На театро във Виена през май 1925 г.

Датата на Деветоюнския преврат пак ни връща към трагичните моменти в историята ни. Идва на власт кръволокът Александър Цанков, предстои главорезите на ВМРО под закрилата на царя и царските велможи да убият зверски Стамболийски. Дори любовта на живота на потъналия в българска кръв до ушите бос на ВМРО е свързана с убийства. Иван (Ванче) Михайлов (1896-1990) и Менча (Мелпомена) Кърничева (1896-1969) - какво ли не се пише за техните отношения! Ванчето я бил подложил на почти библейско изпитание - да убие "злодея" Тодор Паница, революционер от лявото крило на ВМРО, че тогава да я вземе. Почти сапунка. И Менча стреля по Тодор Паница във виенския Бургтеатър на 8 май 1925 г. Тежко ранена е и съпругата на Паница - Екатерина Измирлиева (1884-1967), първа братовчедка на гениалния ни поет Христо Смирненски. Телохранителят Яне Богатинов, професионален македонски революционер от близкото обкръжение на Яне Сандански, също е ранен. Едва сега от текстовете по-долу става ясно, че мишена на прогърмелия по цяла Европа атентат е бил и баджанакът на Паница, земеделецът Борис Бумбаров (1896-1969). Малко преди атентата се оженил за Магдалена, сестра на Екатерина, осъден е задочно на смърт по фашисткия Закон за защита на държавата - чак през 1926 г. На нейния въпрос защо е извършила убийството Менча отговаря: заради Македония. Боже, тая Македония, колко престъпления са извършени все в нейно име! И никой не се и запитва как е могло едно тежко болно туберкулозно момиче (поне пред съда го изкарват такова), не похващало пистолет в живота си, да намери физически и психически сили за това страховито покушение. 

За сведение и на сегашните босове на ВМРО: тая толкова романтична "стори" нещо взе да издиша. Няма спор, историйката е хубава, има само един дребен недостатък - че не е съвсем вярна. Че във Виена около Менча са се навъртали няколко от страшните професионали на Ванчето, за да я учат как да стреля. Изглежда, не са й хванали много вяра, че ще се справи, защото и те се снабдяват с билети, за да се насладят на драмата на Ибсен в Бургтеатър и да попуцат по ложата на Паница и по тая на Бумбаров. Това свидетелства Магдалена пред Любчо, близък на забравения днес съратник на Яне Сандански - Георги Коцев (1886-1972). Коцев е настоял Любчо да се срещне с Магдалена и да я разпита за атентата и за двама от килърите в залата - Томата и Гогата. Очевидно остарелият революционер е знаел много повече. За съжаление не успях да открия нищо друго по темата в обширния му архив.  

 Менча изчаква търпеливо да я арестува виенската полиция и си признава, преди още да я питат, че тя е убийцата. А експертите дори не изследват дали от дулото на нейния пистолет или от нечий друг е излетял фаталният за Паница куршум. Тя е изпълнила перфектно задачата си на мюре, нейните съучастници може спокойно да напуснат Австрия и да се завърнат  в Петричко. Осъдена е на 8 години затвор заради лошото й здравословно състояние, но пак заради него в края на същата година е освободена от Върховния съд на Австрия. Следва сватба. 

Не е за вярване, че на двамата тъй влюбени един в друг килъри днес има (пре)кръстени улици, че името на Ванчето бе споменато тази година навръх 3 март сред героите в присъствието на цялото ни държавно ръководство, докато ред истински герои от Македония, включително и Яне Сандански, бяха пак "забравени". Но докато за "забравените" се пеят и днес стотици народни песни, за Ванчо е известна само една - публикувана е в изследването "Революционната народна песен от Македония" на проф. Илия Манолов (изд. "Орбел", 1994  г.). Тя му е изпята през 1972 г. от Столина Бусарова, 58-годишна, от с. Парил, Гоцеделчевско:

От небето ясно падна куче бясно.

Не било куче мръсно бясно,

а е било един истински известен

на име Иван Михайлов.

Но портретът на Ванчо днес краси трибуни на партийни конгреси и кабинети на някои от първите ни държавни мъже... Уф!

Иван Михайлов, "Спомени", III, Освободителната борба 1924-1934 г.

Из глава 12. Събитието във виенския Бургтеатър

Никоя друга, легална или нелегална македонска акция след Първата световна война не е привличала в такъв размер вниманието на чуждестранната преса и изнесла името на Македония пред широкото обществено мнение, както e наказанието на Тодор Паница във виенския Бургтеатър. С този удар бяха чувствително засегнати редица врагове на македонското движение, но особено следните четири централи: сръбската българоизтребителна политика в Македония, чийто слуга бе станал Паница; гръцките власти, с които той също беше във връзка; болшевишката централа, на която той служеше за реализиране на балканските й планове; лявото крило, т.е. малцинството на българската земеделска партия, от което неколцина по-първи хора също се ползваха от широкото благоволение на сръбската полиция. Поради това в моя план влизаше да се пише по-обстойно за развилия се във Виена съдебен процес, за Менча Кърничева и прочие. Но през 1951 г. тя ме изненада с един съдържателен подарък. Написала бе на машина бележки, които се отнасят главно до станалото в Бургтеатър. Ето  разказа на Менча:

