Мисията да уловиш моментите

C руския фотокореспондент Анатолий Жданов се срещаме на различни мероприятия в Москва. Сега той работи във в. "Комерсант". От 2017 г. с него снимаме и Международния кинофестивал в Кан, Франция. Жданов е признат за "Най-добър фотограф за 2010 г.". Един от моите познати в Москва ме посъветва да разговарям с него с думите: "Той има невероятно интересна биография, ще се увериш." Това провокира любопитството ми и реших да проведа този разговор. 

- Анатолий, кой те запали по фотографията?

- Започнах да се занимавам с фотография в осми клас във фотоклуба за художествена фотография. След време прочетох обява, че в град Уфа се обучават за фотокореспонденти. След като завърших обучението, заминах в армията - служих на границата с Иран. След това се завърнах и започнах работа в град Майкоп, в районния вестник "Маяк" на Тулския район, Краснодарски край в Северен Кавказ. От този вестник се уволних и станах художествен ръководител на фотоклуба, от който започнах в осми клас. Някой ми каза, че има места за фотограф в чужбина във воените части на СССР. Отидох във Военната комендатура и се оказа, че има едно място за фотограф в Чехословакия. Казах, че съм съгласен, попълних документите и ги оставих. След два месеца ми съобщиха, че са сменили Чехословкия с ГДР - като фотокореспондент на армейски вестник. Съгласих се. Точно по това време си бях уредил туристическо пътуване до България.

През 1984 г. България беше първата  страна, която посетих. Бяхме в София, посетихме Шипка. Незабравими са спомените ми. След вашата страна се озовах в ГДР - като фотокореспондент. Гарнизонът, в който бях, беше близо до Потсдам и разбрах, че там има армейски вестник. Отидох в редакцията, показах документите и ми казаха, че им е нужен фотограф - в момента имат такъв, но той скоро ще си замине. "Вие сте тук и ще заемете неговото място." След три дни пристига военна кола и ми казват: "Събирай си багажа и тръгваш с нас." Началникът на гарнизона се разсърди: "Няма да ви дам фотографа, той е нужен тук." Но му показаха заповедта на главнокомандващия и всичко приключи. По този начин попаднах в армейския вестник. Обиколих Германия, четири години работих като фотокореспондент.

- Как започна работа в "Комсомолска правда"?

- След като се завърнах от ГДР, се оказах в най-популярния тогава вестник, с 27-милионен тираж. Попаднах в бурните събития на перестройката на Горбачов, снимах и пуча през 1991 г. Пред мен се откри невероятната  възможност да пътувам по горещите точки на планетата: Афганистан, Чечня... Никога не съм правил снимки отдалеч, винаги се старая да бъда на първа линия. След време у нас се появи журналистически пул, по западен модел. И се оказах в пула на младия тогава президент Владимир Путин. Това продължи 14 години. Обиколих целия свят. Съпровождах президента при срещите му с крале и президенти. Преди няколко години бях на Северния полюс на ски, бях в Андите, отразявах трагедията в Беслан. Снимах Путин и след тренировка, охраната ме изгони, но не изтриха снимката.

- Ти си единственият руски фотокореспондент по време на разрушителното земетресение в Хаити.

- За Хаити заминахме със самолет на Министерството на извънредните ситуации. Над летището в Хаити три часа чакахме във въздуха, за да ни разрешат да кацнем. Американците вече бяха взели Хаити под контрол. Нашите спасители веднага се включиха в спасяването на затрупаните под срутените сгради.

- Как работиш в днешното сложно време?

- Въпреки коронавируса не преставам да работя. Докато вървеше гласуването за промените в Конституцията, снимах непрекъснато. Това е нашата мисия: да сме постоянно в движение и да улавяме моментите.

- Останаха ли неща, които си искал да осъществиш, а не си успял?

- Човекът затова е човек - винаги да мечтае, даже когато тези мечти са неосъществими. Ясно е, че не мога да покоря Еверест, както и да попадна в Космоса и оттам да снимам. Много бих искал да отида на Южния полюс, в Антарктида...