправителствени организации и редови граждани от години алармират за изграждането на суперскъпи спортни съоръжения по села и паланки, хората от властта най-сетне прогледнаха за проблема.
Според специалисти, с изграждането на спортните бази се допуска същата грешка, както с пътната инфраструктура на някои места. Просто се оказва, че се случва единствено познатото "усвояване" на евросредства по българския начин.
Типичен пример е стадион в Северозапада. Там даже са няколко такива случаи. Общото между тях е, че са в малки населени места, където няма деца и млади хора, които да ги използват. Но кметовете са успели да защитят проекти, получили са пари и са ги построили. Едва сега се поставя въпросът нужни ли са тези съоръжения, на кого ще служат или не са само безсмислени начини за усвояване на европейски средства.
Типичен пример е спортният комплекс в град Чипровци. Той е изграден с близо 5 млн. лв. Комплексът има игрища за футбол, волейбол, баскетбол, хандбал, 2 плувни басейна, трибуни за публиката. Има и сграда за тихи игри, помещение за пресконференции и съблекални. В съседство със стадиона има и малка спортна зала за фитнес, аеробика и тенис на маса. Проблемът е, че това модерно съоръжение става паметник на ненужните градежи. Защото в Чипровци има само едно училище, в което се събират децата от цялата община - 10 селища. Просто деца там почти няма, така че няма кой да ползва базите. А местният футболен отбор отказа да играе дори в четвърта дивизия.
Рекордьор по изграждане на стадиони е община Ружинци. Там са построени два стадиона - в общинския център и в село Дреновец, което се намира на 15 км от селото. В двете спортни съоръжения са инвестирани 6 млн. лв. И те са доста модерни - с изкуствена тревна настилка, с коментаторски кабини, зала на пресконференции, съблекални, бани. В село Дреновец стадионът има и баскетболно и волейболни игрища, лекоатлетически писти, трибуни, ефектно осветление. В двете селища живеят общо 2000 души. Двата стадиона могат да приемат мачове, турнири, но и тук възниква основният проблем - те не могат да се използват за търговска дейност в срок от 5 години. Ето така се хвърлят пари на вятъра.
Именно тези средства трябва и е трябвало да се управляват след изградена стратегия. Такава обаче няма и няма да има. Дори за децата е ясно, че целта е същата - "усвояване" на европари. Другото не е важно. След време обаче шамарът за обществото ще е доста силен. И неизбежен.