"Когато Магдалена бе все още в София и Паница сътрудничеше със земеделската власт, тя се е запознала с един от ръководните хора на младежкия съюз, някой си Димитър Кемалов от Неврокоп. Млад човек, мисля депутат, с изгледи да стане министър. И трябвало да се оженят; били неофициално сгодени. Събитията обаче и този път й попречиха да свие свой дом. При преврата на 9 юни той е бил убит. По-късно в София, или в чужбина, срещнала един друг земеделец, Бумбаров, секретар на министър Ботев. Сгодява се за него. И той е бил емигрант в Сърбия и си кореспондираха. Сватбата трябваше да стане през април. Годеникът бе дошъл; чакаха да пристигне Паница със сестра й от Атина или Белград. Когато те пристигнаха, фиксираха деня на сватбата... На сватбата на Магдалена револверът ми бе в чантата. В театъра, през един от антрактите, в клозета го прехвърлих от гърдите в чантата. Тогава изхвърлих в клозета и ключовете на големия техен сандък, в който знаех, че има снимки на техни контрачети в Македония, донесени от Паница, пистолети, кореспонденция и пр. На сватбата - след венчавката, не се реших да действувам поради многото техни хора за охрана. Няколко пъти ставаше дума, откак Паница и жена му бяха дошли, да отидем на театър. Понеже не познавах добре Виена... отидох при Катя Антонова, сестра на Никола Антонов, чиновник от българската легация, която познавах от София. Помолих я да ме придружи до някое бюро, или касата на театъра, за да купя билетите. Купих билетите и се сбогувах с Катя. Това мое посещение им е причинило некои неприятности, специално на брата й. Понеже ложа номер 2, ранг 3, десно, не можеше да побере всички ни, купих две места в друга ложа, където отидоха Магдалена и мъжът й. Аз останах с Паница, жена му и телохранителя Яне Богатинов. Бех много спокойна, като всеки човек, който е взел безвъзвратно решение. Тази вечер, на 8 май, в Бургтеатър се даваше "Пер Гинт" от Ибсен. След първите изстрели, дадени срещу Паница, жена му хвана ръката ми. Аз я издърпах и тогава съм ранила нея в устата. Това обаче научих по-късно в затвора; то не влизаше в намеренията ми. Яне Богатинов се опита да стане, но изгърмех в краката му и той похлупи главата си върху перилата на ложата. Гърмежите в ложата се сляха с тия на сцената, където се възпроизвеждаше корабокрушение, или буря. Никой измежду публиката не разбра нищо. Аз спокойно напуснах ложата и слезнах долу на улицата, за да търся полицай, комуто да се предам. Едва открих едного след няколко минути търсене. Бих могла да избягам, ако това бе организирано, или ако това влизаше в задачата ми. Стражарят ме въведе първо в полицейското отделение на театъра - една стая с големи огледала. А от там ме прехвърлиха в полицията, където започнаха нескончаемите разпити. Нейде из коридорите преминаваше Магдалена с мъжа й - вероятно и тях разпитваха. Виждайки ме, тя ме запита: "Менча, защо го направи?" Отговорих й: "За Македония". Повече не се видехме.

Из спомените на Екатерина Паница (Измирлиева) за убийството на съпруга й Тодор Паница:

Към 1925 г. Менча Кърничева успя да се вмъкне в нашите среди във Виена. Тя бе позната на моята сестра още от Мюнхен, където след Първата световна война следвали търговски науки. М. Кърничева продължила да поддържа връзка със сестра ми и съобщила, че била с намерение да продължи следването си във Виена. "Аз придружих Тодор Паница при едно от неговите пътувания до Солун и когато се върнахме във Виена, заварихме Менча Кърничева, която се бе настанила в нашата стая. Ние временно бяхме принудени да се настаним в хотел. Пропуснах да кажа, че когато минахме през Цариброд, сестра ми се запозна с Борис Бумбаров, който бе пунктов на земеделците заедно с Гаврил Генов и Замфиров и впоследствие във Виена те се сгодиха. Ние продължихме да търсим квартира, а през това време убийцата е продължавала да плете с помощта на Стоил Стоилов, Никола Антонов и др. своето пъклено дело.  

Един ден предложиха да вземем билети на "Пер Гинт", която се даваше в "Бургтеатър". За билети се беше погрижил д-р Филип Атанасов. Беше 8 май 1925 г. През второто действие на пиесата кораб се блъсва в скала и започва да потъва. В този миг се чуха изстрели. Предположих, че гърмежите са ракети, които се хвърлят на сцената. Но това не бяха ракети, а изстрели, които убиха Тодор Паница, който беше седнал вдясно от мен. 

