Лама сабахтани

Познавам творчеството на много социолози - български и чуждестранни. Но мисля, че никой от тях не е стигнал до онази дълбочина на социалното познание, до което е достигнал скромният, но иначе велик български писател Йордан Йовков. В своя разказ "По жицата" той чрез своя герой Моканина изрича най-болезнената истина за света: "Боже, колко мъка има по тоя свят, боже". Без да прави социологически проучвания, Йовков стига до дъното на човешкото битие, за да открие там  неговата същност - мъката. Няма да сгреша, ако кажа, че другото име на човешкото битие е мъка, болка, страдание.
Нашият народ познава мъката от векове. Почти пет века турско иго, десетки години жестока експлоатация от ненаситната млада българска буржоазия, няколко войни, водени в името на чужди интереси, за да се окаже накрая в една безнадеждно дълбока пропаст. Той е политически  насилван, морално обезчестяван, икономически ограбван. Но най-трагичното днес е безучастното му отношение към извършваното над него насилие. "И добитъкът спира пред пропаст, ние като народ - не", казва Иван Динков. 
Това странно понякога поведение на българския народ предизвиква болезнена реакция у редица най-добри негови представители. Спомням си стихотворението на Стоян Михайловски "Лама  сабахтани":

 Тежи ми, Боже, кръстът на живота...
 Духа ми скръб обсажда, гина веч...
 И виждам те - на твоята Голгота -
 и шепна твоята предсмъртна реч.. *.

Очевидно има грешка при замесването на тестото, от което е направен народът ни. Той е показал неведнъж  невероятно високи примери на героизъм и жертвоготовност. Българският народ  сам всъщност осигури освобождението си от турското иго, като на Шипка именно неговите опълченци спряха ордите на Сюлейман паша. Ако те бяха отстъпили Шипка, армията на Сюлейман паша щеше да се свърже с армията на Осман паша в Плевен и тогава, загубвайки войната, ние щяхме да загубим и надеждата си за свобода. Невероятен бе българският войник в Сръбско-българската война, привлякъл по онова време вниманието и на Енгелс: "Но против всички очаквания, българите, без руските офицери, при съотношение на силите двама срещу трима, разбиха през глава сърбите и завоюваха уважението и възхищението на изумена Европа" ( Маркс/Енгелс, Соч.,т.36,с.473).

Българите изумиха света

и по време на Балканската война, когато превзеха обявената за непревземаема Одринска  крепост, за да стигнат след това в бърз марш близо до водите на Мраморно море. Българският народ защити свободата и достойнството си в славното Септемврийско въстание, изпълнено със събития и герои, взети сякаш от древни гръцки легенди. (Припомнете се онзи невероятен поп Андрей, който, защитавайки народа си, дръзва да въстане дори срещу самия Бог). В годините на фашизма хиляди българи се вдигнаха с оръжие в ръка срещу немския нацизъм и неговите български слуги, залагайки живота си и живота на своите семейства.
След това настъпи времето на социализма -  време на истински материален и духовен подем. Не бяхме съвършени, допуснахме много грешки, но заедно с това постигнахме невероятно много във всички области на живота. Нямахме наистина банани, но имахме вкусни български домати; не можехме да изкарваме почивката си на Канарските острови, но за 30 лв. можехме да почиваме две седмици на море при най-добри условия. Имахме   качествено здравеопазване, добро образование, всички хора имаха работа, нямаше поръчкови убийства, нямаше цигански проблем. Бе времето, предсказано от великия Вапцаров: "Ще се радват на труда си хората и ще се обичат като братя". 
Днес обаче наблюдаваме един народ, който сякаш не е същият. Той е

