Няма политика за индексация на пенсиите

В един момент (през 2013 г.) се реши, че индексацията на пенсиите у нас ще става по швейцарското правило, което означава пенсиите да се повишават със сбора от половината от инфлацията и половината от нарастването на осигурителния праг. Не беше ясно обаче коя инфлация ще се взима предвид. Тогава тази, изчислена на базата на голямата кошница (в нея се съдържат 500 стоки и услуги), беше 3,3%, в малката (със 100 стоки и услуги) - 11,5% и в социалната (с 25 най-ползвани стоки и услуги) - 43,15%. За пенсионерите нито една от тези кошници обаче не отразява тяхното реално потребление, защото за тях

дори малката кошница е прекалено голяма

Следователно за прилагането на швейцарското правило трябва да има специфична пенсионерска кошница, в която да се включат стоките и услугите, които по-голямата част от пенсионерите (това са хората с пенсии до 300 лв.) ползват. Тези стоки и услуги са не повече от 15. Между тях са хляб, кисело мляко, сирене, домати, ябълки, кренвирши, наденица, олио, захар, варива, ток, парно, вода и най-вече лекарства и медицински услуги. Това е пенсионерската кошница.
Ако проследим цените на стоките и услугите, включени в нея, ще видим, че при повечето има прогресивно поскъпване. Така например качественото сирене вече струва над 8 лв., доматите - 2,50 лв., лукът - 1 лв., и т. н. Инфлацията на базата на пенсионерската кошница за хранителните продукти годишно е 16-17%. Ако към нея прибавим лекарствата, достига 22-24%. Минималният осигурителен праг за 3 г. се е вдигнал с 8%. При положение, че се използва швейцарското правило, индексацията на пенсиите би трябвало да се изрази с 18-20%. Донякъде това би съответствало на необходимото нарастване на доходите на пенсионерите. В същото време те, пак донякъде, ще се доближат до пенсиите в Румъния, Сърбия, Македония, макар че ще продължават значително да изостават от тези и в смятаните за бедни страни в Европейския съюз, каквито са Гърция, Португалия, Кипър и Малта. За съжаление в това отношение изоставаме и от бившите социалистически страни в Централна Европа - Чехия, Словакия, Полша, Унгария, както и от балтийските републики. Но ако българските пенсии се увеличават с 18-20% годишно, ще намалим дистанцията с тях.

Каква е обаче правителствената политика

Може би този въпрос не е правилно поставен, защото всъщност такава няма, а по отношение на индексацията на пенсиите се действа напълно субективно и в голяма степен хаотично. Правителствата на Бойко Борисов действат по принципа пенсиите да се увеличават минимамално, колкото да се каже, че нещо все пак се дава на възрастните хора. През 2015 г. те бяха индексирани с 1,9%, за 2016 г. се предвижда увеличение с 2,5%, за 2017 г. - с 2,7%, за 2018 г. - с 2,8%. Единственият аргумент за такава индексация е, че това са възможностите на НОИ и на държавния бюджет.
Явно трябват пари, но откъде да се намерят. Ако на този проблем се погледне аналитично, ще се види, че пари все пак има. За 2015 г. постъпленията от пенсионни осигуровки са нараснали с 210 млн. лв. Те не са достатъчни за тотално увеличение на всички пенсии, но ще стигнат поне за Коледни и Великденски добавки. През 2015 г. за Коледа бяха изразходвани 40 млн. лв., като по 40 лв. се дадоха на пенсионерите с пенсии до 300 лв. Същите добавки се предвиждат и за Великден. Това още веднъж показва, че се действа напълно субективно, което не е оправдано нито от гледна точка на социалната справедливост, нито икономически. При такъв подход пенсионерът с 300 лв. пенсия получава 40 лв. добавка за Коледа и Великден, т.е. по 340 лв., а този, който има пенсия 301 лв. остава със същата, въпреки че за да я получава, е внасял по-големи осигуровки през трудовия си живот.

