Моралът на бизнеса
/ брой: 179
Откакто кризата нахлу в България и разтресе сериозно цялата икономика, слушаме постоянно мантрата: "трябва да се погрижим за бизнеса, трябва да го спасим на всяка цена!". Понесени от тази вълна, ГЕРБ още при идването си на власт обявиха, че намаляват осигуровките с 2 процента и тяхното обещание влезе в сила от 1 януари. Майка Тереза навремето казваше, че най-много сълзи са пролети заради сбъднати молитви. Намаляването на осигуровките така мощно продъни бюджета, че ГЕРБ трябваше като библейски скакалци да опоскат фискалния резерв, за да издържат на натиска.
Но нали такъв е лайтмотивът - всичко в името на бизнеса и неговия възход.
Не само това. От години насам пискливи саморасли икономистчета дават дълги интервюта и пишат десетки статии как по-малко осигуровки означават поне две неща: повече работни места и повече бизнесмени на светло. В красивата утопия на пазара, освободен от внасянето на пари в държавата, бизнесът ще започне да се държи като красива и симпатична смесица между младо пионерче от миналото, закърмено в родолюбиви ценности, и самоотрекъл се от материалното монах.
Истината обаче започна да лъсва и си намира път до първите страници на вестниците. Инспекцията по труда е установила случаи, в които сервитьори са били крити от проверки в хладилна камера. Наскоро работодател заключи 10 души в товарен асансьор, само и само да отърве глобата за това, че те нямат трудови договори. Отношението към работниците е като към някакви предмети, които са без значение. И заради това в България правата на работещите са редовно потъпквани, заплатите им се режат до възможния минимум, гаврата е пълна, а оправданието е дежурно: "Криза е!". Нечовешката експлоатация е станала основен белег на българския пазар на труда, а от бизнесмените вместо извинение чуваме само мърморене колко били непроизводителни работниците. С други думи, не стига, че ти плащат малко, ами те гледат и с презрение, въпреки че си си скъсал гърба от работа. В тяхна полза.
И тук идва въпросът: Има ли морал в българския бизнес? Къде е той? Наслушахме се на непрестанните искания към държавата, но насрещен отговор няма. Колко хора още ще бъдат натиквани в мазета, стаи, асансьори, хладилни камери, само и само държавата да бъде излъгана?
Това, което се случва, е една постоянна кражба. Бизнесът бе облекчен, но работниците - не. Една френска мисъл гласи, че парите трябва да бъдат търсени там, където са - при бедните. Това е потокът на средствата. Парите изтичат от бедните към богатите. И това става по този брутален начин, който е крайно време да започнем да наричаме отново експлоатация.
Никой не поставя въпроса за морала на бизнеса. Но това е във вреда на самите бизнесмени. Хората си имат праг на търпение. След който моралните въпроси и дилеми на пазара на труда се разрешават по съвсем други начини. Историята е показала как.