лишен от воля за борба

от воля за по-добро бъдеще. Но трябва ли  да се учудваме? В продължение на 25 години той е  преднамерено притискан към дъното. Отнеха му промишлеността. Приватизираха хиляди предприятия на безценица, след което ги разпродадоха като скрап, оставяйки по този начин цяла армия трудови хора без препитание. Извършиха - по внушение на  Ж. Желев и Ф. Димитров - най-страшното икономическо престъпление на века: унищожиха в буквалния смисъл на думата кооперативните стопанства. И не само бе унищожено имущество за милиарди левове, но бе създадена и изключително тежка социална обстановка. В ТКЗС-та работеше  почти цялото циганско население. Всички циганчета ходеха на училище, израстваха като добри граждани, включваха се в трудовия ритъм на народа ни. Днес циганското население е без работа, децата не ходят на училище (много от тях няма какво да облекат и обуят) и още в първите си години заживяват с разбирането, че може да се живее само с кражби. Така възникна циганският проблем, който днес измъчва цялото ни общество. Но да беше само циганският проблем! Съсипаха здравеопазването, съдебната система, образованието, изкуството. Няма култура, има чалга. Няма Кръстю Сарафов, има Христо Мутафчиев.   България постепенно се разпада.

Повсеместната корупция

променя смисъла на всяка инициатива, насочена към подобряването на една или друга обществена система. Обясняват зле работещото правосъдие с дефекти в Конституцията. Очевидно не се разбира, че каквато и конституция да имаме, положителни промени в работата на съда и прокуратурата няма да настъпят, защото, нека повторя, корупцията предварително ще обезсмисли заложените в нея добри намерения. Ако нашите съдии, прокурори и следователи се намират на едно наистина високо професионално и нравствено  равнище, съдебната система ще функционира достатъчно добре и при една несъвършена конституция. Но как ще намерите тези морални съдии, прокурора и следователи в една съдебна система, която, като всичко друго в държавата, е подчинена не на правото, а на личния паричен  интерес? Днес правосъдието в много случаи е не друго, а бизнес. Ще спечели, по правило, онзи, който при извършваното в съда наддаване ще предложи по-голяма сума пари. И никаква конституция не може да промени този печален образ на нашето правосъдие.
Но освен крайно неблагоприятните обективни условия срещу нас работи и така нареченият субективен фактор.

Нас ни управляват хора, съвършено неподготвени

за възложената им обществена мисия. Много от тях са просто и обидно глупави. (За такива като тях в Германия казват: те са по-глупави, отколкото полицията позволява.) Един министър истерик си прави недопустими експерименти в здравеопазването, като цялата му здравна реформа се свежда до уволнението на един или друг директор на болница или в закриването на някои болници. Друг министър с цялото си малоумие обяви, че  разположените у нас американски танкове били ... отбранително оръжие. Този нещастник очевидно не знае, че цяла Франция само за един месец бе прегазена с помощта на тъкмо това отбранително оръжие, че със същото това отбранително оръжие нацистите стигнаха за три месеца до Москва. А една полуобразована особа, станала неизвестно как министър на образованието и науката, обяви, че Фредерик Жоли-Кюри като учен бил пълна нула, но получил бил Нобеловата награда, защото участвал в ... Съпротивата (!!!). Откъде ли наистина този неграмотник ще знае, че Фредерик Жолио-Кюри и съпругата му Ирен са получили Нобеловата награда за химия през 1935 г., докато Съпротивата срещу нацистите започва през 1939 г.! Човек може да получи инфаркт само като гледа и слуша тия хора.
Отново ще се позова на Иван Динков: някои хора са направени от кал, а други - от кир.   Жестока истина е, че почти цялото ръководство на ГЕРБ се състои от хора, направени действително от кир. Те отдалече вонят, но този наш изнемощял  народ, натикан в мизерните си дупки, е загубил вече всичките си сетива, включително и нравственото си обоняние, и продължава  да гласува за тях, хората от кир, укрепвайки още повече престъпната им власт над себе си.
Ще приключа, като повторя призива на Вазов,  отправен към нашия народ още в по-миналия век, но който звучи с пълна сила и днес.

Стресни се, племе закъсняло!
Живейш ли, мреш ли, ти не знайш!
След теб потомство иде цяло -
какво ще да му завещайш?
(Линее нашто поколенье, 1883 г.)

 А аз, следвайки милия на сърцето ми Стоян Михайловски, ще проплача като него: Лама сабахтани! Защо, Господи, ни изостави, предавайки ни във властта на тези ужасни малки човечета, направени изцяло от воняща кир!?