Кибероценка за качество
БАН е 64-та от 300 водещи научни организации в Европа и 139-та от 4000 в света, сочи международният рейтинг на научните организации Webometrics
/ брой: 228
Българската академия на науките заема 64-то място сред 300-та водещи научни организации в Европа според рейтинга на изследователските организации на континента, който се прави два пъти годишно от специализираната Международна експертна група за оценяване на научните и университетските структури в света (IREG). Рейтингите, които групата прави, са известни като класация Webometrics и подреждат научните структури според резултатите, събирани чрез интернет. В областта на науката Webomerics има авторитет на втората престижна международна оценка след тази на водещия световен институт за оценяване на научната продукция - Thompson ISI, със седалище в САЩ.
В последната поред класация на Webometrics от сродните на БАН академии на науките преди нас попадат само Чешката академия на науките (12-о място), Сибирското отделение на Руската академия на науките (19-о място), Австрийската академия на науките (28-о място) и самата Руска академия на науките като цяло (54-о място). Всички останали академии на науките са на по-задни места от нашата. Освен БАН сред водещите 300 европейски научни организации от българските попада единствено Националната научна и образователна мрежа (128-о място), създадена също в БАН, в Института по паралелна обработка на информацията. Първите три места в Топ 300 заемат Националният център за научни изследвания на Франция (СНРС), Европейският център за ядрени изследвания ЦЕРН и конгломератът от научни институти "Макс Планк" в Германия.
В последно време просветният министър Сергей Игнатов непрекъснато говори за рейтинги (главно във висшето образование) и за това как по рейтингите трябва да се определя финансирането. Казва също, че не можем сами себе си да оценяваме, трябва другите да ни оценяват. Защо тогава не бе обърнато абсолютно никакво внимание на международния одит за качество, през който БАН премина миналата година? Нито пък след високите оценки от този одит някой даде повече пари на лидерите в науката. Напротив. Новата класация на Webfmetrics дава още една възможност на министъра, ако наистина се интересува, а не само говори с цел прикриване на ниското финансиране за наука у нас, да се ориентира кой кой е в науката и кой къде се намира по качество.
Отделна е класацията на Webometrics на водещите 4000 научни организации в света. На първо място е Националният център за здравето (САЩ), а в първата десетка са НАСА, СНРС-Франция, ЦЕРН, "Макс Планк" и др. Тук картината е не по-малко любопитна. БАН заема 139-о място сред тези 4000 най-добри научни организации в света, господа от българското правителството. От сродните академии на науките в Централна и Източна Европа пред нея се оказва само Чешката академия на науките (35-о място). В този рейтинг Руската акадумия на науките е 123-а, Словашката академия е на 155-о място, Полската - на 337-о, Унгарската - на 471-о, Румънската е на 2078-о място. Нека повторим: Българската академия на науките заема 139-а позиция.
В общата световна класация на лидерите в науката - Топ 4000, самостоятелно са класирани и 9 нейни института - отново Националната научна и образователна мрежа, Институтът по математика и информатика, НИМХ, ядреният институт, този за космически изследвания, както и по геофизика, по органична химия, по механика и по информационни технологии. От България в първите 4000 научни организации попада само още Институтът за пазарна икономика на "Отворено общество". И никой друг.
Когато се огласяват такива рейтинги, задължително е да се каже коя научна организация с какви средства е финансирана, за да се види в крайна сметка каква е ефективността на работата и на постигнатите резултати. В сайта на Полската академия на науките например може да се види, че тази година унгарското правителство е увеличило държавния бюджет за наука с 20 на сто спрямо 2009 г. и той в момента е 1,3 млрд. евро. Това е реалното финансово изражение на изпълнението от страна на Полша на изискването на европейската "Стратегия 2020" за изключителен приоритет на науката. България тази година дава бюджет за наука около 150 млн. лв. (75 млн. евро).
Реалното изражение на политиката на българското правителство е драстичното намаляване на бюджета за наука за тази година спрямо 2009 г. до 0,1% от БВП, конкретно за БАН в конкретно изражение - от 42 млн. евро за 2009 г. на 29 млн. евро за 2010 г. С това намаляване на парите за наука България е единствена и уникална в ЕС, а академията ни заема последно място по пари далеч след всички останали сродни институции. Още през 2007 г. две изследвания - у нас и в Румъния, показаха, че по брой на научните публикации, признати международно, спрямо вложените в науката пари България е на първо място в Европа! Сиреч - науката ни постига най-високи резултати спрямо парите, които държавата инвестира в нея. А през 20007 г. все още в науката у нас се инвестираха 0,3% от БВП. Значи сега науката ни е три пъти по-зле финансово. А страните в ЕС-27 дават за наука в момента средно 1,8% от БВП. Но според Дянков и Игнатов проблемът не бил в парите, а в това как се харчат. Ами, докато в българската наука се харчи "нищо", тя работи така, че се нарежда на 64-о място в Европа и на 139-о в света.
Ако държавата започне да харчи "нещо" за нея, представяте ли си, господа управляващи, къде ще се подреди нашата наука!