На фокус
Кой забърка кашата с пенсиите в армията?
Промените в КСО създадоха две групи военнослужещи, между които има искри на напрежение
/ брой: 22
Войната вървеше добре за двете страни, докато не се намеси... Не, не Генералният щаб, а първото правителство на Бойко Борисов. Оттогава започна кашата с пенсиите в армията, от която сега Министерството на отбраната иска да се измъкне, но доста непохватно.
Нещата тръгнаха от 5 декември 2012 г. 41-ото Народно събрание подкрепи предложението на правителството за въвеждане на възраст за пенсиониране на военнослужещите.
И започнаха рапортите за уволнение
През лятото на 2013 г. 90 на сто от анкетираните военнослужещи пожелаха да се възстанови старото положение в Кодекса за социално осигуряване, при което не се определяше възраст като допълнително условие за придобиване право на пенсия. Това съобщи тогавашният министър на отбраната Ангел Найденов на основата на резултатите от социологическо изследване на тема "Социален статус на българския военнослужещ". БСП обеща връщане на стария режим и 42-ото Народно събрание отмени тази разпоредба. Тогава некомплектът от личен състав бе 3000 души.
От началото на 2016 г., т.е. при 43-ото Народно събрание и второто правителство на Бойко Борисов, влязоха в сила измененията и допълненията на КСО, като бе въведена отново възраст за придобиване право на пенсия от военнослужещите. Рискът от рапорти за напускане на армията отново надвисна над държавата. Точно за да се избегне масов отлив от въоръжените сили, бе предвиден гратисен период, отново с гласуване на разпоредба в КСО, от три години за онези военнослужещи, които до 31 декември 2015 г. са имали необходимия осигурителен стаж за придобиване на пенсия, да могат да се пенсионират, независимо от възрастта им и без да се изисква освобождаване от служба. От общо 2100 военнослужещи с възможност да упражнят това право, повече от половината, т.е.
1400 го сториха
Основно това са старши офицери и по-възрастният сержантски състав.
В интерес на истината в доклада си за състоянието на въоръжените сили за 2016 г. днешното правителство на Бойко Борисов отчита, че в предишния си състав е създало напрежение в армията. От социологическите изследвания на тема "Организационен климат" е констатирано, че близо три четвърти от военнослужещите не одобряват измененията в КСО, с които се добавят допълнителни условия за придобиване право на пенсия. Не се премълчава фактът, че са постигнати по-скоро негативни ефекти върху личния състав на въоръжените сили.
Третото правителство на Бойко Борисов е на път да "накаже" тези военнослужещи, които са се възползвали от даденото им право от предишното и съответно да "награди" останалите. Опитвайки се да излезе от забърканата от предишните две правителства каша, то подкрепи обявения проект на изменения и допълнения на Закона за отбраната и въоръжените сили. В мотивите му Министерството на отбраната признава това, което много експерти прогнозираха, че ще се случи още преди 5 години.
"По същество, въпреки позитивните резултати от промените в КСО от 2015 г., във въоръжените сили се създадоха две групи военнослужещи. Първата група включва тези, които към този момент са упражнили правото си на пенсия и продължават да служат, около 1500 човека. Втората група са тези военнослужещи, които, въпреки че могат да упражнят правото си на пенсиониране, не го упражняват.
Водещ мотив за тях е
че няма друга армия в НАТО и ЕС, в която пенсионирани военнослужещи да продължават да служат. На тази основа Министерството на отбраната отчита определена сложност в отношенията между военнослужещи с упражнено право и такива без право на пенсия по КСО. В обозримо бъдеще това би могло да окаже негативно влияние върху поведението и действията на военнослужещите по отношение на службата им."
Така стигаме до решението, което се търси с поредната промяна на Закона за отбраната и въоръжените сили. Намерението е всички военнослужещи да служат с по три години над сегашната пределна възраст за военно звание. Условието обаче е да не са упражнили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по КСО. Все пак се предвижда компромис. Може да има изключение от правилото в интерес на службата при мотивирано предложение и решение на министъра. Да не забравяме, че днес офицерският състав е попълнен на 80 процента.
Има и друга теза, която също заслужава внимание. Тези диференцирани предложения за вдигане на пределната възраст за военна служба, които очевидно целят освобождаване от военнослужещите, получаващи заплата и пенсия, не са необходими. И сега в Закона за отбраната и въоръжените сили има текст, който
дава право на министъра на отбраната
без предизвестие да прекрати договора на военнослужещ, който е упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на КСО. Този закон също дава право на министъра на отбраната в 14-дневен срок да получи служебно от Националния осигурителен институт информация относно наличието на упражнено право на пенсия от военнослужещия.
Какво пречи на министъра на отбраната да използва това законово право, след като проблемът е толкова голям?! И кое налага включване в закона на подобни разпоредби, в които някои виждат и елемент на дискриминация. Както за действащи военнослужещи, така и за скоро преминали в запаса. И на корупционен риск, както посочва Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), която не съгласува проекта.