Справедливо и социално, и икономически

ще бъде всички пенсионери да получават еднакви Коледни и Великденски добавки. Сега такива се дават на 1,270 млн. и за тази цел се изразходват 80 млн. лв. годишно. Но при положение, че постъпленията от осигурителните вноски са се увеличили с 210 млн., това означава, че може да се изразходват още 80 млн. лв., за да се дадат Коледни и Великденски добавки на всички пенсионери.
Както стана ясно, швейцарското правило сега не се прилага и може би за българските пенсионери това е по-добре. Защото инфлацията за 2016 г. е предвидена да бъде 0,8%, а няма да има увеличение на минималния осигурителен праг, с изключение на този за земеделските стопани. Така че чисто технически погледнато, ако се приложи швейцарското правило, пенсиите би трябвало да се индексират с 0,4%. Това прословуто правило се прилага в Швейцария, където инфлацията също е ниска, но осигурителните прагове в тази страна се увеличават всяка година с по 8-9%, поради което пенсиите се индексират с по 4-5%. На пръв поглед това изглежда малко, но в Швейцария базата е много висока. Минималната пенсия е 1200 франка, така че индексация с 5% означава тя да се увеличи с 60 франка (около 50 лв.). За сравнение индексацията на минималната пенсия у нас с 5% се изразява с 8 лв.
За България са необходими други подходи. С индексация на пенсиите от порядъка на 2,5-2,8% въпросът не се решава. За хората с минимални пенсии това е увеличение от 3-4 лв., което означава възможност да потребяват 3-4 хляба повече на месец, или 1 кг домати, или половин килограм сирене и т.н. Означава също, че поне до 2030 г. ще има хора с пенсии под 200 лв. И то съвсем немалко, а някъде около 300 хил. души. В същото време

дори официалният праг на бедност е 300 лв.

Сега това е само една имагинерна величина.  Тя ще придобие някакво значение, ако се приеме, че това е праг и за най-ниската пенсия, защото е както нелогично, така и дори антихуманно при положение, че човек е работил 40 г. сега да живее под прага на бедността. Затова има хора, които ровят в кофите за боклук и правителството ще се бори с тях, като ще ги глобява. Но обективно погледнато и този праг на бедност не е изчислен на базата на минимално необходимите средства за преживяване, а се базира по-скоро на субективната оценка на някой чиновник. Защото дори само аритметически погледнато парите по минималния праг бедност означават възможност за разход от 10 лв. на ден. Те при най-пестеливо потребление са достатъчни за консумация на включеното в посочената по-горе пенсионерска кошница. Има обаче и други разходи. Трябва да се плаща данък сгради и такса смет, налага се ремонт на битови уреди и други подобни, поради което дневният оклад се намалява на около 7 лв. Ако от него се приспаднат разходите за медицински услуги и лекарства, той се свежда до не повече от 5 лв. Но и те не са предназначени само за храна, защото от тях се плащат сметките за ток, парно, вода, газ, телефон, интернет. Така възможностите за разходи за храна се свеждат до около 2 лв. на ден, което означава половин хляб, 200 г сирене, едно кисело мляко и най-много към това да се прибави 1-2 кренвирша или 150 г наденица, която някога наричахме "кучешка радост".
Като не може да се увеличават пенсиите, да се намаляват разходите на пенсионерите. Съвсем ясно е, че доходите на пенсионерите ще се увеличават много бавно и с много малко. Една съществена причина за това е, че поне половината от разходите за пенсии са бюджетни средства. Това положение ще се запази, а може и да се увеличи бюджетната тежест. Причината е, че съотношението между работещи и пенсионери става все по-негативно, т.е. все по-малко работещи ще издържат все повече пенсионери. Поради това като че ли единствено възможният начин да се поддържа необходимият минимален стандарт на живота за нискодоходните пенсионери е да се намаляват разходите им. Как може да става това? Има начини, които се прилагат в различни държави, и то такава, където пенсиите са доста по-високи от българските, но те се използват именно, за да не пада стандартът на живота на пенсионерите под минимално възприетия, което да ги принуждава да ровят в кофите за боклук. Един от тях е

да се освобождават от данък сгради и такса смет

Друг е да ползват безплатни медицински услуги и да получават безплатни лекарства, градски и междуградски транспорт (сега такива възможности се предоставят на бежанците, а циганите ги смятат за нещо съвсем обичайно). Да им се осигурява годишно по една двуседмична почивка в санаториум. Да бъдат освободени от ДДС върху ползваната вода, газ, ток, парно, телефон и право на безплатен интернет. Възможни са и други облекчения.
И нещо за Сребърния фонд. Защо трябва непременно да го пазим непокътнат най-малко до 2020 г., когато не се знае какво ще се случи тогава, както се казва - я камилата, я камиларят. Но, общо взето, се чертаят само светли перспективи за бъдещото ни икономическо и финансово състояние. А сега, когато сме в затруднение, защо не използваме Сребърния фонд? Парите в него са към 3 мрд. лв. и седят на влог в БНБ с лихва от 0,5%, така че не носят почти никакво доходност. А ако с тях се индексират пенсиите, с това ще се увеличи потреблението, което води до активизиране на производството и до разкриването на работни места. Като последица от това ще се увеличават постъпленията от осигуровки и така ще се намалява дефицитът на НОИ. Други пари от Сребърния фонд да се инвестират във високодоходни производства и услуги, от които да се получават дивиденти. Сега не се прави нито едното, нито другото.
И ето така си живеем. Няма пари за пенсии, възрастните хора мизерстват и годишно от тях умират по 90 хил. Като че ли на това разчитат сегашните управляващи, водейки се от принципа: има пенсионери - има проблем, няма пенсионери - няма проблем.