Очаквам шести олимпийски медал

Мария Здравкова Гроздева-Григорова e българска състезателка по спортна стрелба. Родена е в София на 23 юни 1972 година. Завършва Националната спортна академия със специалност "Спортна стрелба". Започва да се занимава с този спорт на 11-годишна възраст под ръководството на Валентин Андреев. На 14 г. покрива норматива за "Майстор на спорта". Майка е на 3 деца, омъжена за Валери Григоров, който в момента е и неин личен треньор. Гроздева е най-успешната българска спортистка от Олимпийски игри. Синеоката чаровница, която е двукратна олимпийска шампионка и носителка на още 3 бронзови отличия от олимпиади, в Лондон ще участва за шести път на игри под петте преплетени кръга. Гроздева очаква да вземе още един медал от най-големия спортен форум, защото смята, че е подготвена за него.

Цитати:
"В Лондон ще е трудно, но знам, че мога да се справя", казва двукратната ни олимпийска шампионка
"България е малка държава, но още успява да се бори на големите спортни форуми"

- Госпожо Гроздева, предстои ви шеста поредна олимпиада, сега има ли нещо по-различно?
- Нищо, стоя на едно ниво. И то е стрелба и нищо друго. Няма мироглед, нищо. Има само една-единствена цел и тя е доброто представяне. Има само едно нещо, което не съм го споделяла пред обществото. Много се впечатлих, когато веднъж си говорех с наш известен състезател по модерен петобой. Това е спорт, в който дисциплините са стрелба, плуване, бягане, конна езда и колоездене. Той ми каза следното: "Тази стрелба не мога да я разбера. Когато съм във форма и готов за състезание, знам за колко време мога да изплувам състезателната дисциплина. С коня понякога не се случва, това е и до шанс. Също така знам за колко време ще изтичам определената дистанция. Просто всичко ми е преценено. Но стрелбата никога не мога да я разбера. Един ден съм добре, друг е коренно различно. Не мога да разбера каква е промяната, от къде идва. Какво се получава. Защото един ден си във форма, а на другия си аут. И всичко идва от главата. Просто понякога не мога да се справя. Защото е адски трудно."
Затова казвам, че много се надявам на добро представяне. Това е личната ми нагласа. При нас е сложно, защото крачката назад е много малка. Една грешна стъпка и отиваш толкова назад в класирането, че не можеш да си представиш. Аз така го усещам, а и не един път се е получавало именно това. Редица пъти отивам на състезание подготвена до краен предел и се провалям неусетно. За последното ни световно първенство имах чувството, че няма какво да ми се опре. Заминах да обера златните медали, защото бях в суперформа. Тогава нямаше нещо, което да ми наруши добрата, и, разбира се, високия резултат. Но се получи пълен провал, и то с лекота. Без да го усетя.
- Излязохте като фаворит, но само толкова?
- Да, смятах, че съм фаворит, но всичко се срина. В нашия спорт точно това е интересното. Един миг на невнимание или няколко такива и се проваляш. Само за няколко точки по-малко, с които да си на финал и да се бориш за медал, ти си много назад.
- Колко по-точно?
- След 15-о или 20-о място. Разликата е много малка и затова не искам да се заричам, че ще спечеля медал в Лондон. Просто знам, че съм подготвена и отивам за шести медал.
- Значи трябва и доста шанс?
- Да, шанс, късмет. Това ни е нужно за запомнящото се представяне. Защото в крайна сметка това е много дълъг труд, дългогодишен. Ако се провалим, най-голямото разочарование ще е за самите нас. Не за обществото, защото след известно време то ще забрави нашите постижения, а ние не. Ще си ги помним цял живот, защото затова живеем и там се целим. Само ние сме губещите от цялата работа, а не обществото. То просто се радва, когато постигнем успех.
- Единственото нещо е да сте позитивни във вашия лагер?
- Да, но при нас всичко се случва и никога не можеш да предвидиш какво. Нека да заминем позитивни и да се върнем такива. Надявам се да не ни низвергнат, ако случайно се провалим.
- Имали ли сте такива случаи?
- О, да. Случвало ми се е да ми обръщат главата си в момент, в който се разминаваме. Когато не успях да взема призов медал на Олимпиадата в Сидни през 2000 година, хора от нашата федерация си обръщаха главата като ме видеха. Едно добър ден не ми казваха, просто от уважение. След това в другата дисциплина като взех златото, ми се кланяха до земята. Аз им викам, а защо ме презирахте като не спечелих медал, защо не ми обръщахте внимание? А те ми отговарят - няма такова нещо. Явно не сме те видели, никога не може да ни се случи това. Просто има и такива хора. За това в живота всичкото е човещина. И успехи, и неуспехи, и това, което ще ни се случи на Олимпиадата в Лондон. Затова искам хората да ми стискат палци, а и на всички останали българи на Олимпийските игри, а ние ще дадем всичко от себе си. Уверявам хората. Един спортист живее, за да стане олимпийски шампион. Това е най-съкровената му мечта. Най-големият успех в живота. И когато му се отдаде шанса да участва на олимпиада, дава всичко от себе си. А какво ще се случи, един Господ знае.
