Панорама
Гневно!
Непристойна подмяна на естетическите критерии
Трябва да се борим да променим нещата в родината ни, защото ние, младите, сме надеждата, казва талантливата лекоатлетка
/ брой: 62
След политическите промени в края на 80-те години на миналия век, светкавично, сякаш от нищото изпълзяха няколко силови групировки, които взеха юздите на правосъдието в свои ръце и започнаха поголовна разправа с изпречилите им се на пътя. Обезглавяваха, рушаха, разграбваха и разпределяха създаденото от редица поколения. Така светкавично се появиха и се включиха във вандалската саморазправа новоизлюпените "дисиденти, новатори и модернисти", надигнаха глас, заклеймявайки създаденото от най-талантливите пера на българското художествено слово от Възраждането, та до днес. Под ножа им падна публицистиката на Ботев, "Под игото" на Вазов, поезията на Вапцаров, на Пеньо Пенев, Георги Джагаров и още талантливи творци и то само защото са живели и творили по времето на тоталитаризма.
Явно кукловодите отвън (чиято цел е пълното унищожаване на високохудожествената ни литература) искаха добра работа за щедрото заплащане. Назначените изпълнители на подмолния план (унищожаване на идентичното културно наследство) се превърнаха в съвременни хунвейбини) изпълнители на културната революция по времето на Мао Дзе Дун в Китай) запретнаха ръкави и започнаха да разчистват всичко стойностно и българско по дух, не искаха да остане и следа от присъствието им в съвременната ни литература. Не помилваха и класиците, вживяха се в ролята на първооткриватели и първосъздатели на съвременната българска литература, нарекоха се "модернисти" - и всякакви "исти", завзеха пресата, телевизионните екрани, журитата по присъждане на национални награда и естествено се самонаграждаваха.
И до днес продължават да действат със същата безочливост и незачитане на всякакви естетически критерии (не съм сигурна дали изобщо притежават такива). Като ден и нощ войводата им виси по телевизионните екрани и с пяна на уста раздава присъди и закани. Компетентен е както по литературните въпроси и проблеми, така по история, политика, изкуство. Не се ли умори вече да крещи и ръкомаха, не е ли по-добре да се кротне и помисли повече за здравето и старините си, тъй като годините му хич не са малко. Постоянното присъствие на екрана на БНТ - сутрешното "културно" предаване, може да му изиграе лоша шега. Да бъде малко по-скромен и отстъпи мястото си на някой по-млад или инакомислещ. Нали сме демокрация!
Не по-различна е картината и в БНР, и там крясъците му се чуват надалеч, съпроводени от гаврите на псевдопоети и прозаици, амбициозен до истеричност (Оскар Уайлд беше казал, че амбицията е последното убежище на неудачника). Това кресливо и бездарно изстъпление продължава повече от четвърт век и не бива повече да се отхвърля с лека ръка, защото апетитите на посредствеността се засилват. Но стореното все още е недостатъчно, трябва им по-широко поле на действие - щедрите спонсори не търпят бездействие. И усилията им се насочват към Съюза на българските писатели. Сто и пет годишната писателска организация, в която са членували и продължават да членуват най-видните представители на съвременната българска литература, трябва да бъде унищожена и заличена.
И мозъчният тръст на обслужващите кукловодите започва да планира битки, сражения, удари в гръб, грубиянски и мерзки изказвания и писания, пълна обсада на журита и награди - те са само за наши хора, независимо, че са бездарни и се гаврят с националните ни герои и светини.
Безпардонността на бездарието стъписва и депремира таланта, тъй като талантливия писател е самотник, той не се продава и не се купува, не лакейничи и не служи на чужди интереси, не е безотечественик, не се занимава в съчиненията си с части на тялото, не ругае просташки и не ръкомаха шизофренично. Той не е нито комунист, нито "демократ". Той е творец. И сърцевед. И такива неподкупни и достойни творци са болшинството от членовете на СБП. Това изглежда дразни водача на ордата, усвоил е "девиза" на тоталитаризма: "Който не е с нас, е против нас". А кои сте вие, жалки псевдописатели?!
Българската художествена литература притежава богато наследство - известно по света, далеч преди да се пръкнат "модернистите". Съмнявам се, че някой от крякащите е прочел поне нещичко от Високите ни имена от близкото минало, примерно от прекрасния лирик Иван Пейчев, на чието име бе присъдена награда на автор (П. Чуховски, с доста съмнителни художествени качества, но пък сардонично гаврещ се с наши национални герои и творци), който очевадно няма никакви допирни точки нито с естетиката на Иван Пейчев, нито със стилистиката му, нито с идейно-художествените му позиции. СБП предложи за наградата Валентина Радинска - доказана поетеса, стилистиката на която е съзвучна с тази на Иван Пейчев. Аргументът против - завършила е Литературния институт "Максим Горки" в Москва.
Навремето проф. Иван Шишманов беше казал: "Езикът това сме ние. Е, ако съдим по неговите думи, можем да си представим естетиката, духовния ръст и потенциал и нравствените качества на журито и на обявилите се за всякакви новатори - прислужници на чужди господари. Докъде я докарахме! Все пак имам някаква надежда, че мътният поток ще премине, защото времето не прави никакви компромиси и не служи на никого другиго, освен на истинските, надарени от Бога творци, които са градили и градят съвременната българска литература.