Мизерия и живец
/ брой: 38
Пореден доклад на Евростат поставя България на челни места, но лидерството в класацията не е повод за гордост, а за срам. Не водим по качество на образованието, по благосъстояние на хората, по ниво на здравеопазване или по развитие на социалните услуги.
Пак сме в първите редици по бедност, мизерия, без изгледи за добро бъдеще на младите хора. Оказва се, че според европейската институция делът на живеещите в лишения младежи в България е сред най-високите в ЕС, а пред нас е само Румъния.
В този случай се питаме, ако младите у нас са "диагностицирани" като бедни, какви са тогава семейните хора с малки деца или пенсионерите? Ако здравите младежи живеят в материални лишения, как тогава оцеляват хората с увреждания? Или просто европейският критерий за установяване на бедност е много по-завишен от нашенския, а прагът, който евромладежта трябва да преодолее, за да бъде обявена за заможна, е много по-висок от този в родната действителност.
У нас има и една друга особеност, която пречи да определим обективно страда ли от недоимък цялата общност между 15 и 29 години, която се проучва от Евростат. Това е спецификата на двете скорости, на двата пътя, на разделението.
В големите градове властват по-широки възможности пред младите хора, които трябва да проявят активност, за да ги уловят и да се развиват. В малките населени места цари безработицата, местният феодализъм, безперспективността. Бъдещето там изглежда по-тъмно и по-сиромашко. Европа обаче трудно вижда тази пропаст и се осланя на средностатистическите данни.
Има и една друга истина. Тя е, че не материалните лишения мъчат основно младите хора у нас. Духовната мизерия е много по-страшна. Опасно е усещането за безнадеждност, което ограбва активността на младите, желанието им да положат усилия, липсата на живец. Докато това не бъде преодоляно, качеството им на живот няма да се промени. Нито мястото им в европейските класации.