Други два изстрела бяха отправени срещу Яне Богатинов. Те бяха дадени под наклон, аз забелязах пламъка им и извиках: "Какво става тук?" Убийцата обаче се обърна и изстреля в лицето ми последния си куршум. Бях се навела и куршумът прониза езика ми и през челюстта влезе в гърдите ми, където и сега се намира. След това тя избяга от ложата, като затвори вратата след себе си. Яне Богатинов, макар и ранен в двете ръце, успя с крака си да отвори вратата на ложата и се спусна да я гони, но тя успя да се укрие. След изстрелите лампите светнаха. Сестра ми и Бумбаров, които бяха в една от съседните ложи, дойдоха при нас. Пристигна и полиция. Лекар установи смъртта на Паница и вдигнаха тялото му. Кръвта продължаваше да тече от устата ми. Езикът ми бе разкъсан и няколко зъба строшени. С бърза помощ бях откарана в болница. Раната ми бе тежка и ме храниха през носа. Това продължи близо три седмици.

Сб. със спомени "Македония в пламъци", записал Боян Мирчев, ИК "Синева", 2003  г.

Из писмо на Любчо до Георги Коцев относно нова версия за убийството на Тодор Паница

София, 13.II.1969

Новината за смъртта на Чонтев ме хвърли в голяма печал. Отиде си още един добър човек, добър не само за себе си, но за близките си и за една света идея, на която и ние служим. До последния миг на живота си той отстояваше правотата и революционните идеи. 

...Вчера имах възможност да се видя и поприказвам с Бумбарова. Ето как тя ми предаде случая:

В ложата в театъра са били: отпред Паница с жена му, а зад тях Яне Богатинов и Менча. Поради липса на място Борис Бумбаров с жена му са заели друга ложа точно срещу тях на балкона; съседната ложа до Паница била заета от лица непознати и подозрителни, за които се изказва съмнение, че и от там се е стреляло. Първия куршум бил смъртоносен за Тодор Паница, а след това бива тежко ранена г-жа Паница - куршума минава през брадата и засегва и гърдите й, когато Яне Богатинов се опитва да извади пистолета си, бива изпреварен и ранен в двете си ръце.

Имало доста изстрели от различни места. Куршуми са попаднали и в ложата на Бумбаров, но не са го улучили. В деня на представлението много лица са търсили в хотела Т. Паница. Лицата други път не са идвали в хотела. Били непознати. Веднага след покушението Менча е излязла от ложата и полицията я намерила скрита в съблекалнята с пистолет в ръка. Яне Богатинов след покушението е казал, че изстрели е имало и от съседната ложа. Кой куршум е улучил Тодор Паница не се установи, като се има предвид, че през това време в Австрия са управлявали социалдемократите, които са отбягвали едно влошаване на отношенията с България и [след] първите самопризнания на Менча, че тя е убила Паница, съдебното дирене е преустановено.

Добре ще е като дойдеш в София, да посетим Бумбарова. Но тя не познава лицата Томата Радовски и Гогата.

Георги Коцев, сб. със спомени и документи "Из героичното минало на Мелник и Свети Врач", ИК "Синева", 2017 г.

Строго поверително

СПРАВКА

За лицето ТОМА ДИМИТРОВ РАДОВСКИ

Същия е роден на 30.V.1881 год., в с. Радово - Гърция, женен. Произхожда от средно земеделско семейство.

Преди 9.9.1944 год. е бил активен вемерист - районен войвода. Като такъв се е проявявал много зле, тормозил населението, извършвал побоища, убийства, грабежи и т. н.

През 1924 год. Тома Радовски заедно с Гoгa Стоянов Копринков избягват в Австрия - Виена, със задача да подготвят Менча Карничева, настоящата съпруга на Иван Михайлов, за да убие Тодор Паница, който по това време бил подгонен като прогресивен борец и се намирал там. След убийството на Тодор Паница се завръщат отново и отиват в село Чучулигово. Там започват отново своята терористическа дейност. Бил е посещаван често от Иван Михайлов и госпожата му Менча Карничева. Тези посещения продължавали до разтурянето на организацията през 1934 год. и избягването на Михайлов със семейството си в Турция.

След разтуряне на организацията започнал да се занимава със земеделие. Бил е ед[но] от най-доверените лица на тогавашната власт. През 1941 год. заминал за Беломорието в с. Радово и Чифлика. Там се е занимавал изключително с грабежи. Още с отиването му в с. Радово той събрал селяните и им казал: "Вие използвахте 25 год. мойте ниви и къщи. За сметка на това всеки от вас ще трябва да ми даде по 80 000 лева", като по този начин забогатял. В Беломорието се чувствал като губернатор, каквото си искал това вършел.

След 9. 9. 1944 год. става член на "Звено" и един от учредителите на същата организация в селото. След разтурване на "Звено" той остава безпартиен. Скрито продължавал да работи против народната власт. Поддържал връзки със стари привърженици на фашистката власт и вемеристи. Ходил из селата и водил подмолна агитация против народната власт. 

Живее сам. Има четири сина, които живеят поотделно. Всички са членове на БКП, но не с особени прояви.

НАЧАЛНИК ОТДЕЛЕНИЕ: "В.И" при ДС

(Ст. Папалезов)

КРДОПБГДСРСБНА, 1 л. Заверено копие. Машинопис. Александър Радовски, сб. със спомени и документи "Оцеляло родолюбие. Спомени за Тома Радовски", изд. "Фабер", 2017 г.