- А опитът, който имате в последните 20 години, защото първата ви олимпиада е в Барселона през 1992 г., помага ли?
- В нашия спорт не може да се каже, че помага. На състезателите по спортна стрелба им трябва концентрация на максимум и много добра подготовка. Леко разсейване, част от секундата да не си там духово, това ти коства много. Всъщност всичко - медали, класиране, слава и т. н.
- Как стои въпросът с допинга? От федерацията по вдигане на тежести се оплакаха, че само тази година националните им състезатели са дали 40 проби.
- При нас няма такъв строг контрол. Дали сме проби в нашата допинг централа. Това стана преди няколко седмици. Всъщност всичките българи, които ще участват на олимпиадата, са го направили. Досега не са се обадили, надявам се да не го и направят. Всичко е прозрачно, защото нашата лаборатория още няма лиценз и пробите се въртят в Атина. Оттам просто казват какви са резултатите. Давах проба и на световната купа в Мюнхен през май. И оттам не са звъняли, а това означава, че всичко е наред.
- Лесно ли ще се адаптирате към условията в Лондон, защото там времето не е както на континента?
- Гледахме прогнозите за времето. Ще е около 22 градуса, което е добре. При нас минимумът трябва да е 18. В Мюнхен например в залата беше 9 градуса, това е ужасно. Ние не можем да си облечем зимни дрехи, защото все пак сме на състезание. Трябва да сме по спортно облекло. Идва обаче един момент, когато тялото ти започва да трепери от студа, а оттам и ръката, с която стреляш. И не знам дали човек може да си представи какво се случва. Страхотно лоши резултати. В Лондон условията са добри. Като цяло стрелбището е готино. Ще се надяваме сутрин да не е много студено и мисля, че всичко ще е наред. Разликата в часовете е само 2 ч., а това е нищо. Няма да имам проблеми. Даже въобще не го отчитам.
- А подготовката как протече?
- За мен лично истинската подготовка ще бъде в Лондон. Тези дни, в които съм там, ще се нагласям и към стрелбището, и към условията. Тук не се готвихме на добри условия.
- България е малка държава и става все по-трудно да се бори с големите сили?
- За нас е успех, че изобщо сме се класирали на Олимпийски игри. Много е трудно при тази конкуренция да се бориш и за квоти, и за финали. А медалите вече ще бъдат невероятен успех. Дано да вземем повече, но ще е много трудно. Макар че е трудно за всички. Много кадърни сме като нация, талантливи сме. Ако имаме късмет, мисля, че нещата ще се получат, но не искам да давам прогнози за медали. Няма смисъл.
- Успяхте ли да се срещнете с почти всички свои големи конкурентки преди олимпиадата?
- Да, на световните купи. На последната в Мюнхен, където станах трета на въздушното оръжие, бяхме 120 жени, даже над 120, не помня точната цифра. Всички бяха там. Но на олимпиадата ще бъдем между 40 и 50 и ще е много по-спокойно.
- Вашата федерация бе осъдена от спортното министерство за изразходвани неправомерно пари?
- Това бе най-нормалното нещо. Но не е виновен толкова президентът Камен Шишманов. Той е само една пионка, сигурна съм. За всичко е виновна нашата скъпа и мила Нонка Матова, това е. Тя бърка и мъти всички води. И съм абсолютно права в думите си. Матова го води за носа. Но се надявам скоро да има възмездие.
- Олимпиадата ще мине бързо, а какво ви очаква след това? Ще спрете ли да се състезавате или нямате такива намерения?
- Аз много пъти съм си задавала въпроса, ако спра със стрелбата, с какво ще се занимавам. Как ще бъде полезна на обществото? Като се замисля, не се сещам за нищо друго, което да не е свързано със стрелбата. Това е моят живот. Спортът е най-големият ми стимул. Просто чувствам, че това мога да го правя все още и нищо друго. За това ще остана в активния спорт. Така ще е по-добре, защото ако се захвана с друго нещо, мога да се изложа. Ще се състезавам, докато мога. След това ще се пенсионирам, защото пенсиите за олимпийските медалисти ги направиха добри за българските стандарти. След това ще мисля какво да правя.