Темата днес
Милена Капитанова: И зад граница храним българския корен, палим искрата на родолюбие
В САЩ посрещаме празника с народни хора и развято знаме, казва директорът на Българското неделно училище в Атланта, САЩ
/ брой: 97
Интервю на Деси ВЕЛЕВА
Милена Капитанова е от Стара Загора. Родена през 1970 г. и е трето поколение учител. В САЩ преоткрива професията и става директор на Българското неделно училище в Атланта, Джорджия. Помага и за отглеждането на двете й внучки.
- Г-жо Капитанова, в навечерието на 24 май как се чувстват българите на хиляди километри от страната? Как българската общност ще посрещне празника в Атланта?
- Децата от Неделното българско училище са подготвили кратка празнична програма и цялата ни общност ще се събере в парка, каквато е традицията. Извиваме народни хора, развяваме българско знаме, има много веселие.
Децата знаят много добре кои са Кирил и Методий, познават глаголицата и кирилицата, знаят за разликите между двете азбуки. Неслучайно името на училището ни е "Св. Константин-Кирил Философ". Всички нови деца, които влязат в него, първо се запознават със светите братя.
На този празник по традиция раздаваме и удостоверенията за завършен клас. Ще има спортен полуден в състезателна форма.
- Какво е за българчетата този празник, разбират ли го?
- Разбират го, по-големите го осъзнават по-добре. Тази седмица например учениците от 3 клас нагоре изработват табла за братята, сами търсят информацията за тях, предлагат снимки и после правим изложба, а авторите представят проектите си. Така всички разбират защо е толкова важно за нас делото на Кирил и Методий.
- Какво е мястото на българското училище в общността?
- Училището съществува от 2009 г. На 14 февруари станаха 14 години, откакто то работи. Аз съм начело на кораба от 2019 г. За този период станах свидетел на неговото развитие и разширяване. В началото са започнали с 67 деца, сега са 127. Екипът е от 11 човека, от които 8 са учители.
Но това не е просто училище, то се превърна в българска диаспора, в една цялостна общност, в която българите не само водят своите деца, за да учат български език, но и за да си помагат. Тук пазим езика и култура, нашия бит. Това е българска кауза.
От миналата година обмисляме осъществяването на голям проект - да закупим сграда и земя, за да направим център България. Това е узряла и осъзната идея. Първата крачка в осъществяването й бе голям Коледен благотворителен концерт-обяд за 200 човека с типично българска храна.
В момента сме под наем в американска църква, но сме в нея само за един ден. Това е времето, в което не се чувстваме в Америка. Идеята е чрез този, само наш център, да можем винаги да сме със същото усещане, когато имаме нужда.
Искаме да направим в него българска детска градина, в която децата да получават тази топлота, комфорт и емоционалност, която не могат да намерят в американските градини. Българското дете има нужда точно от тях. Всяка душа е личност, която трябва да чуеш, но тук това невинаги се случва.
- Как работи в момента училището?
- Въпреки че се нарича неделно, то всъщност е в събота. Училището е към българското Министерство на образованието и науката и дипломите са легализирани.
Децата над двегодишна възраст идват да изучават български език в три астрономически часа в две смени. Най-големите ученици са в 9-ти клас и са 16-годишни.
Тук има приемственост - големите влизат при малките, помагат им, споделят техния начин за най-лесно изучаване на езика. Учебниците са от България, ние ги използваме като скелет за нашето обучение, тъй като децата тук са много различни. Те са българчета, родени в САЩ, и живеят в американската среда, а нациите ни се различават.
Както казах, ние сме топлина и човечност. Американците са учтивост и хладнина, не можеш да очакваш от тях тази взаимност, която я има у българите. Затова казвам, че нашите деца са много различни, уникални и прекрасни. Затова и с екипа ми се опитваме да намерим най-точния път към тях, така че не само да научат български език, а да останат в него. Това се случва по по-различен начин от познатата учебна единица. Ние преподаваме същия материал, но във вид на игра, оставяме децата да ни водят. Според това, което ни показват те, разработваме учебните материали.
- Губят ли децата езика?
- Губят го. Когато излезем във ваканция, после през септември ни е необходим месец и половина, за да ги върнем, там където сме ги оставили през май. Губят лексика, изказ, те все пак растат в англоезична среда. Често родителите не говорят с тях на български в дома ми. Други пък не разрешават да се говори на английски вкъщи. Иска се постоянство.
Децата имат нужда от езика и за да общуват с други българчета в България, с бабите и дядовците си, да могат да четат какво се случва в страната, къде се намира тя.
- По какъв друг начин се стремите да запазите националното, българското?
- Освен чрез езика, запазваме българското и чрез народните танци, народните обичаи, занаятите. Когато засвири музика и се извият народните хора, децата подскачат, дори да не ги знаят. Тук наистина цари страхотна енергия. Каквато и седмица да си имал, в събота целият позитивизъм, приятелството, взаимността действат като енергийна инжекция и ни дават сили за следващата работна седмица.
Децата танцуват, пеят, изработват типично български изделия с ръце. На Коледа имаме коледари с ямурлуци, калпаци, геги. Лазарки възпроизвеждат обичая Лазаруване преди Цветница. Правим кукерски маски, организираме работилница за мартеници. Във всичко това участват активно и родителите.
Всеки иска да помогне, да научи и става нещо много прекрасно и зареждащо. Трябва да влезеш и да го усетиш, за да го разбереш, няма как да се опише с думи.
- Какво е за вас да сте учител на българчета, които не са родени в България?
- Някога избрах тази професия, защото децата са най-чистите и най-честните, те са най-добрият учител за възрастните. Тук, в Америка, преоткрих професията, която е не само да научиш децата на четмо и писмо, но да храниш и поддържаш българския корен, да палиш искрата на родолюбие и гордост от своята национална принадлежност.