От редактора
Коледна импресия
/ брой: 246
В навечерието на Коледните празници сме.
И остават най-важните неща. Пречистваме се сред тържествения звън на камбаните. И запазваме в себе си същественото и най-близкото.
И си мисля, важно е как ще посрещнем празниците. И как ще ги изпратим. Не само какво ще сложим на трапезата, а какво ще си кажем пред елхата. Дали с думи, дали с поглед, дали с топлата прегръдка на присъствието...
И се смесват коледните светлинки на елхата вкъщи с рекламните светлини на витрините на магазините. Забелязали ли сте: колкото по-скъп е магазинът, толкова по-студени са светлините му.
Нека не забравяме, че Христос, чието Рождество всъщност празнуваме, не е роден в палат. Той изгонва търговците от храма и закриля бедните. А ние издигнахме за свой бог парите, превърнахме моловете в храмове и обявихме бедните за неудачници...
И дали забързани в суетата на покупките ще се сетим за стойностните неща. Онези, които с пари не се купуват и които ги няма на щандовете в магазините. Които не са маркови, не са лъскави, но са вечни.
И за които, дали забързани в делника, дали уморени от борбата за насъщния, често не намираме време.
Да ценим нещата, които имаме.
Да видиш щастието чрез възторжената обич в очите на дете, щастието чрез влюбения поглед на любимия човек до теб. Да видиш щастието чрез добротата. Доброта, която даряваш, без да очакваш нещо в замяна.
Да се стремим да бъдем добри. Всеки ден малко по-добри от вчера. И утре - малко по-добри от днес.
Живеем в свят, където, казват, добротата не е добродетел, а слабост. Защото в джунглата оцеляваш, ако имаш по-остри зъби. Но си мисля, че по-голям шанс да оцелееш ти дава протегнатата ръка... Ако ти протегнат ръка, ако ти протегнеш ръка...
Чета за страхотни жестове на Коледа. Кой какво направил, колко и кому дарил. Как поредният богаташ зарадвал до сълзи своите служители, някоя бедна сервитьорка или продавачка. Аплодисменти! Но само на Коледа ли трябва да бъдем по-добри и по-щедри? И един ден в годината равнява ли се на останалите, изпълнени с ненаситна алчност и егоизъм?
И все пак нека посрещнем празниците с пламъчето на надеждата и вярата в доброто. И да запазим малката светлинка в душите и сърцата си: да ни сгрява и да ни напомня през цялата година.
Но сега... Побързайте! Да дарим повече светлина, топлина и обич на най-близките. Да отворим сърцата си за доброто: да даваме и да получаваме.
Нека да приемем светлината небесна в душите си и да я превърнем в обич в сърцата си.
Светли празници на всички!