Паметник на безпартийния
Трябва да покажем уважение към скромните, които не претендират за облаги, а работят съвестно и живеят честно
/ брой: 214
Днес много се протестира за премахване на някои паметници от миналото ни. Спори се за тяхното съществуване, за тяхното местопребиваване... Като че ли е възможно да си "изтрием" с гумичка миналите години, забележителните личности, предишните герои! Да си "пренапишем" историята - за това се спори и говори днес. Да я съчиним отново, за да е удобна на новите властващи. Това ли и целта?
Бива ли да се отричаме от деди, родители, учители? Нима са били престъпници тези, които са оставили заводи, предприятия, домове...?! Но има ги и такива сред нас - забравили са близките си, отрекли са се от бащи, майки, "избрали" са си роднини, които са им по-удобни, по-изгодни. Човешко ли е това? Доста са и тези, които се ориентират в съвременната обстановка и се приближават до онези, които ще ги "изстрелват" на доходни места в обществото, в професията, в политиката. Присъединяват се ту към една партия, ту към друга. Ориентират се хората. Преценяват кои ще властват и се приближават към тях,
залепват се за новите управленци
стават даже много активни и тръгват "нагоре по стълбата" на властващите, на големците. Забравят идеали, идеологии - важното е да са сред управленците и ако може, и те да се вредят, да бъдат и те на власт! Някои от тях си пазят партийните книжки от предишното членство в организации и партии - за всеки случай, може и да им потрябват пак! Как се вярва на такива хамелеони? Та те са сменили по няколко партии!
Колко са тези, които никога не са членували в никаква партия? Колко са тези, които честно и усърдно са работили? Живели са като обикновени хора, били са добри специалисти, изрядни данъкоплатци - граждани за пример. Много са! И сега също са много! На тези БЕЗПАРТИЙНИ БЪЛГАРИ се дължи всичко - съграждането, спокойният и ежедневен трудов живот, сигурността в работата, успехите в науката, постиженията в творчеството. Защото тези безпартийни трудови хора не разчитат на привилегии, не са били под чадъра, опеката и защитата на никаква партия. Те са сигурни в собствените си знания и възможности, работят съвестно, живеят честно. Те не чакат партийни поръчения, сами проявяват инициативи, сами градят чешми, правят цветни градинки около жилищните си блокове, чистят междублоковите пространства... Нищо че
другите ги гледат с почуда, с подигравка
Те не се интересуват от награди, от признания за доброволния си труд - за тях остава удоволствието, че са били полезни. И такива хора живеят добре и спят спокойни! В мир със себе си!
Преди промяната трудно се "вървеше нагоре", когато нямаш партиен билет, трудно се ставаше началник, ако си безпартиен, още по-трудно беше да се хабилитираш, но и това го изживяхме. Ама и сега пак всяка нова власт, всяка партия се обгражда със "свои хора", със свои партийни членове. Докога ще е така? Докога безспорните таланти, неоспоримите и добрите специалисти ще са подвластни на конюнктурата? Защо да не се преценяват хората по това, което знаят, което могат, по това, което вършат? Най-важен е резултатът! Той и само той трябва да е мерилото!
Ето затова трябва да има паметник на безпартийния гражданин - обществото да изрази признателността и уважението си към най-обикновените хора, скромните, непретендиращите за облаги, към работохолиците, към тези, които работят с радост и удоволствие, които изпитват удовлетворение от знанията си, възможностите си, успехите и резултатите от труда си. Тези хора трябва да бъдат високо ценени в държавата.
Знам, че няма да бъде вдигнат такъв паметник! Защото у нас за десетилетия се промениха хората, за жалост само в негативна посока. Сега даже невръстните, младите уважават успелите, независимо по какъв начин е станало това, ценят богатството, скъпите возила, големите и помпозни къщи, искат всичко сега, веднага,
без да дават нищо от себе си
без да се трудят. Това са сложни и много важни проблеми, проблеми на образованието, на възпитанието, на законността и държавността. Дали ще започне да се работи в тези насоки зависи много от политиката на управляващите. И дано, дано умни, способни и честни специалисти да поемат най-после кормилото на държавата! Иначе ще изтлеем в безбройните партийни боричкания "кой да води бащина дружина". Ще погинем от партийни низки страсти, от пороци и несправедливости.
Толкова зависими, несигурни, лабилни, променливи се оказват някои партийни членове, че сме на път да приемем думата "партия" като срамна, като мръсна, вредна за обществото ни. А и твърде много партии се нароиха. Дали пък да не се учреди партия на безпартийните, на независимите? Ама ще речете - пак партия! Затова - поклон, дълбок поклон на безпартийния гражданин!